Фарьорски острови

Фарьорски острови; Føroyar; Færøerne
(знаме)	(герб)
	Девиз: няма
География и население
Площ	1399 km²; (на 180-то място)
Столица	Торсхавн; 62°00′ с. ш. 6°46′ з. д. / 62° с. ш. 6.766667° з. д.
Най-голям град	Торсхавн
Официален език	фарьорски, датски
Население (пребр., 2004)	48 470; (на 202-ро място)
Гъстота на нас.	34,6 души/km²
Управление
Държавен глава	кралица Маргрете II
Министър-председател	Кай Лео Йохансен
История
Независимост	;
Икономика
БВП (ППС, 2008)	2,45 млрд $; (на - място)
БВП на човек (ППС)	50 300 $
Валута	фарьорска крона (DKK)
Други данни
Часова зона	UTC (UTC)
Интернет домейн	.fo
Телефонен код	298

Фарьорските острови^[1]^[2] или Ферьорските острови^[3]^[4] (на фарьорски: Føroyar, на датски: Færøerne; и двете етимологично означават „овчи острови“) са автономна област в рамките на кралство Дания. Те са разположени между Шотландия и Исландия. Разстоянието до Исландия е 450 km, до Норвегия е 675 km, а до Копенхаген е 1117 km.

География[редактиране | редактиране на кода]

Архипелагът на Фарьорските острови се състои от 18 острова, 17 от които са обитаеми.

Населението наброява около 48 000 души. Административен център е гр. Торсхавн (Tórshavn), около 14 000 души. Вторият по големина град се нарича Клаксвик. Основна религия – протестантство. Преобладаващата част от фарьорците се занимават с риболов, развито е също и овцевъдство. Типичният северен кръст, върху националния флаг на Фарьорските острови е белег за принадлежността на държавата към другите скандинавски страни. Гербът на страната е овен, който най-точно символизира наименованието на островите – фарьорски, т.е. „овчи“.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

В страната има летище във Вагар. Редовни полети има до Копенхаген и Рейкявик, а през лятото има и до Лондон. Националната авиокомпания на Фарьорските острови се нарича „Atlantic Airways“. Авиокомпанията е създадена през 1987 година, а първият полет е осъществен на 28 март 1988 година от Вагар до датската столица Копенхаген. С оглед на разположението на самите острови транспортната система не е много обширна. Част от по-големите острови са свързани помежду си с подморски тунели или мостове, а останалите се свързват посредством ферибот.

Политика и административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Политически, Фарьорските острови са зависима територия на Кралство Дания. От 1948 г. имат автономен статут (самоуправление). Островите са административно разделени на 34 общини, в тях има 120 градове и села. Има и 6 сислура (административни области). Историческите извори предполагат, че първите чужденци, които разказват за съществуването на Фарьорските острови са ирландски монаси, попаднали в архипелага през 500 г. В периода между 800-900 г. се появили и първите заселници от Шотландия. Тези заселници обаче били прогонени с появата на викингите, които започнали да се заселват масово върху територията на архипелага след 900 г. Викингите превръщат Фарьорските острови в централен „диспечерски“ пункт за контрол на пътищата и комуникациите в целия Скандинавски полуостров.

Жители на Фарьорските острови облечени в традиционни народни носии.

След викингите Фарьорските острови попадат под юрисдикцията на Норвегия. Дълго време норвежкият крал владее земите, населявани от фарьорците. В края на 15-ти век, стратегическото съотношението на военните сили на полуострова принуждава норвежците да управляват Фарьорските острови като протекторат съвместно с датчаните. Килският мирен договор от 1814 година, прави датския крал едноличен владетел на Фарьорските острови. В разгара на Втората световна война стратегическото местоположение на Фарьорските острови в северната част на Атлантическия океан, прави силно впечатление на Чърчил, както и на главнокомандващия английския кралски флот. Взето е решение английски войскови части да дебаркират на Фарьорските острови. Решението на Чърчил се обосновава с нахлуването на войски на Третия райх в Дания. Така на 11 април 1940 година, над 8000 английски войници окупират островния архипелаг. Английската окупация на острова приключила през септември 1945 година. По време на окупацията, англичаните построяват единственото международно летище на острова във Вагар (1942-1943). През 1973 година, когато Дания става член на Европейската икономическа общност, Фарьорските острови гласуват да останат извън ЕИО, като по този начин Фарьорските острови са единствената територия под суверенитета на страна-членка на ЕС, която не е част на Европейския съюз. (За сравнение: Гренландия през 1985 г. излиза от ЕС, но остава със статут „задморска територия на ЕС“.)

Парламентарна демократична зависима страна. Първият министър е и председател на парламента. Парламентът се нарича Льогтинг и в него има 32 места. На последните парламентарни избори на 20 януари 2004 г. Обединената партия печели изборите, като вкарва 8 представителя в парламента. Вотът, който получава, е 23,7%. Двама парламентаристи се избират от Дания.