Напрегнатата част свърши - изложбата Hello World вече е факт. Наслаждавайки се на своите постижения и тези на моите колеги изведнъж открих една обща тема - насилието над физическото и виртуалното. Мотивът за разрушаването присъства в работите на всички. Без да искаме, дадохме тема на изложбата. В творбите ни има физическо насилие, взривяване, заличаване, разкъсване, ерозия, саботаж на действителността. Но това не е онази анархистична и хаотична разруха.

В "Да свириш на художник" на Албена Баева насилието е директно и буквално. Иронията в заглавието прави крясъците на "ударените" артисти още по-страшни. Те самите стоят пасивно на прожекцията и чакат някой да удари боксовата круша, монтирана отпред. Публиката се забавлява. Обществото излива своята агресия над търпеливите. Пасивността обаче е външна, защото артистите са изпълнени със смелост и готовност да понесат ударите, гордо заявявайки своята професия. Те държат табелки сякаш са обвиняеми. 

В "Destinations" Николета Бончева успява да изобрази мига на взимане на решение и последиците, отразяващи се върху цялата карта на живота. Чрез тъчпад и собствения пръст свързваш точки на прожекцията. Всяка избрана от теб точка променя координатите на останалите немаркирани точки. Когато свържеш всичко, пред теб се появява колаж от кръпки, малки парчета изрязана реалност, които сглобяват резултата от взетите дотук решения. Резените живот, сглобени в една картина напомнят за съществото на Франкенщайн, което препраща към идеята за несъвършенството на човека като творец. Каквато и идея да имаме, крайният резултат винаги е смес от нея и много грешки, случайности и чужди намеси.

В инсталацията на Нели Борисова човешкото присъствие стартира обстрела на огромен камък от много сапунени мехурчета. В "Казан балон, спукан камък" се говори за празните думи и обещания. И те са кухи като мехурите. Считаме ги за наивни и чисти, защото зад тях не стои лошо намерение. В крайна сметка обаче, ако продължавaме да бомбардираме истината с тях, тя ще ерозира и ще се разруши. 

Стефан Дончев създава едно видео огледало, при което всяко присъствие бива изтривано от реалността от самото си движение. Разпадът не е в околната среда, но в този, който стои пред огледалото. Оглеждайки се имаш шанс да се заличиш, за да се изградиш наново или просто да изчезнеш от заобикалящата те среда - тази отвън и тази отвътре. "Изтриване" предлага мечтата за изграждане на нова лична реалност, чрез разграждане на старата.

"Like бомба" на Яна Крачунова всъщност е хакерска атака, законна, справедлива, социално ангажирана хакерска атака. С натискането на един бутон на компютъра чрез facebook профила на несъществуващия Justin Case like-ваш произволно избрани пространства от мрежата. Засягайки големите фирми и агенции, които боравят с данните от профилите ни в социалните мрежи, заедно с Яна можем да създадем информационен шум и да заразим корпоративната статистика с лъжа. Този информационен шум е хитра атака срещу световния ред, срещу контролиращите икономиката, срещу третирането на хората като цифри и таблици.

В своята инсталация "Бутон" предлагам на публиката изкушението от това да натиснеш голям червен бутон. А отговорността от това, какво ще се случи е само на стоящия пред бутона. Използвам бутона като символ на овладяното от човека електричество и всички уреди и приспособления, с които боравим в ежедневието си. Но и той като ножа е символ с две страни. Може би ще светнеш електрическата крушка, а може би със същата лекота ще убиеш човек или ще детонираш Цар Бомба - най-мощното ядрено оръжие създавано някога. 

Оказа се, че не рушим за удоволствие. Агресията и разпада,  които  предлагаме  са   нашия опит за изграждане на по-добра реалност, за протест срещу status quo, за създаване на по-добро Аз. Целта ни е обща.

Изложбата Hello World продължава. Скоро ще бъдем и във Варна. Ако искате да чуете повече за някои от творбите там заповядайте и на 19. 04., четвъртък, от 18 ч., когато  Доркбот#10  ще гостува на галерия „Васка Емануилова“ и Hello World. 

http://dorkbot.org/dorkbotsofia/2012/04/anons-dorbot-sofia-10/