20. ЗАЛЕЗЪТ НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

След цар Иван Александър на българския престол в Търново е синът му Иван Шишман (1371-1395). Отношенията му с Иван Срацимир, който е негов брат от първия брак на Иван Александър и владетел на Видин, не са добри. Различна е и външнополитическата им ориентация. Търновският цар поддържа по-тесни връзки със Сърбия, а видинският – предимно с влашките войводи. По същото време Добруджанското деспотство се развива напълно независимо от Търново. [1]
През изтеклото десетилетие османците предприемат активни завоевателни действия към Балканите. През 60-те години на ХІV в. смесеният свят на Мала Азия, организиран от османците, нахлува в Европа под зеленото знаме на пророка Мохамед. Днес точната хронология на техните завоевания в Тракия е трудна за установяване. След неочакваната смърт на Орхан Мурад I (1362-1389) започва голяма кампания за овладяването на Тракия. През 1359-1361 г. Сюлейман, другият син на Орхан, овладява Димотика. Между 1366-1369 г. той превзема Адрианопол (Одрин), който става османска столица на Балканите.
През 60-те години на ХІV в. става ясно, че грабителските орди са станали завоеватели, които имат намерение да се установят задълго на Балканите. След превземането на Одрин османците нахлуват по три направления в българските предели: към Пловдив, към Ямбол и към Айтос. [2] Тази османска кампания поставя началото на тридесетгодишната отчаяна защита на българските земи.
Пред лицето на османската заплаха самостоятелните сръбски владетели деспот Йоан Углеша и крал Вълкашин обединяват усилията си, но те не успяват да организират останалите балкански владетели за общи действия. Войските им проникват в Източна Тракия и се насочват към Одрин. През нощта на 25 срещу 26 септември 1371 г. в битката при с. Черномен на р. Марица те търпят пълно поражение. Османците започват настъпление на широк фронт. [3] През 70-те години завоюват Ихтиман и Самоков. [4] Владетелят на Велбъждката област Константин Деян се признава за васал на султан Мурад I. [5]
Според народните предания от българските владетели северно от Стара планина единствено цар Иван Шишман се опитва да организира съпротива срещу нашественицте. В действителност той не взема страна в битката при Черномен, а веднага след нея е принуден да се изтегли изцяло на север от Стара планина и да се признава за васал на Мурад I. Договорът e скрепен с брака на сестра му Кера Тамара и турския султан.
По същото време Иван Срацимир, който е женен за сестрата на влашкия войвода Матей Бесараб (1352-1364), остава безучастен наблюдател на събитията. Неговата неприязън към брат му Иван Шишман е толкова голяма, че се откъсва от Търновската патриаршия и през 1381 г. минава под върховенството на Константинополската.
Никакъв опит в подкрепа на търновския владетел не прави и Добротица, който явно държи страната на Иван Срацимир. Той се сближава с Византия и също минава под върховенството на Константинополската патриаршия. Жени дъщеря си за Михаил Палеолог, един от синовете на Йоан V Палеолог. Владението на добруджанския деспот укрепва. В израз на пораснало самочувствие той започва да сече свои монети. Добротица воюва с генуезците и се намесва на страната на венецианците срещу тях. Взема участие и в междуособиците на Трапезундската империя. Цялата му външна политика е откъсната от останалите български земи. Със сигурност се знае, че през 1386 г. той вече не е между живите.
В това време Византия е в период на пълен политически упадък. Опитите на Йоан V Палеолог да търси съюзници пропадат. Не му помага дори посещението в Рим, където се съгласява да приеме католицизма, за да получи помощ от Запада. Сключената уния с Римската църква обаче само влошава позициите му в самата Византия.
През 1373 г. във Византия избухват междуособици. Срещу императора се вдига синът му Андроник. Османците успешно се възползват от тази поредна криза. Фактически от тази година империята вече е във васална зависимост от султан Мурад I. През 1379 г. междуособиците са прекратени, но Византия е крайно изтощена и фактически се разпада на четири части: в Константинопол управлява Йоан V Палеолог, а в Южна Тракия, Солун и Пелопонес – синовете му Андроник, Мануил и Теодор.

2. Залезът на Второто българско царство

След временно затишие османските турци настъпват отново. С огромна войска Мурад I се насочва към югозападните предели на Търновското царство. Главна цел на похода е големият и добре укрепен център София. [6] Преданието разказва, че отбраната на града се ръководи от воеводата бан Янука. Обсадата се затяга. След предателство бан Янука е заловен. Населението на София изпада в паника и се предава в 1385 г. Османците сриват градските стени и поставят свой гарнизон, така както във всички завладени градове на Балканите. [7] Тези събития обаче не предизвикват промяна в отношенията между Иван Шишман и Иван Срацимир.
Османците продължават настъплението си в северозападна посока. През 1386 г. падат Пирот и Ниш. Целта на Мурад е да прекъсне връзката между Търновското царство и Сърбия. Това предизвиква тревога в Сърбия и Босна. Организира се коалиция на сръбския крал Лазар (1371-1389) и босненския крал Твърдко (1351-1391). В битката при Плочник през 1387 г. съединените сили на босненци и сърби нанасят тежко поражение на Мурад І. Но тази победа остава единствена и не успява да промени хода на събитията. Византия, Видинското царство и Добруджанското деспотство не се присъединяват към антитурската коалиция.
Към края на ХІV в. практиката да се събират християнски деца за еничари е вече в ход. Политическото късогледство на балканските владетели осигурява бавната агония на техните държави.
Султан Мурад І вижда, че Иван Шишман е несигурен васал, тъй като не му изпраща подкрепления в битката при Плочник. По негова заповед в 1388 г. една 30-хилядна армия начело с Али паша преминава Източна Стара планина и нахлува дълбоко на север. Турците навлизат както в земи на Търновското царство, така и в земи на Добруджанското деспотство. След упорита отбрана само Варна и Тутракан успяват да запазят свободата си.
Цар Иван Шишман няма никакви сили да се противопостави на нашествениците. Той се явява пред султан Мурад І при Ямбол, покрит с мъртвешки саван, и моли за милост. Отстъпва силната крепост Дръстър (Силистра). [8] Под властта на българския цар остава само столицата Търново, някои градове и няколко дунавски крепости, между които и Никопол.
В този поход търпи загуби и Добруджанското деспотство. По това време и Иван Срацимир се признава за османски васал и приема във Видин османски гарнизон. Доволен от постигнатото, султан Мурад I нахлува в Сърбия.
Решителната битка между османците и съюзните сили на сърби и босненци става на 15 юни 1389 г. при Косово поле. Сръбският велможа Милош Обилич се промъква в шатрата на султан Мурад и го убива. Но това има обратен на очакванията ефект. Следва яростна атака на османците, предвождани от сина на Мурад – Баязид І (1389-1402). Съюзниците търпят тежко поражение. Княз Лазар пада убит, а Сърбия става васална. Васали на османския султан вече са Византия, Търновското царство, Видинското царство. Идва редът на Влашко, Босна и Унгария, които вече усещат дима от опожарените селища.
През 1391 г. османски отряди преминават Дунава и нанасят поражение на войските на влашкия воевода Мирчо (1378-1418), а през 1392 г. опустошават Южна Унгария. Българският цар Иван Шишман влиза в преговори с унгарския крал Сигизмунд (1387-1437). Това силно разярява Баязид и през пролетта на 1393 г. голяма османска войска преминава Стара планина и се насочва към Търново.

3. Падането на Търново и Видин. Съдбата на Добруджанското деспотство

По това време цар Иван Шишман е в Никопол. Героичната отбрана на столицата се ръководи от Патриарх Евтимий (3). Според някои сведения обсадата на Търново продължава около три месеца. Сръбски и руски летописи съобщават, че Търново пада на 17 юли 1393 г. при неясни обстоятелства. [9] Градът вероятно е предаден. Една от легендите гласи, че една от вратите на Царевец е оставена отворена. Според друга предателят е стара жена, а според трета той е евреин. Най-видните жители на града – общо около 110 души, са изклани в патриаршеската църква. [10] Голям брой български семейства и родове са преселени в Мала Азия. Патриарх Евтимий е заточен вероятно в Бачковския манастир. Падането на Търново остава като изключително събитие в народната памет. [11]
В същата 1393 г. е ликвидирано и Добруджанското деспотство на Иванко, сина на Добротица. Историческата информация за неговия край е твърде оскъдна. На 27 май 1387 г. Той сключва мирен договор с Генуа, чийто флот е постоянна заплаха за Българското Черноморско крайбрежие. След похода от 1388 г. също става османски васал. През 1390 г. влашкият войвода Мирчо Стари преминава Дунава и стига до Карнобат, но веднага след това се изтегля. На следната година и той е васал на османците, независимо че се титулува “господар на Дръстър и деспот на земите Добротичеви”.
На 17 май 1395 г. османците разбиват влашкия воевода Мирчо при Ровине и утвърждават властта си по левия бряг на р. Дунав. В сражението загива сръбският войвода Марко – син на крал Вълкашин – който е османски васал и воюва на страната на султан Баязид І. Странно, но в народната памет именно той остава като борец срещу османците с името Крали Марко.
Неточните извори дават различна информация за гибелта на цар Иван Шишман. [12] Всички обаче са единодушни, че той е убит по заповед на султан Баязид І след падането на Търново. Според една византийска хроника последният търновски владетел е обезглавен на 29 октомври 1395 г., а според Анонимната българска хроника – на 3 юни 1395 г. Първородният син на Иван Шишман – Александър, приема исляма и става османски служител първо в Самсун и после в Смирна, където около 1413 г. загива в сражение с последователите на шейх Бедреддин. Другият престолонаследник – Фружин, търси спасение първоначално в Сърбия, а после в Унгария.
Пред лицето на османската заплаха унгарският крал и император на Свещената римска империя Сигизмунд подготвя кръстоносен поход срещу османците. Той събира около 60-хилядна кръстоносна армия, в чийто състав влизат унгарци, поляци, французи, англичани и немци. В същото време Константинопол е в обсада и император Мануил гледа към кръстоносците с надежда. Видинският владетел Иван Срацимир също се надява, че те ще му донесат спасение.
През пролетта на 1396 г. кръстоносната армия тръгва от Будапеща, навлиза във Видин и прогонва оттам османския гарнизон. Иван Срацимир отхвърля васалитета си и се обявява за съюзник на унгарския крал. Кръстоносците се отправят към Никопол. Тук на 25 септември 1396 г. османците разгромяват поголовно кръстоносната армия и нейните съюзници. Баязид се отправя към Видин. След кратка обсада градът е завзет, а Иван Срацимир е пленен и изпратен в Бруса, където завършва дните си. Неговият син Константин бяга в Унгария, а по-късно се установява в Сърбия при деспот Стефан Лазаревич. Видинското царство влиза в пределите на османската държава.
Балканската несговорчивост и ограничено мислене са историческа реалност. Българската аристокрация е пропита изцяло от тази зараза. През Средновековието тя ликвидира цели държави. В народната памет обаче разединението на Българското царство се изтрива без остатък. А от XV в. насам чуждите пътешественици разказват за една България под властта на османците. Според тях България започва от Ниш и свършва при Одрин.