Сигурно не сте си мислили, че можете да се смутите от предложение за целувка. Било то в живота или част от някаква сценична интеракция. По принцип няма нищо сложно и драматично в цялата работа, или приемаш или отказваш. Но по друг начил стоят нещата, ако те покани дяволът: тогава през главата ти започват да минават разни странни мисли. На лицето ти се установява леко тъпо, леко учудено и леко доволно изражение. А в същото време от лявата ти страна Вили Прагер те подканва с леко подсмихване, докато американският артист Дани Браун все още те гледа с полуотворена уста. Появата й на сцената малко преди да отправи предложението си, предизвиква странна емоциална реакция, сякаш знаеш, че ще се насочи в един момент към теб. Може би това е нещото, което придава усещането за отделяне от ролите актьор-зрител в съвренните сценични форми - движението между сцената и реалността. Начинът, по който протича общуването между играещия и гледащия. Ако в конвенционалия театър актьорът извежда емоционалния си образ чрез този на персонажа, то в пърформанса „Как си представяте дявола?“ на сцената имаме акт на авто-провокация и разголване на личността. Ставаме свидетели на личната емоционална откровеност на артиста, отразена в художественото оформление на сценичния му акт.
фотограф Нешка Караджинска/ Festivals.bg
Голотата и провокативността на Дани Браун бяха отчетливо заложени като драматургични линии в авторския й пърформанс „Как си представяте дявола?“. От заглавието се долавя едновременно атеизъм и нихилизъм. Без да поставя крайни позиции спрямо религията и половото общуване, америкнският артист се превъплъти в различни образи на женско същество, което провокира по различни начини, но с една и съща мотивация.
Сценичните й качества на съвременен танцов хореограф и изпълнител не оставиха пърформансът да увисне във въздуха. Присъствието и маниера на Браун бяха прецизно обрани и лишени от актьорска бъбривост.
фотограф Нешка Караджинска/ Festivals.bg
Преобличанията, стриптийзът и контактите с публиката бяха концептуално стилизирани и естетизирани, което не превърна голото тяло на изпълнителя в обикновен сексуален обект, а в такъв, който предизвиква различни от първичните импулси в съзнанието и емоцията на гледащия.
фотограф Нешка Караджинска/ Festivals.bg
В миналото издания на фестивала за съвременен танц и пърформанс „ANTISTATIC” кураторите на фестивала (Ива Свещарова и Вили Прагер) бяха поканили бразилския пърформър Елезабете Фингер. В представлението й на сцената на „Червената къща“ предметите и човешката физиология също притежаваха кодове, различни от ежедневните. Смяната на кодовете, чрез които разпознаваме света, е често срещан елемент в севременния театър. Тялото на Дани Браун макар и да имаше за цел да изкушава и да внушава плътски желания, по-скоро зададе реакции на самоирония . Публиката сякаш успя да погледне себе си в тази ситуация, чрез голотата на артиста и да се засмее на собственото си поведение.
фотограф Нешка Караджинска/ Festivals.bg
Адските звуци, които издаваше Дани Браун, също рефлектираха на публикта в комедийна посока. Метаморфозите на американския артист едновремено иронизираха отношението и представите на хората (до голяма степен насадени от религията) срямо дявола като фиксиран образ и в същото време създаваха усещането за игра с желанията на човека. Желания, които почти винаги са пречупени през призмата на пола. Долавяше се идеята за изкушението отвъд половото разделение. И тук се появява въпросът защо хората се съпротивляват на изкушенията си, в случай, че са се породили в тях като собствено желание. Това отново ме връща на гореспоменатата тема за голотата на сцената извън сексуалното привличане. И сякаш очите на мъжете и на жените гледаха голото тяло по един и същи начин. Откритото поведение на артиста освободи половото любопитсвтвото и първичността в зрителя, което се превърна в своеобразен акт на разголване, в който стриптизьорът съблича публиката си.
фотограф Нешка Караджинска/ Festivals.bg