---

След убийството на патриарх Григория в Цариград в лето 1821 от Христа в месец април, разсвирепелите се навсякъде агаряни, започнаха и в България пакости да правят над невинните българи. Но първо събраха и взеха от тях оръжието, тогава много християни убиваха направо и без съд. За това свидетелствува един иеромонах, който се случи тогава, по това време в България, в града наричан Севлиево, близо до Стара планина, където покрай този град тече река, наричана Росица, и видя със своите очи колко праведни човеци неправедно умряха от ръцете на нечестивите. [*] За малко едва не пострада и той. Но побягна и ни разказваше това всичко подробно.

Заради това не искам да ги премълчавам. Но поне отчасти искам да повествувам за неправедно убитите, не само за тях като за светци да пиша, но че са спасили душата своя, да се помни от последния наш род български, така също и от всички прочее езици.

След убийството на българския митрополит Иоаникий в Цариград (той седеше в българския царски град, наричан Търново, така също и в мъченическото житие засяган, но турския цар го призова в Цариград и там го обеси), побоя се князът Търновски на име хаджи Параскева да не бъде и той убит от турците и полудявайки, се хвърли от високите палати и умря. Там го и погребаха.

От селото, наричано Трявна, някакъв богат и славен човек на име хаджи Иван, и той заради страха от агаряните, отравяйки себе си, умря.

В селото, наричано Габрово, в Търновските предели, имаше богат и славен човек, на име хаджи Христо. Той имаше дадени в Цариградската патриаршия сто хиляди лева под лихва. И като чува за патриарховото убиване, отрови се и умря.

В града, наричан Севлиево, имаше един човек, благоговеен, прост и незлобив, на име Еню. Той имаше в полето мошия [рум. — чифлик], близо до градските лозя, и там държеше своите овце и скотове, колкото ги имаше. Имаше и своя хижа там, и цялото лято там седеше с жена си и децата. На него нападат турците-разбойници през нощта. Хващайки го, много го мъчат, след мъчението с меч го убиват и изхвърлят тялото му в един дол и побягват. Някои християни, чули за него, отидоха там и намериха тялото му, отнесоха го в града, в светата църква „Св. пророк Илия“, и тук го погребаха тайно, през нощта, в светия Велик страстен петък.

Друг юноша, на име Георги, от същия град, който беше сапунджия, като пойде по селата да продава сапун, премина през една гора, яздейки на кон. Там, в тази гора, се скрили няколко турци и направо го застреляха с пушки. Гражданите, чули за него, отидоха и взеха тялото му и принесоха го в града. През нощта го погребаха в двора на същата църква „Свети пророк Илия“.

Друг някой, на име Константин от Търновград, който бил бакърджия, тръгнал със своите две момчета по селата да продава своите котли. И него напразно [т.е. ненадейно, слав.] го убиха с пушки, близо до едно турско село, което се нарича Аканджилари. Момчетата вземат тялото му и полагайки го на коня, го пренесоха в града Севлиево. И погребаха го в същата църква „Свети пророк Илия“.

Други двама невинни християни — техните имена са непознати — събираха за турския цар овце, като по тамошните земи се наричат бегликчии. Напразно ги застреляха с пушки близо до село Крушево, също в пределите севлиевски. Там и ги погребаха.

Един търговец от града Севлиево, на име Георги, и той така по селата ходеше да продава своята стока. Но турците го хванаха пак в същите предели, в една гора, и много го мъчиха. При мъчението му отсекли и главата, хвърлили го беззаконниците в една пропаст, заради което така и не се намери тялото му. Само коня му найдоха някои християни...

Друг християнин, родом от Ново село — за неговото име не разпитвах, търговец беше почтен, също беше дошъл тогава, по време на същото смущение, от Влахия. Него го хванаха и го отведоха при турския началник, в същия град Севлиево съдия. И хвърляйки го за няколко дни в тъмница, след това като го изведоха, повели през нощта да му отсекат главата. Войниците го отведоха и отсякоха му главата край река Росица и някои го погребаха. Но по някое време, когато беше изгнило тялото му в земята, намериха костите му някои юноши риболовци. Отнесоха ги и погребаха ги в същата църква „Свети пророк Илия“, близо до големите врати на църковния двор.

За другите двама неповинни християни, за техните имена не разпитвах... Единият е от село Батошево, другият е от село Гъбене, от същите предели. Тръгнали да отидат в град Севлиево да търгуват за себе си това, което им е необходимо за в село. Но по пътя нахалос ги застреляха край гората. Селяните тайно отнесоха телата им в своето село и ги погребаха.

Няколко християни от село Габрово тръгнали с кола да продават ябълки по селата. И дошли близо до едно турско село от същите предели. Вечерта останали там да пренощуват. Но турците ги нападнаха напразно и убиха двама християни. За техните имена не разпитах, останалите избягаха.

В град Ловеч убиха двама търговци с пушки. За техните имена не разпитвах. И там са погребани.

В град Никопол обесиха един духовник на име Агапий, светогорски постриженик от манастира „Котломуш“. Още и един мирянски свещенник заедно с него, за неговото име не разпитах. Там е и погребан.

В пределите на Плевен има манастир, наричан Карлуковски, който сега е пуст. Игуменът на този манастир — за неговото име не разпитвах — него агаряните явно го оклеветиха пред властника, че има много богатство, закопано в земята. Явно го хванаха и страшно го мъчиха, за да им покаже манастирското богатство, като и клинци набиваха под ноктите му, и език му набождаха, и всякакъв вид мъки го мъчиха. Така мъченически свърши, а тялото му християните там погребаха.

В град Пирот имаше един духовник, светогорски постриженик от манастира „Хилендар“, на име Иоасаф. И него го обесиха. Там е и погребан.

В града Ниш епископа Мелетия обесиха. Там беше и погребан.

В града София, така също и в Рила, а и в Пазарджик, и във Филипопол, и в Казанлък, и в Ески Захра, и в Шумен, и в град Едирне много пакости направиха нечестивите на християните по тия градове. И велики страхове бяха по християните, защото агаряните от голямо бесуване и свирепство денем и нощем пуцаха по улиците с пушки и когото найдеха, убиваха. А особено първенците люде, които бяха, тях най-вече гонеха и убиваха, насилия правеха над християнските жени, мъжете им яхаха като коне по улиците. И това беззаконие творяха най-вече в град Казанлък на невинните християни, а и в град Ловеч.

По други градове и селища също беснееха и пуцаха с пушки, но такова беззаконие не творяха, както на тия две места. Само плашеха християните и говореха им — днес или утре вас ще ви колим като агнета. Още и псуваха, ядяха, пиеха като диви зверове и грабеха християнското имане като вълкохищници. Това го правеха непрекъснато до четири недели и повече...

Заради това християните се криеха под земята и през тия четири недели бял свят не можаха да видят — и беше велико страхование, плач и ридание неутешимо. Така беше дотогава, докато се наситиха кръвожадните врагове с кръвта християнска, която проляха по цяла България. Най-вече и више в Гърция много християнска кръв проляха и много народ потурчиха, за което и в светогорското повествование се казва. Напоследък, ако да не бяха се укрепили някои гърци в Аморея, то не би останал нито един християнин, понеже така мислеха и говореха беззаконниците, че ще изтребят целия род християнски. Но истинският Бог наш Иисус Христос не допусна това, като им забраняваше това с всякакви чудеса.

Така също и в България Бог с много чудеса ги смиряваше. И от многото малко от тях да разкажем.

В града, наричан Шумен, там затворили бяха в тъмницата всички по-първи християни и мислеха с меч да ги погубят. Но милостивият Бог не искаше погибел за рабите Свои, изпрати от небесата бури дъждовни, увеличиха се реките и излязоха от местата си и това потопи множество агарянски домове вътре в града. Виждайки агаряните това неочаквано дело, убояха се и пуснаха ония първенци християни и никакво зло не им сториха. Така също и в пределите Разградски и Османпазарски много чудеса показваше Бог: едни с гръм порази, а други във вода потопи. От това те се уплашиха и престанаха да творят озлобление към християните. И за това се изпълни реченото от псалмиста: „Яко аще не бы Богъ былъ съ нами, убо живыхъ пожерли быша насъ“ [т.е., ако да не беше с нас Бог, живи щяха да ни погълнат].

Ония християни, които живеят в градовете, които са покрай Дунав под владение пашовско като Русчук, така също Свищов и Видин, те само страхове що имаха, не пострадаха с нищо от простия агарянски народ, понеже пашите им не го допуснаха нищо да прави. Също избиха и там някои, но със съд.

Сега никой никого не убива, само че ги е нападнал на тях агарянският цар с „големи данъци“ и обедняха окаяните християни откъм имането. И стенат сиромасите и досега под игото агарянско, както виждате всички с очите свои. Дано Бог да бъде милостив към тях и нас.

Аз, братя, още много исках да разкажа и да напиша за нашата любов към страданията на българите. Но дълбоко в паметта си размислих, че България откакто е останала сиротна от свои царе, всички еднакво неправедно страдаме. Затова разкъсва се сърцето ми от плач и изпълниха ми се очите със сълзи — и не можах да виждам словесата, които пиша, затова до тук написах.

Вие, които сте отечестволюбци и ревнители за своя род, от това малко повествование разберете и за многото. И речете всички: Господи, Иисусе Христе, Сине на Бога живаго! Заради молитвите на Пречистата Твоя Майка и св. великомъченик Иоан Нови, и на всички светии Твои, избави ни от всякакви напасти под игото агарянско и помилуй тях и нас во веки веков!

Източник: йеромонах Никифор, йеромонах йеротей. Вик от бездната. В. Търново, 1998, стр. 13-20. Бележките в квадратни скоби са от редакцията на П. Б.

---

* В житието на преп. Варлаам Хутински се разказва следното:

---

© Православна беседа — pravoslavie.domainbg.com