Пирогов и други спа процедури

Когато онзи ден баща ми звънна по телефона, за да ме помоли да го закарам в Пирогов, се изплаших сериозно. А и реших че е сам. Приятелката му пътува често, а той не вижда добре… даже почти никак. Димитър* дойде за съпорт, защото ходене в спешен център със 74- годишен мъж, особено ако е баща ти, може да е предизвикателство. Разбира се, че беше.

Малко се ядосах, когато в колата се качи и приятелката му. Не че нещо. Просто не я харесвам много. Не съм и длъжна. И не защото страдам, или ‘щото не може да замести майка ми и т.н клишета, просто не ме кефи. Както не харесвам и Веселин Маринов. Нима съм длъжна? Но все си мисля, че можеше да викне едно такси и да притичат до Пирогов, ей го де е, на 5 минути от тях, а не аз да карам като луда и да мисля, че някой някъде бере душа и този някой е баща ми. Нали… Нек’сии не е готино.

Мълчим в колата, той пъшка и се вълнува от вечните си вълнения – какво е времето, колко е часът и дали съм забравила да честитя на стринка му на лелята на учинайка си именния ден, при все, че дори не помня как й беше точно името.

Мъчно ми е за него, защото го боли. При т’ва топките. Измъчена физиономия, студена пот. Опитваме се да разведрим обстановката с подпитвания къде е кръшкал и защо ходи по чуждо. На него му е смешничко. На нея не. Скумрия.

Оставих ги пред Пирогов с идеята да търся място за паркиране. Реших да нападна паркинга отпред с мисълта, че наааай-много да не е за пациенти, а за персонала. Малко странно ми се видя да ми се наложи лекинко да влезна в локалното, и то в насрещното движение, за да вляза в паркинга, но пък имайки предвид колорита на родината ми смятам, че нищо не може да ме изненада. Бре бипкам, бре кряскам. Скапаната бариера не се вдига и не се вдига. Реших да прекратя опитите не за друго, а защото срещу мен локалното беше атакувано от гигантски камион на Чистота. Боже, как съм се молила да се справя! Карах назад не повече от 10 метра, но виждайки как чудовището се разминава с паркираните коли на боя разстояние, мислех че никога … НИКОГА… няма да успея. Успях. Но вече бях потна, нервна и осезаемо вкисната. В локалното няма място… И няма…. И няма. Отново съм на Руски паметник, по дяволите…. Кръгче и пак съм пред Пирогов. Паркирам на отсрещния тротоар и виждам как Димитър търчи след колата и ръкомаха. Естествено през главата ми преминават 2 мисли. 1) Баща ми е умрял, 2) Димитър ще ме пребие, демек аз ще умра, защото се туткам.  Всъщност се оказва, че настанил баща ми и приятелката му пред кабинета и тръгнал да ме търси, видял маневрите ми за вход в паркинга, който всъщност се оказа изход, шофирането назад, тръгнал след мен, отказал се малко преди Руски паметник, след това ме видял да се движа обратно и тръгнал след мен. Горкият Димитър. Не можеше да си каже името.

- Къде обикаляш, бе??

- Търся място, оказа се, че входа е изход, насрещното и място няма…

- Млъкни!!!

Влизам в Пирогов и попадам в друг свят. Не знам дали сте обръщали внимание как флора, фауна, архитектура… сякаш въздухът дори се променя в различните райони на София. Както ако тръгнеш от Централни хали по Пиротска (една от любимите ми улици – чиста, кокетна, милиарди обувки…обожавам я) да разглеждаш хората. Усмихнати, не особено шикозни, но пък някак благи. Дъвката се хвърля в кофата, стотинки се дават на свирещите на цигулка деца… Мило е някак. Постепенно стигаш онзи ад – женския пазар. Физиономиите се сменят. Всичко става сиво, хората са все по-загърнати в дрехите си, фасовете летят директно към земята, и докато се усетиш си заобиколен от подплашени купувачи и мистериозно появяващи се странни личности шепнещи почти в ухото ти

- Душа, цигари ша искаш ли?

А докато му отговориш вече си без портфейл. И всичко това в тези мънички граници. От уличката в провинциална Италия до пазара в Измир.

Подобно нещо изживях и с отваряне вратите на Пирогов. Мрачно място, мръсно, хора на носилки, някой пъшка, друг вие, трети пиян с разбита глава пее. И ужасно задимено. Бога ми, аз съм пушаш, но пушене на такова място определено ме влудява!

- Нима тук се пуши? – обръщам се към един от санитарите.

И преди да ми е отговорил, приятелката на баща ми ме поглежда с присвити очички и събрани в кокоши задник устни:

- Ей, 5 минутки не можеш да издържиш без да пушиш!

Не знам кое повече ме втрещи. Отговорът на санитара, а именно че принципно не се пуши там, ама те си “попушват”, или хистеричната реакция на тая дразнеща особа!

Прецених, че не е удобен момент да се заям, при все че ми идеше… Някак…

Настаних се пред ехографския кабинет. Наблюдавах пъшкащия ми баща, сумтящата му приятелка, наблюдаващия ме Димитър и останалата сбирщина. Хора с бинт, гипс, катетри и кървави физиономии кръжат напред назад. Каращият се на очевидно сбилия се син баща. Учестено дишащият дядо на носилка, и нежно галещата го по челото дъщеря. Всеки загледан в нищото, всеки с неговите си мисли.

Докараха някакъв чичо-дядо от шокова зала на олющена носилка, целият с кръв по главата, чалма от бинт с прозиращ риванол отдолу, гол голеничък лежи, завит с чаршаф. Лежи и гледа с прозрачно пиянските си сини очи и сумти нещо. Свалям поглед и гледам само преминаващите трескаво обувки напред назад и си мисля за баща ми, скумрията му, за подутите тестити, за идването ми тук преди много години със счупен крак. Счупени хора, бити хора, хора с болки, опушен коридор, мръсен коридор, вехтории и навити ръкави на бяла мръсна престилка на санитар.

Изведнъж нещо ме сепва. Вдигам поглед и оставам в потрес. Чичо-дядото на носилката пред мен ме гледа изпитателно и си играе с малкия си приятел със затихващи функции. На погледа ми той отвръща с поглед тип “К’во? Нещо проблем?”. Е, не мога и това! Повдигна ми се сериозно и се настаних в другия край на столовете. Димитър ме поглежда с лекичка усмивчица в ъгъла на устните. Ще го пребия!

Слава на Бога дойде и нашия ред.

- Лекарката каза, че такова нещо не е виждала!

- Абе, Коки (така наричам баща ми, бел.авт.), глупости са това, тая жена работи в Пирогов!

- Не! Такъв оток на тестисите каза, че не е виждала.

- Да, добре, твойте са най-големи… Божичко…

Извъртам очи, Димитър ме ръчка в ребрата и цялата процесия вървим по коридора към урологията. Хора седят по столове, някои затворили очи, други страшно оцъклени, а ние манифестираме в коридор на влакче на ужасите с всичките аромати на урина, антибиотици и белина.

Незнайно защо урологът реши, че щом баща ми е на 74 години значи е глух. Баща ми в отговор крещеше също. Като цяло сякаш се вихреше някакъв скандал вътре в кабинета, а те просто си говореха, че това са най, ама най-отеклите тестиси на света.

Натоварихме се в колата и баща ми заяви, че всъщност дошъл до Пирогов, страхувайки се, че има хепатит. Спогледахме се с Димитър…

* Моят любим мъж

 във фейсбук

абонирай се за e-mail бюлетин

29 Отговора за “Пирогов и други спа процедури”

  1. Ти сериозно ли си мислела, че някой мъж смята чужди тестити за по-големи? :D

    VA:F [1.9.8_1114]
  2. ахахахахха
    гуд поинт!

    VN:F [1.9.8_1114]
  3. Ако веднъж месечно човек стъпва в Пирогов, ще има друго отношение към живота със сигурност

    VA:F [1.9.8_1114]
    • Променя ценностната система на човек :)

      VN:F [1.9.8_1114]
  4. Там времето просто е спряло…

    VA:F [1.9.8_1114]
  5. Оня ден ми се наложи да отида до Пирогов, тъй като бащата на приятелката ми участва в 3-рундов боксов мач със съседското куче, в резултат на което щеше да остане без кутре.

    Гледката вътре ме накара да се замисля как ли изглеждат нарко-комуните. Не мисля, че това е място, в което болен човек може да отиде да се лекува. Раната може и да се зашие и зарастне, но да кажеш, че си оздравял е последното нещо, което може да ти мине през главата. Да оставим настрани факата, че човека с бинтована ръка и все още силна упойка трябваше сам да претърчи през 3 коридора и оширнайсе кабинета, в един да му сложат бинт, в следващия да го залепят, в третия да го махнат, пак през първия за нов, и така 4 пъти. Ако не заспи по пътя към регистратурата, може и да го настанят някъде. Но ако не друго, поне беше пълно с хора за лафче.. на по 2л+ Грозданка..

    VN:F [1.9.8_1114]
  6. Баща ти е на 74 и кръшка????!!!! Евала!

    VN:F [1.9.8_1114]
  7. твърди, че не кръшка:)))

    VN:F [1.9.8_1114]
    • Баща ти е голям образ! :)))

      VN:F [1.9.8_1114]
      • факт! :Р

        VN:F [1.9.8_1114]
  8. Глътка въздух в скучния ден… :)

    VN:F [1.9.8_1114]
  9. дай боже всеки му на тия години да кръшка…

    VA:F [1.9.8_1114]
    • Мда, най-хубавото е, че на тия години може да го правиш без гузна съвест ;-)))

      VN:F [1.9.8_1114]
  10. Не разбрах връзката между възрастта и гузната съвест.

    VA:F [1.9.8_1114]
  11. Страхотно силно! :)
    Браво, козице!

    VN:F [1.9.8_1114]
  12. Наскоро с приятели измислихме концепцията за депрес-туризъм, нов вид екстремно преживяване: събираш групи от чужденци и ги водиш на места от българската реалност, за които не са и сънували. „Пирогов“ е един от обектите, които със сигурност ще включим в обиколката! :)

    VN:F [1.9.8_1114]
    • ахахах! Ако постоят даже малко там, може и да си book-нат стая. с ТВ – 4лв./12 часа, с room-service и мини-бар под формата на спринцовки..

      VN:F [1.9.8_1114]
    • …което пък ми напомня за една дама, която основа турористическа агенция – май се бореше за демокрация, гражданско общество или нещо такова;)

      VA:F [1.9.8_1114]
  13. На мен любимото ми нещо в пирогов са санитарите, дето бутат колички, носилки. Сила са.
    Или са едни дедковци дето с измъчена физиономия и жарки думи на уста благославят майките докато бутат някое хлапе, и в следващия момент очевидно със същата лекота бутат и 300 килограмов сумист, или са едни от ония лелки, дето трупат маса от кръста на горе и имат едни такива ръце като краката ми и се карат на всички.
    И винаги има по някой строителен бачкатор който да се разправя с дружките си за пари! Задължително!
    Дано не стъпя там никога повече.

    VA:F [1.9.8_1114]
    • Хахаха! На тези челични хора се крепи здравната ни система :)))))

      VN:F [1.9.8_1114]
  14. Хаххахахах! Край! Това е култово!

    VN:F [1.9.8_1114]
  15. Ето тук nabloka.blogspot.com има още едно свежо за медицината.

    VA:F [1.9.8_1114]
  16. Не го намерих, само някаква глупост има и не става за четене.

    VA:F [1.9.8_1114]
  17. покрай детето доста пъти ходих до „Пирогов“, все от страничния вход, но когато на мъжа ми му се наложи да му лепят главата – видях ада. Толкова кръв и нацепени глави, ръце, крака … това в „Спешно отделение“ го нямаше.

    VA:F [1.9.8_1114]
  18. в Пирогов съм ходила два пъти:
    Единия път по време на мача между Португалия и Гърция на финала ва европейското 2004 – целта – да ми очоплят кърлеж от д-то…съсипа се този човек/доктора/…такова чоплене падна…. еми между мача и д-то ми…от почти невидимо, току що закачило се кърлежченце се оказах с огромна рана и с двуседмична превръзка…
    Второто посещение беше пак след селски туризъм – мъжете ритаха топка боси на една поляна и моя мъж нещо го жилна…ама две малки дупчици на 2 см примерно една от друга – не съм виждала ухапано с змия, но така си го представям – след два часа стъпалото му беше с такъв оток, че и в обувките на Гъливер нямаше как да влезе…след два часа висене в коридора на Пирогов и силно казано състоялия се преглед ни казаха, че нищо ни няма и да си ходим…

    VA:F [1.9.8_1114]
    • Ама лиготии, моля ти се ;-) за някакво ухапване от змия, моля ти се… айдеее, бегом вкъщи. После как няма хората да се третират с церове, домашно производство???

      VA:F [1.9.8_1114]
  19. абе не ти тече мозъка – кво ги занимаваш….

    VA:F [1.9.8_1114]
  20. А ако ти тече, ще ти кажат „ми то вече е късно, нямам смисъл“ :)

    VA:F [1.9.8_1114]
  21. Супер! Много ми харесва статията :) Колкото и мрачни моменти да описва много се смях :)

    VA:F [1.9.8_1114]

Коментирай