Жив е той, жив в, там на Балкана, потънал в къви лежи и пъшка | ||
Юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и сила мъжка. | ||
На една страна захвърлил пушка, на друга сабя на две строшена. | ||
Очи тъмнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена. | ||
Лежи юнакът, а на небето слънцето спряло сърдито пече. | ||
Жетварка пее нейде в полето и кръвта още по-силно тече. | ||
Жетва е сега. Пейте робини тез тъжни песни. Грей и ти слънце. | ||
В таз робска земя ще да загине и тоя юнак, но млъкни сърце. | ||
Тоз който падне в бой за свобода той не умира. Него жалеят | ||
Земя и небо, звяр и природа и тъжни песни за него пеят. | ||
Денем му сянка пази орлица и вълк му кротко раната ближе. | ||
До него сокол-юнашка птица. И тя се за брат - юнака грижи. | ||
Настане вечер. Месец изгрее. Звезди обсипват свода небесен. | ||
Гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен. | ||
И самодиви в бяла премяна, чудни прекрасни песен поемнат. | ||
Тихо нагаждат трева зелена та при юнака дойдат та седнат. | ||
Една му с билки раната върже. Друга го плисне с вода студена. | ||
Трета го в уста целуне бърже, а той я гледа - мила засмена. | ||
"Кажи ми сестро, де е Караджата? Де е и мойта вярна дружина? | ||
Кажи ми пък ми вземи душата. Аз искам, сестро, тука да загина" | ||
И плеснат с ръце, па се прегърнат. И с песни фръкнат те в небесата. | ||
Летят и пеят дорде осъмнат и търсят духа на Караджата. | ||
Но съмна вече. А на Балкана юнакът лежи. Кръвта му тече. | ||
Вълкът му ближе лютата рана. И слънцето пак, пече ли пече ... |