Димитър Ненов

Представител на т.нар. второ поколение български композитори. Той е един от основателите на Дружество на българските компонисти “Съвременна музика” (1933) и първият негов секретар и касиер. С разностранните си интереси и музикална и обществена дейност той е сред водещите личности на интелектуалния елит в България и се превръща в ключова фигура не само за българската музика, но и за цялата българска култура. Учи пиано при проф. Анд. Стоянов. През 1920 заминава за Дрезден (Германия), където следва архитектура във Висшето техническо училище. Същевременно учи пиано при К. Фелинг и теория и композиция при Т. Блумер и К. Битнер в Дрезденската консерватория. Работи като музикален ръководител на балета Thea Jolles (1925­-27). След като завършва архитектура, през 1927 се завръща в България. Известно време работи като архитект в Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство (1927-­30) и в Главна дирекция на железниците (1929­-32). Специа-лизира архитектура на железопътни сгради в Италия (1932). През тези години има активна реализация като архитект.

В началото на 30-те години се посвещава изцяло на музиката. Специа-лизира пиано при Е. Петри в Закопане (Полша) (1931). Завършва музика в Болоня (Италия) (1932). В първата половина на 30-те години ръководи частна консерватория в София. Преподава пиано (1933­-35; 1937-­43). Професор в ДМА (от 1943). Успоредно с педагогическата си дейност, се проявява и като публицист и критик, отстоявайки свои естетически възгледи и високи духовни и професионални ценности в българското музикално творчество и култура. Активно участва в дейността на Дружеството за “Съвременна музика”. Две години работи в Радио София (1935­-37) и като негов първи музикален ръководител има големи и разностранни заслуги за цялостната организация на музикалния живот у нас през 30-те ­ 40-те години.

Д. Ненов е един от най-изтъкнатите български пианисти. Изнасял е концерти с успех освен в България, в Германия, Дания, Италия, Полша и други страни. През 1937­-47 участва в клавирно трио с цигуларя Хр. Обрешков (по-късно с П. Христосков) и виолончелиста К. Попов, което с професионален финес изпълнява богат репертоар от различни стилове и композитори. Изнася камерни концерти с цигуларя Вл. Аврамов и К. Попов, акомпанира на редица български и чужди изпълнители.

Автор е на: произведения за симфоничен оркестър; вокално-инструментални творби; клавирни пиеси и др. Музиката му изразява неговото оригинално виждане за музикално творчество, което съчетава индивидуално, съвременно и българско. Тя е възприета като образец от редица композитори, представители на следващи творчески генерации, които търсят и утвърждават нови пътища в българската музика.