Информационен бюлетин
Брой 6(30), м. юни, 2006

Анализ на законодателството: Кратък преглед на българското законодателство относно достъпа до документите на бившата Държавна сигурност
Кирил Терзийски, ПДИ

Уважаеми читатели, в продължение на вече втори месец темата за документите на бившата ДС е особено актуална за обществото ни. В хода на тази дискусия явно отново ще бъде направен поредният опит за законодателна уредба на тази деликатна материя. Ясно е обаче, че за да се приеме закон, който да отговори на очакванията на обществото, е необходимо подготовката и приемането му да бъдат съпроводени с прозрачност, обществено обсъждане и конструктивен дебат по темата. Неща, които са невъзможни без знанието какво е било досега и какво се предлага.

1. Закон за достъп до документите на бившата държавна сигурност - обн. ДВ, бр. 63 от 1997 г.; Решение № 10 от 22.09.1997 г. на Конституционния съд на РБ - ДВ, бр. 89 от 7.10.1997 г.

• урежда достъпа и разкриването на информация, съхранявана в документите на бившата Държавна сигурност (ДС);

• по реда на закона се извършва проверка за принадлежност към бившата ДС на определени категории лица като щатни, нещатни и картотекирани¹ сътрудници;

• проверката за принадлежност се извършва по отношение на 32 категории лица, сред които са всички ръководни длъжности в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, както и редовите членове на редица органи като Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Сметната палата, Комисията за защита на конкуренцията и т.н.
проверката се извършва от комисия в състав (известна като комисията “Бонев”): председател - министърът на вътрешните работи, и членове - ръководителите на Националната разузнавателна служба, Националната служба за сигурност, Военното контраразузнаване, Разузнавателното управление на Генералния Щаб, Националната служба за охрана и Служба “Архив” на МВР;

• проверката за принадлежност се извършва от комисията на принципа на служебното начало, както резултатите за лицата, за които е установена принадлежност, се докладват от министъра на вътрешните работи пред Народното събрание;

• при осъществяване на дейността си комисията гарантира анонимността на действащите сътрудници на съвременните служби за сигурност, на трети лица и на информация от значение за националната сигурност на страната;

• всеки български гражданин може да поиска от министъра на вътрешните работи справка дали за него е събирана информация от бившата ДС;

• предвижда се засегнатите лица (за които ДС е събирала информация) да имат право на достъп до тази информация, както и право да поискат засекретяване на документи, съдържащи лична или семейна тайна;

• до изтичане на 1 г. от влизането на закона в сила, документите на бившата ДС се предават в Централния държавен архив по реда на Закона за държавния архивен фонд.

2. Закон за достъп до документите на бившата ДС и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (загл. изм. - ДВ, бр. 24 от 2001 г.) - изм. и доп., ДВ, бр. 24 от 13.03.2001 г.; Решение № 14 от 30.05.2001 г. на Конституционния съд на РБ - ДВ, бр. 52 от 8.06.2001 г., отм., бр. 45 от 30.04.2002 г.

• урежда достъпа и разкриването на информация, съхранявана в документите на бившата ДС и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ на ГЩ), както и документите на бившия разузнавателен отдел на Гранични войски;

• по реда на закона се извършва проверка за принадлежност към бившата ДС и бившето РУ на ГЩ на определени категории лица като щатни или нещатни сътрудници, както и на облагодетелствани от тези служби лица;

• проверката за принадлежност се извършва по отношение на лица, които след 10 ноември 1989 г. са заемали публична длъжност или са извършвали публична дейност по смисъла на §2а от Допълнителните разпоредби на закона (с включването на категорията - лица, извършвали “публична дейност”, значително е разширен кръгът от лица по отношение на които се извършва проверка в сравнение със закона от 1997 г.);

• дейността по този закон се осъществява от две комисии:
а) Комисия за установяване на принадлежност (известна като комисията “Андреев”) - 7 членове (петима - избрани от НС по предложение на различни парламентарни групи, двама - определени от МС), с мандат - 5 години и
б) Комисия за разкриване на принадлежност (известна като комисията “Ананиев”) - 5 членове (председател - определен от президента на РБ, двама членове - съдии от ВКС, определени от председателя на ВКС и двама членове - прокурори във ВКП, определени от главния прокурор на РБ);

• лица, които са били щатни или нещатни сътрудници на ДС и на РУ на ГЩ, както и лица облагодетелствани от тези служби, не могат да бъдат членове на комисиите;

• установяването на принадлежност се извършва на принципа на служебното начало като Комисията за установяване на принадлежност предоставя на ръководителите на служби, които съхраняват документи на бившата ДС и бившето РУ на ГЩ, списък на лицата, които след 10 ноември 1989 г. са заемали публична длъжност или са извършвали публична дейност. От своя страна ръководители на такива служби създават в тях работни групи, в резултат на чиято дейност предоставят доклади на комисията;

• предвидени са редица гаранции за установяване на принадлежност по безспорен начин, включително и изслушване от комисията на лицата, за които не са налице достатъчно данни;

• решенията за разкриване на принадлежност се взимат от Комисията за разкриване на принадлежност по предложение на Комисията за установяване на принадлежност;

• самото разкриване на имената на лицата, за които по безспорен начин е установена принадлежност се извършва чрез публикуването им в доклад (в интернет на свободен достъп), който се изготвя от Комисията за установяване на принадлежност въз основа на решенията на Комисията за разкриване на принадлежност;

• по реда на закона не се разкриват имената на лица, които са щатни или нещатни сътрудници на настоящите служби за сигурност, не се разкрива и информация, която ще увреди конкретен интерес от значение за националната сигурност на страната или ще застраши живота и личната свобода на физическо лице. Предложенията за неразкриване на имената на лица, за които е установена принадлежност се прави от ръководителите на съответните служби, които съхраняват документи на бившата ДС и бившето ГУ на ГЩ;

• всеки български гражданин може да поиска от Комисията за установяване на принадлежност справка дали за него е събирана информация от бившата ДС или бившето РУ на ГЩ;

• предвижда се засегнатите лица (за които ДС или РУ на ГЩ е събирала информация) да имат право на достъп до тази информация, както и право да поискат засекретяване на документи, съдържащи лична или семейна тайна;

• в случай на разкриване на документи по реда на този закон те се предават и съхраняват в Централния държавен архив по реда на Закона за държавния архивен фонд.

На 16 април 2002 г. в НС е внесен законопроект за изменение и допълнение на закона. На 30 април 2002 г. законът е отменен с приемането на Закона за защита на класифицираната информация, в който обаче липсват каквито и да е специални разпоредби относно достъпа и използването на документите на бившата ДС.

3. Законопроект за достъп и използване на документите на ДС и Разузнавателните служби на Българската народна армия - внесен в НС на 10 май 2006 г. от Иван Костов /ПГ на ДСБ/ и група н.п.

• урежда достъпа и използването на документите на ДС и Разузнавателните служби на Българската народна армия (РС на БНА);

• по реда на закона се извършва проверка за принадлежност към ДС и РС на БНА на определени категории лица като щатни или нещатни сътрудници;

• проверка се извършва по отношение на 24 категории лица (разширен е кръгът от лица най-вече по отношение на съдебната власт - предвидена е проверка за принадлежност на всички съдии, прокурори, следователи и дознатели);

• дейността по закона се осъществява от Комисия за достъп и използване на документите на ДС и РС на БНА - 9 членове, избрани от НС по предложение на различни парламентарни групи;

• лица, които са били щатни или нещатни сътрудници на ДС и на РС на БНА не могат да бъдат членове на комисията;

• предвидена е детайлна процедура за внасяне на кандидатури и избор на членове на комисията;

• законът не въвежда принципа на служебното начало относно проверката за принадлежност. о о Комисията извършва проверка по искане на всеки български гражданин, медия, политическа партия или неправителствена организация, както и по искане на лицата заемащи съответните длъжности за собствените им досиета;

• Комисията публикува в ДВ личните данни на установените щатни и нещатни сътрудници;

• в закона липсва определение на заинтересовано лице (каквото определение е налице в предходните два закона), но тези лица имат право да се запознаят и да получат копия от документи в досиетата или други материали;

• решенията на Kомисията, постановени по искане на заинтересовани лица, както и решенията по проверка за принадлежност подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд (възможността за обжалване пред съд на решенията на комисията е изцяло нов момент);

• във връзка с осъществяване дейността на комисията на членовете й се предоставя неограничен достъп до съответните документи. Всички институции, които притежават такива документи са за задължени да осигурят право на достъп и незабавно да ги предадат на Комисията;

• Комисията след приключване на своята работа предоставя на Централния държавен архив цялата документация във връзка със структурата, методите и дейността на органите на ДС и РС на БНА.

4. Законопроект за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб - внесен в НС на 29.06.2006 г. от Петър Стоянов и група н. п. /ПГ на ОДС/.

До окончателното подготвяне на настоящия брой на бюлетина на ПДИ, текстът на този законопроект не бе публикуван, нито в интернет страницата на НС, нито в тази на СДС.

1. С Решение № 10 от 22.09.1997 г. Конституционния съд на РБ обявява за противоконституционно установяването на принадлежност за лица единствено, картотекирани като сътрудници, тъй като според съда като сътрудник на бившата ДС следва да се определя само лице, за което са налице безспорни доказателства за съзнателно доставяна информация.