Bulgaria Inside

Палеонтологичният музей в Асеновград е един от най-интересните и уникални музеи в България. Следващите редове ще ви убедят в правотата на тези думи, защото ще ви разкрият едно място, пълно с находки, информация и доказателства за неща, от които не само ще се обогатите интелектуално и емоционално, но и ще накарат всеки българин да почувства гордост от това, че е роден в тази толкова красива и богата страна.

Музеят е основан едва през 1990 г., когато става филиал на Националния Природонаучен Музей към БАН. Сбирката и повечето материали, показани в музея, са плод на неуморната работа на един невероятен и буден за науката човек - Димитър Ковачев.

Димитър Ковачев дълги години е бил учител по биология в Асеновградската гимназия и благодарение на него, неговата работа с учениците от 9-ти клас, на които той е преподавал, са събрани преобладаващата част от експонатите в музея десетилетия преди неговото откриване в началото на деветдесетте години.

Асеновградският палеонтологичен музей се намира на лесно и достъпно място. Независимо от коя част на града влизате в Асеновград, трябва да търсите табелите за Кърджали. Веднага щом преминете кръговото кръстовище, от където започва пътят за Кърджали, ще се започне леко изкачване. Отбивката за музея е втората пряка вляво, веднага преди училището. Пътят е стръмен и се вие около хълм, на върха на който се намира музеят. До сградата има малък паркинг и места за паркиране.

Сградата отвън изглежда като типична социалистическа постройка. Това не трябва да ви отказва да посетите музея, защото въпреки липсата на блясък отвън, тук се крият невероятни изненади и съкровища на науката. Експозицията на музея започва от втория етаж на сградата. Това може да ви се стори странно, но не е случайно и ще разберете защо в края на вашата обиколка.

Първият раздел, или въведението, както го нарича уредникът Димитър Ковачев, е посветено на простите безгръбначни организми и останките, намерени от тях. Сбирката представя фосили от едноклетъчни към двупластни организми (корали и колониални корали), трипластни животни (охлюви) и т.н.

Веднага след този бърз увод в магията на палеонтологията посетителите се насочват към същинската част на музея и експозициите на различни видове гръбначни животни. В началото на това пътешествие във времената преди 8 милиона години ще видите картина, представяща животинските видове, преобладаващи по нашите земи в този период. Учудването на посетителите започва още от тук, споделят гидовете в музея, Защото на картината се виждат носорози, жирафи, газели, диви коне, слонове, тигри.

Преди повече от 8 милиона години това са били естествените обитатели на тази територия и останките от кости и вкаменелости в музея, намерени по време на десетките експедиции, го доказват.

Още в първите зали на палеонтологичния музей ще разберете защо той е толкова уникално място. Сред хилядите експонати на останки от различни животни и прекрасни възстановки и картини на отдавна изчезнали видове ще имате единствената по рода възможност да сте едни от малкото в света видели „перлите” на музейната експозиция.

Именно тук е показан единственият запазен цял скелет от хиена в България. Както и единствената изцяло запазена глава на Саблезъб Тигър. Саблезъбият тигър е бил преобладаващият и най-страшен хищник в този период. Нарича се така заради големите си предни горни зъби, които са невероятно остри и плоски като сабя, за да разкъсват кожата на слоновете и мастодонтите.

Един от най-значимите за музея и световната наука е единственият в света изцяло запазен скелет на тигър Метаилурус. Това е уникално в световен мащаб откритие и никой друг музей не го притежава. Поради важността на експоната в музея е показано копие на скелета, а оригиналът се пази в хранилищата на НПМ София.

В една от витрините ще видите останки от горна челюст на животно, което в съвременната наука носи името Калиманция Булгарика. Намерена е при село Калиманци, Петричко, и първоначално е била оприличена на останка от Халикотерий. В последствие, благодарение на френски специалисти, които идват за изследвания и научна работа в музея, се оказва, че това е останка от нов за науката вид и още повече - нов за науката род. Поради това животното, наподобявало мравояд, е наречено Калиманция Булгарика.

Друга гордост на музея е Месопитикус Делсони – един от най-добре запазените екземпляри от този вид в света. През 2003 година самият откривател на този вид американският професор Делсон, на когото е кръстена маймуната, е посетил музея и е признал, че не е виждал по-добре запазен екземпляр.

В музея ще видите още десетки останки от животни - хиени, саблезъби тигри, мастодонти, динотериуми, газели, антилопи, жирафи, трипръсти коне Хипариони (доминиращ вид преди 8 милиона години), носорози и др.

Сбирката с останки от хоботни бозайници се намира на първия (приземен) етаж на музея. Съдържа останки от мастодонти, динотерий (динотериум) и др. Именно тук се намира най-интересният за посетителите експонат, който е с размерите на волейболно игрище - величственият Динотерий. Динотерият (Динотериум – Deinotherium giganteum Kaup) е огромно хоботно животно, което е обитавало блатистите райони преди 8 милиона години. Тежало е над 12 тона. Това е единственото животно с извита надолу долна челюст, както и огромни бивни, които сочат също надолу. Находката, направена от Димитър Ковачев и негови колеги, е уникална в световен мащаб, защото е един от 5-те екземпляра и един от най-пълните и запазени. Целият скелет на животното е бил изкопан в България при село Езерово. Първоначално, на 6.11.1965 г., са открити останки от челюсти, които са били причислени към вида на Херолоходонтите. Това дава основание за нова експедиция и 2 години след това - през 1967 година - изкопните работи са възстановени. Именно тогава е изваден целият скелет и е разпознат скелетът на величествения Динотерий.

Въпреки че в света има няколко извадени такива скелети, българският екземпляр е уникален в световен мащаб, защото съдържа най-голям брой кости от едно животно. Липсват единствено част от ребрата, няколко опашни прешлена и левият крак, които са възстановени на база на огледалните кости от тялото. Поради уникалността си и този експонат е копие. Истинските кости се пазят в НПМ София и са обект на постоянни изследвания от учени и студенти.

Трудно може да се опише емоцията, с която човек напуска музея. Най-добре е всеки да посети това невероятно място и сам да усети това, което вълнува всички посетители. От леката апатия на влизане и сблъсъка със овехтялата социалистическа реалност, през възбудата от невероятните картини и възстановки, объркването, че всичко това се е случило преди ОСЕМ МИЛИОНА ГОДИНИ!, до шока, който изпитва човек при вида на гигантския Динотерий. И накрая, разбира се, лекият шовинистичен гъдел в сърцето, че все пак всички ние, макар и след 8 милиона години, сме се родили на едно място - в България.