Б. З. Можете ли с няколко изречения да ми разкажете от къде е провокацията ви свързана с културата на тялото?
И. С. Идеята за представлението се породи след като гледахме документалния филм „Пътища към силата и красота – един филм за модерната култура на тялото” от 1925 година. Хармоничното човешко тяло, което е такова в следствие на постоянен контакт с природата и ежедневни физически тренинги, е основната тема на филма. Провокирани от начина, по който тялото е било третирано през този период започнахме да проучваме по-детайлно темата за културата на тялото. Това беше изходния материал, с който започнахме да разработваме структурата на представлението. Заглавието на пърформанса препраща и към музея в Дрезден.
В. П. Той буквално се казва така: "Музей на хигиената". Основния акцент е силното, здраво и хармонично тяло. По-късно Хитлер използва тази теория, спекулирайки с нея, като говори за арийска раса.
"Музий на хигиената", Ива Свещарова, Вили Прагер, фотография: Деница Русева
Б.З. Как се насочихте към експерименталния тип театър, има ли някаква конкретна отправна случка?
В.П. Ние никога не сме се занимавали с традиционен театър.
И.С. Това е свързано с нашето образование. И двамата сме завършили експерименталните театрални класове „4ХС” към 22 училище и бакалавърската програма "Синтетично сценично изкуство" – и двете образователни програми са основани от режисьора Николай Георгиев. По време на следването си в Полша, Георгиев е имал възможността да наблюдава отблизо работата на Йежи Гротовски. Това сътрудничество с един от най – важните реформатори в театъра допринася за изграждането на силно индивидуалния му режисьорски почерк и тръгването му в посоката на експеримента, отказвайки се от традиционния текстови театър. Този друг, различен процес на правене на изкуство е нещото, което сме научили от това си образование. От петнадесет годишни имахме възможността да се докоснем до една друга естетика, до един друг театър. Важен акцент в нашето образование беше работата с тялото. Това е и ключовият момент в методологията на Гротовски.
Б.З. Това означава ли, че съвременният традиционен театър, е театърът на словото?
В.П. Ами различно, тук е театър на психологията, в Германия е Брехтовият театър.
Б.З. Как ще определите спектакъла си "Музей на хигиената" като театър, който контактува повече с емоцията на човека или с мисълта му?
И.С. Бих казала, че ги има и двете. Работим и на двете плоскости. Едната плоскост въздейства на публиката чрез физическото напрежение, а другата се движи на ръба между конкретното и асоциативното. Взаимодействието на двете плоскости помежду им дава възможност на публиката да разчита подадените от нас кодове различно.
В.П. Аз мисля, че един от плюсовете на съвременното изкуство е това, че дава възможност на зрителя да възприема по свой собствен начини.
Б.З. Въпросът ми беше свързан с това, че има спектакли, които изцяло провокират мисловен процес, а други ти въздействат чисто емоционално, визуално, случва се даже да спреш да следиш текста. А при вас идеята до колкото разбирам е за цялостно въздействие. Подсъзнателно и съзнателно.
В.П. Много често драматургията е забравена и се остава само на физическите движения, които не винаги са достатъчни за изграждане на пърформанса. Мисля, че това е основен проблем в този тип представления, затова за пръв път работим с драматурзи, това са Ангелена Георгиева и Мира Мириянова.
Б.З. Но не е ли тенденция за съвременния театър, да борави все по-условно със сюжета и с историята?
И.С. Да, но това е опасно, защото някои танцови представления остават само на ниво виртуозност и чисти движения. Смятам, че концепцията е важен „двигател” за едно съвременно представление. Ако проследим развитието на танца, ще видим, че това не е било винаги акцент. Важни събития за развитието на танца са появата на Judson Dance Theater през 60те години на миналия век. По-късно Пина Бауш откроява друг важен момент в работата си с танцьорите / актьорите. През деветдесетте години, кардинално се промениха вижданията за това, какво е танц и се въведоха други формулировки, за това какво може да е хореография и какво може да е съвременен танц. Днешно време можеш да видиш представление, което е изцяло текстово и въпреки това да бъде определено като танц/съвременен танц. Да, защото танца надхвърля определени граници, излиза от ролята да бъде възприеман само като абстрактно понятие. Движение има и винаги ще има... движение в смисъл на промяна или просто едно човешко движение. Винаги има движение... движение има дори и в статичното тяло.
В.П. Да, това взаимодействие с времето и пространството, всъщност означава, че няма как да спреш да се движиш.
И.С. Един сценичен продукт може да има и скрита политическа линия, съответно тялото на сцената носи някаква политическа позиция. Тя може да не е директно изразена.
"Музий на хигиената", Ива Свещарова, Вили Прагер, фотография: Деница Русева
Б.З. В този спектакъл имаше ли такава позиция или по-скоро беше със социална посока на въздействие?
И.С. Текстът на първия експонат е свързан с различни техники за дисциплиниране.
В.П. А дисциплината само по себе си е политически акт.
Б.З. Това по какъв начин се е пренесло във времето?
И.С. Насилието върху тялото продължава и в днешно време. Методите са различни, както и целите, но резултата от метода никога не може да се предвиди. Това тяло на супер герой, идеалната човешка фигура налагана от баналното ежедневие залято от лъскави реклами с главен герой Тялото, този „масмедиен” продукт Тяло, подкрепен от идиотската идея за Перфектност, чрез помощта на пластичната хирургия, е крайна цел. А методите са много. Тялото се дисциплинира ежедневно. Фитнес културата е също метод за дисциплиниране на съвременното тяло – въвежда строги характеристики, какво е красиво и здраво тяло. Идеалното Тяло!
Б.З. Ако някой ви запита за художествените стойности на спектакъла ви, като съвременен продукт на изкуството, как ще му отговорите?
В.П. Ами, това е напълно авторски продукт. Надявам се, че не са останали в 2012 г. много живи хора, които да ме питат за „художествените стойности на спектакъла“! Представлението е абсолютно адекватно на случващото се в Европа в сферата на съвременния танц и пърформанс. Той показва пътя на развитие на нашата строго индивидуална артистична практика.
И.С. Това е от една страна, от друга страна спектакълът е колективен проект, в който няма главни и второстепенни.
Б.З. Опит за бягство от егоцентризма с цел да се постигнат по-обективни резултати?
В.П. Да, точно така. По принцип обективното е нещо, което не съществува, но за определена група от хора то може да бъде цел, която може да се постигне точна с такъв тип работен процес.
Б.З. Последно да ви попитам, ако трябва да опишете спектакъла си с едно изречение, какво бихте казали?
И.С. Трансгресия на човешките взаимоотношения.
В.П. Двама, които създават експонати и форми със средствата на визуалните изкуства, с езика на съвременния танц.