Литературно четене

Един-двама-трима писачи се събират, всеки разтваря своята или чужда книга и започват да четат на скромната, но затова пък мегаснобска публика. Мястото е псевдоизискано кафе/клуб/книжарница. Ако е позволено да се пуши, всички димят наоколо.

Писателите пишат, защото се надяват на повече секс.

Писателите пишат, защото се надяват на повече секс.

И да не е позволено да се пие, всички се наливат с безплатен (или не) алкохол, защото, о, те са толкова софистикейтед, видиш ли, че никой не може да ги критикува за пороците им. Ако някой им направи забележка, ще изсумтят и ще отбележат, че никой не е спирал Буковски да порка по време на четенията си. Затова и писателите, които четат на въпросната публика, пият.

Позата е абсолютно задължителна! Иии тук се започва с прекрасния неостаряващ цинизъм – това е прекрасното оръжие за спечелване на free pass за слабините на гимназистките и студентките, знаем. Един известен роден продуцент беше казал неотдавна, че хората се интересуват само то „курове и путки“. Това е. Уж разкрепостеното мислене стимулира онзи любим овлажнителен процес при въпросните млади дами, които слушат, подмокрят се, хапят устни и после врътват свирка на някой от великите писачи след четенето. Или поне им се иска. И на двете страни.

Писателите пишат, защото се надяват на повече секс. Провокативните, цинични, вулгарни писачи се самоопределят като рок-звезди и мислят, че по дифолт трябва да им пускат по-лесно. Абе, всички, които пишем нещо, си го мислим това на някакво малоумно ниво на съзнанието си, което е останало непокътнато още от пубертета. Няма смисъл да го отричаме. Бясното желание да шокираш, да си център на внимание, егото и да работи с 200 оборота в минута и поне за малко да си велик. Ужасно комплексарско, но факт.

И всички на тези литературни четения мислят така. Това не ги прави по-лоши. Само по-тъжно.

Публиката, о, публиката! Толкова много познати физиономии, че на някои започва да им се гади. А може и да е заради бясното наливане с фрий бууз. Тези физиономии гледат интелектуално-отегчено. Да, всички тези хора са изчели 23 пъти повече книги от всичките наоколо. Или поне така изглеждат! Кафка им е прозаичен, Достоевски – тромав, а Виан – евтин. Сред тях се вписват въпросните разгонени девойчета, които се чудят за столчето или за гърлото да държат чашата си с бяло вино, оглеждат се притеснено, като се опитват все пак да не пропускат шегите на великите писатели и да се смеят, където трябва. За целта мацките се озъртат почти истерично и дебнат забавните моменти, като се опитват да пият през останалото време.

Понасъберат се 5-6 пишещи люде и хоп – вече си вярват, че са новият кръг „Мисъл“…

Тишината присъства тук-таме, но липсва онова ретро уважение към писателя. Или поне към книгата. „Шшшт! Можеш ли да ми подадеш чаша?… И да ми сипеш!… А, и малко ядки в една салфетка!… Благодаря!… Тихо сега, да слушаме!“… Пародия на респекта към класиците, който възпитават у учениците в ранна възраст. От това, което ще чуеш на тези четения, надали нещо ще влезе в учебниците. Но е текст. Писано слово, което не е в блог, сайт или форум, а на истинска хартия, която ти можеш да притежаваш на цената на евтино хапване навън.

Хапване ли? „Извинявай,… може ли и от онези сандвичи да ми сложиш 4-5… да, благодаря! Шшшт!“ и още една порция мляскащи усти срещу четящите писатели отпред. От време на време настава мъничък хаос, но това е почти планирано. Шегите са почти вътрешни и неразбираеми, а чашите на писателите не остават празни (има някой, който следи за това). И всички са щастливи – като зомбирани овчици – а малко от тях ще си вземат въпросните книги, но сега всички са възхитени, усмихнати, възторжени като на манифестация!

В някакъв момент завесата пада и се оказва, че половината присъстващи се представят взаимно така: „Здравейте, аз съм Х и съм най-добрият български поет/писател в момента!“. Понасъберат се 5-6 пишещи люде и хоп – вече си вярват, че са новият кръг „Мисъл“ и започват да си разпределят ролите – кой кой ще е. Имат топки (да, превод на американизъм, знам) – факт. Имат и една камара изчетени книги зад гърба си. Четат се и взаимно много.

И така, опитвайки се да разчупят статуквото и клишетата на уж ретроградните си предци-писатели, те създават нови – топли, пресни, като fast food, защото искат да пишат, както се говори на улицата, да са истински и неподправени. Един приятел обича да казва: „На тоя колко ли време му е трябвало пред огледалото, за да изглежда небрежен?!“. И тук е така. Тоталната липса на поза също е поза. Всяко литературно четене си е един малък арт-спектакъл, който може да е забавен, маниерен, интригуващ или откровено чудовищна скука. И трябва да се случва все някак. Най-малкото, защото е ясен показател, че някой някъде пише. И че някой чете.

А цените на книгите в България са ужасно ниски и все пак четящите са малко. „Чукча не читател, чукча писател!“ (лошо цитиране, знам) и пишещите често вярват/вярваме, че не са чели никак малко. Малко родни издателства залагат на млади и непопулярни автори, а докато това не се промени, няма как да се влее свежа кръв сред имената, които виждаме по рафтовете в книжарниците. Ужасно просто е на теория.

 във фейсбук

абонирай се за e-mail бюлетин

9 Отговора за “Литературно четене”

  1. Абе как цените на книгите ще са ниски? 20 лева парчето,килограмът ‘наш колко пара излиза? Съвсем сериозно, намирам цените за високи за възможностите на повечето хора. Вероятно няма как да са по-ниски. Освен, ако може би държавата все пак не ги освободи от ДДС?

    VA:F [1.9.8_1114]
  2. Не са евтини книгите, разбира се. Но че доста писатели пишат, само за да задоволят нЕкои свои потребности (не неудържимия талант) също не е лъжа. Не знам дали за секс става въпрос точно, но понеже сексът и парите движат света, та…склонна съм да повярвам. Иначе да спиш с красив писател не е лошо смЕтам. :D

    VA:F [1.9.8_1114]
    • ми то и бат бойко май трябваше д астане писател, за да задоволи потребностите си, ама каккто сам казва: „майка ми ми вика „учи, бре“, а аз – не. на тренировки. да се бия. другите езици научиха през това време, а аз се биех“

      VA:F [1.9.8_1114]
      • Лили, представих си Борисов на литературно четене и ми се изправи косата. Ни мъ стряскайте така, госпожа, молим ви се! Всъщност още ли го няма описан живота на този титаничен премиер от някой още по-титаничен „писател“?

        VA:F [1.9.8_1114]
  3. Даа, красив и писател…:)

    VA:F [1.9.8_1114]
    • Yasmin

      Или красив и борсов агент, или красив и безработен реститут – все едно е за девойките, хаха.

      VN:F [1.9.8_1114]
  4. Родните издателства публикуват млади автори, но забиват книгите им някъде по рафтовете. Другият вариант е да си ги държат на склад – разпространението им на неизвестни имена е под всякаква критика. В същото време болшинството млади писатели не струват 5 пари – или имам чувството, че чета литературно списание за подрастващи, или темата за репресиите по време на комунизма ме удря като чук, или пък разлиствам претенциозни и преписани клишета. Вижте само Людмила Филипова що за стока е, а е продавана, успешна писателка уж. Има и добри млади български писатели, но те са толкова малко, че ни трябват доста по-кадърни литературни агенти, за да ги открият. А такива нямаме, не вярвам и до 100 г. да имаме.

    VA:F [1.9.8_1114]
  5. еми ако не сте забелязали това е типично за различните групи хора и като цяло ги друсат доста комплекси, разликата е в позата както добре е отбелязано. имаше едно писание тука за ъндърграунда – абсолютно същото ама в друга опаковка, така са и атхитектие, и артистите и музиканти и която и друга група от някакви си хора да вземете. Поза, поза, поза и комплекси до небето … за съжаление е факт, разликата е в опаковката. Ако щете и мутрите и те са поза – определена оптика (мускули, прическа, оръжие, и тн), опрделен начин на поведение, определени места на ходене

    или накратко – аман от позьори !!!

    VA:F [1.9.8_1114]
  6. И аз пиша. Задоволявам си потребностите демек. И съм млада. Но не пия. И не бих пушила или плюскала по време на четене. И не обичам показността.

    VA:F [1.9.8_1114]

Коментирай