За автентичната символика на мартениците и легендите за Баба Марта, Агенция „Фокус” разговаря с етнолога и уредник от Националния етнографски музей Иглика Мишкова.

Фокус: Г-жо Мишкова, каква е символиката на празника 1-ви март?
Иглика Мишкова: В представите на българите пролетта и лятото са били свързани в един сезон и в по-голямата част на страната в традиционното общество хората са посрещали лятото на 1-ви март, когато за хората от село започва новата стопанска година. Известно е, че пробуждането на природата за нов живот вдъхва на хората надежда за богата реколта, за щастие през идващите дни. Заедно с радостта от настъпващата селскостопанска година, идва и страхът от капризите на времето, от превратностите на съдбата. Поради тази причина един от най-известните обичаи, свързани с този първи ден на лятото, запазен и до ден днешен, е киченето с мартеници. В миналото мартеницата е изпълнявала ролята на амулет, който задължително е трябвало да предпази този, който я носи, от беди, от нещастие. Затова и изработката на мартениците е свързана със спазването на различни условия, които да осигурят съответната магическа сила за този амулет.
Фокус: Не носим ли мартениците и днес за това – да ни пазят от беди, или те са се превърнали просто в украшение за първи март?
Иглика Мишкова: Мисля, че за голяма част от хората, все още мартеницата представлява амулет, но не за всички. За голяма част от нас, българите, това се е превърнало просто в един от символите на пролетта – нещо, което задължително трябва да бъде подготвено, да бъде направена мартеница за всеки един от близките и познатите ни. Има хора, които си задават въпроси за това каква трябва да бъде мартеницата и ако тя се подарява като амулет, какво трябва да бъде изпълнено, за да се превърне той в истински.
Фокус: Разкажете за традициите, свързани с изработката на мартениците.
Иглика Мишкова: Интересно е, че някога мартениците са се правили в деня преди първи март, което днес не се случва или се случва в много малък брой български семейства. Тогава са се оставяли да преспят една нощ под трендафил, защото според вярванията, трендафилът има силата да отпъжда всички вредни издихания и затова се смята, че той предава мощта на мартеницата. В други региони мартениците са се правели сутринта рано на първи март, преди изгрев слънце и се смятало, че ако тя не се усуче до изгрев, тя няма да има своята вълшебна и магическа сила. Мартеницата, като всеки един дар, е един амулет, който има способността да репродуцира здраве и благополучие, така че той трябва да е наситен с изключително положителни емоции. Може би поради тази причина е удачно и човек сам да изработи мартениците за своите близки и познати, защото така би могъл да им предаде всички онези добри мисли, които витаят в главата му, докато ги приготвя. Това в днешно време е невъзможно за всички хора, но все пак бих посъветвала всеки, който се отправи към магазините или сергиите с мартеници, да погледне за едни по-качествени образци. Такива, които са по-близо до традицията, без различните пластмасови части, без значките, придружаващи усуканите бели и червени конци. Една истинска мартеница би била най-добър дар за всички близки и познати.
Фокус: Може ли да се върне този традиционен вид на мартеницата и да се избяга от кича?
Иглика Мишкова: Мартеници има всякакви. Все пак вкусът у хората следва по някакъв начин да се възпитава и грижа на родители и на всички, когато купуват мартеници, е да се постараят да вземат за образец този, който е най-близо до традицията. Много е лесно да бъдат купени усукани конци заедно с една пластмасова отливка на някой филмов герой, но това далеч не представя същността нито на самия обичай, нито на всичко характерно за традицията ни. Ако има претенцията да пропагандираме мартениците като един много жив и много български обичай, би следвало да се съобразим с всичко това и да работим в тази посока. Може би тук е и ролята на етнолозите и на музеите, които да го покажат. Във всеки един български музей има образци от традиционни мартеници. Във времето преди настъпването на първи март не е зле да бъдат показани те и да се организират различни ателиета в музеите. В мига, в който хората видят всичко това, по начина по който се изработват мартениците, научат символиката на всеки един елемент, самите те се запалват и водени от собственото си въображение, успяват да направят мартеници, достойни съперници на съхраненото във фондовете на музеите.
Фокус: Кога е добре да се свали мартеницата?
Иглика Мишкова: В различните области на страната мартениците се носят според традицията. В някои краища ги носят три дни, в други райони ги свалят, когато видят първия щъркел или лястовица. На други места пък навремето са ги държали, докато започне жътвата. Има едно правило – мартеничката никога не се хвърля, защото се вярва, че ако човек го направи, то той си изхвърля и късмета. Мартеницата задължително се закача на плодно дърво. Всички обичаи за носене на мартеници, а после и за тяхното сваляне представляват една магическа, вълшебна практика, която отново цели да предизвика плодородие, да донесе щастие, да пази от болести и от беди. Подобни обичаи за окичване с бял и червен конец съществуват на Балканите. Това не е обичай, съществуващ единствено и само при нас. Наистина обаче той се е превърнал в един от най-популярните символи на България.
Фокус: Къде се закачат свалените мартеници?
Иглика Мишкова: Мартеницата се закача на ръката или на гърдите. Има правило за неженени хора тя да се слага от лявата страна, а за женени – на дясната. В миналото дори е имало практика мартеницата да се окача на колана на мъжа, отново като гаранция за плодородие. Имало е традиция и в някои части на страната, при която мъжете ергени са носели мартениците си с разчепкани краища, а пък зрелите мъже са ги изрязвали до възела, за да не развявали по седенките. Важно е да се каже, че традицията за носенето на мартеници е жива, хората е добре да ползват естествени материали. Всеки човек е добре да направи с достатъчно вкус усуканите бели и червени конци и им сложи някаква подходяща декорация.
Фокус: Разкажете за ателието за мартеници, което се проведе в Националния етнографски музей.
Иглика Мишкова: През миналата седмица в залите на Националния етнографски музей се проведоха ателиета, като в тях участваха майсторки на народни художествени занаяти. Те организираха своя изложба и обучаваха ученици и възрастни. Всеки, който имаше желание да научи нещо повече за тази традиция, всеки, който имаше желание да направи с много любов своя дар за близките и познатите си, имаше възможност за това. Всички си тръгваха от музея изключително запалени и казваха, че ще се заемат със задачата да набавят различни допълнителни амулети към своите усукани конци, за да превърнат даровете си в истинско бижу.
Фокус: До кога продължава изложбата?
Иглика Мишкова: Изложбата на тези майсторки продължава до 5-ти март. Това е изложба-базар. Днес следобед от 12.30 до 15.30 ще се проведе и последното ателие за изработка на мартеници в залите на музея.
Фокус: Коя е най-популярната легенда за произхода на мартениците?
Иглика Мишкова: Някъде през 30-те години на XX в. се появява прословутата легенда за хан Аспарух. Според нея през VII в., когато ханът пристигнал край река Дунав и се заемал с очертаването на границите на новата държава, далеч от него съпругата му и сестра му Ахинора се молели на бог Тангра да го пази, да сложи победата на върха на копието му. Те му изпратили лястовица за поздрав, като на крачето й били усукани бял и червен конец. Другата версия на легендата е, че на крачето й бил усукан само бял конец, но тя летяла много дълго и от падналата кръв, белият конец се оцветил. Това била първата мартеница, изпратена на хана от близките му в мига, в който той създавал държавата. При всички случаи Баба Марта в нашите традиции си е един митологичен символ на пролетта. Тя е старица с невероятно непостоянен нрав и ту е усмихната и ведра, ту е начумерена и сърдита. Едно от преданията разказва, че старицата била разярена от двамата си братя Голям и Малък Сечко, които й изпили цялото вино. После пък тя решила да им прости и се усмихнала и стоплила времето. Старицата е изключително избухлива и обикновено всички домакини трябвало много добре да почистят къщата и двора преди първи март и да метнат някакъв червен плат на простора, на плета, за да могат да посрещнат на чисто и на червено баба Марта. През този ден възрастните жени на бива да излизат на улицата, а само моми и млади невести, които да радват Баба Марта със своята хубост. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров с всички земеделски култове към природата.
Христина ДОБРЕВА