БНР Радио България Общество

Намирате се в: Начало > Радио България > Централна информационна служба и Българска редакция > Общество > Актуално

27 Януари 2008, 18:29 BG, 16:29 GMT

Общество

Публикувано на 25 Ноември 2007 в 07:00 BG
Обновено на 28 Ноември 2007 в 13:07 BG

Запази

Отпечатай

Изпрати

Софийският университет – най-старото висше училище у нас, чества своя патронен празник

Преди близо 120 години се ражда първото българско висше училище – Софийският университет „Св. Климент Охридски”. Знаменателната дата е 1 октомври 1888 г., когато с решение на Народното събрание е създаден висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия в София. Началото на висшето образование у нас е свързано и със щедро дарение, което правят тогава български търговци – братята Евлоги и Христо Георгиеви, послужило за построяване на първата сграда на университета. Тя и днес остава сред главните исторически и архитектурни забележителности на столицата. Този щедър жест на двамата търговци помага да се осъществи старата мечта на поколения българи, а именно създаване на българско висше училище, което да позволи на българи от различни слоеве да продължат образованието си в родината. Много видни учени е държавници са сред възпитаниците на Софийския университетът. Днес той носи името на свети Климент Охридски- един от апостолите на България и ученик на братята Кирил и Методий, създатели на българската писменост. Неотдавна беше възстановена стара традиция за честване на датата 25 ноември като патронен празник на българската Алма Матер. Климентовите дни са се превърнали в традиция за академичната общност на университета ни. Какво е различното за тази година, обяснява новоизбраният ректор на СУ проф. Иван Илчев, доскорошен декан на Факултета по история.

„И тази година СУ организира традиционните Климентови дни, които са свързани с международна среща на ректорите – казва той. - Тук идват 20 ректора на чуждестранни университети, които работят в сътрудничество със Софийския университет. Повечето са хора, които са идвали и преди. И това е една от целите ни - да се установи мрежа от университети с които ние поддържаме постоянни контакти. Темата на тазгодишната среща е „Възлови моменти в развитието на съвременното университетско образование”. Обикновено установяваме, че нашите проблеми са общи, а на мен лично би ми се искало да установим и, че успехите ни са общи. Но сега обменът зависи най-вече от нашите финансови възможности. Все пак ние сме една по-бедна държава и няма как да изпратим много студенти на стаж и специализация в чужбина. Така в момента има една неравнопоставеност и това ни пречи да осъществяваме в пълна степен европейските програми. С деканите на различни факултети вече обсъждахме идеята да направим обща програма въз основа на европейските проекти за транс-гранично сътрудничество и развитие на човешките ресурси и инфраструктура. Ние имаме много добри отношения с Одринския университет, с университета в гръцкия град Комотини. Решили сме в тези градове, и у нас да провеждаме международна магистърска програма, посветена на трансграничното сътрудничество в региона на Родопа планина. Така ще подготвим кадри, които могат да работят в администрацията и на трите държави. Другото нещо, което е много спешно сега, е да направим няколко магистърски програми, които ще се водят на английски език. За да има какво да представим на нашите партньори, например в Китай. И защо да не тръгнем към създаването на една бакалавърска програма на английски език, която да подготвя специалисти от Азия, които по-късно ще работят в своите страни с партньори от ЕС” – обяснява проф. Илчев.

Софийският университет е единственото учебно заведение в България, което отговаря на класическото определение университет, а това означава, че в него се изучават всички области на знанието. Какво място тук е отредено на науката? Проф. Илчев обобщава в качеството си на преподавател и изследовател едновременно:

„Основното в нашата дейност ще бъде Софийският университет да стане научен център в страната ни – обяснява той. - Защото аз лично съм трето поколение учител. Моят дядо, моите майка и баща също са били учители и е ясно, че аз държа на високото уважение към труда на преподавателя. Но за да имаме качествени преподаватели, те трябва да бъдат и качествени учени. За мен едното предпоставя другото, няма как да избягаме от тази логика. Но като историк трябва да кажа че държавата винаги се е стараела в тези близо 120 години на Софийския университет да го превърне в едно висше училище за подготовка на кадри. Но в моментите, когато е падало качеството на научната работа в университета, незабавно е падало и качеството на кадрите, които са излизали. Науката е приоритета и образованието също. Те са органично свързани – казва в заключение ректорът на българската Алма Матер проф. Иван Илчев.

Гергана Манчева