Роден е на 27 ноември 1920г. в Русе, в семейството на командира на 5-ти Дунавски пехотен полк. Още като дете е привлечен от авиацията, виждайки прелитащ над казармата на полка самолет.
През  1937г. постъпва във  Военната гимназия, а през 1939г. - във Военното училище. След като сдава и двата си пилотски изпита, през юли 1940г. извършва първия си самостоятелен полет на Фоке – Вулф 44. През юни 1941г. е на специализация в Италия. В България се завръща през октомври.
На 30 януари 1942г. е произведен в чин подпоручик  -летец. Службата си започва в 1-ви разузнавателен орляк в Божурище. През 1943г. завършва Изтребителната школа в Долна Митрополия, след което е назначен във 2-ри орляк на 6-ти изтребителен полк, дислоциран в Карлово. Орлякът, командван от капитан – летец Николай Бошнаков, се състои от три ята и щабно крило – общо 34 френски изтребителя „Девоатин” Д 520, получени от германските трофеи.
Първите две бойни задачи 2-ри орляк изпълнява на 14 и 24 ноември 1943г., когато вражеската авиация бомбандира София. При следващото нападение, на 10 декември, извършено от 60 бомбандировача и 60 изтребителя, Стефан Маринополски получава бойното си кръщене. Вдигнати по тревога по време на учебни стрелби, 4 крила с общо 16 изтребителя догонват отдалечаващият се вече противник. Крилото, в което е подпоручик Маринополси, атакува и сваля един бомбандировач, но загубва водещия си – командира на 5-то ято капитан Павел Павлов. На 16 декември орлякът е пребазиран на летище Враждебна.
На 20 декември 50 бомбандировача и 50 изтребителя отново връхлитат София. В този бой Стефан Маринополски сваля бомбандировач В 24 „Либерейтър”. Когато орлякът пристига по обед над града, откъм Сливница се задава втората вражеска вълна. Подпоручик Маринополски прави завой и открива огън последователно по целия фронт на формацията. Един самолет е улучен тежко и пада някъде около Босилеград.
През януари 1944г. 5-то ято, на което е заместник – командир, е превъоръжено с изтребители „Месершмит”. Стефан Маринополски се сприятелява с инструктора барон фон Подевилс. С новите самолети ятото участва в боят на 17 април – „Черния великден”. Подхождащите „Мустанг”-и са припознати като „Месершмит”-ите от 3-ти орляк. Докато нашите летци разберат грешката, за броени секунди губят шестима бойни другари и девет машини. Маринополски е ранен и с труд успява да приземи повредения си самолет.
Втори орляк е пребазиран на летище Карлово за окомплектоване и почивка. Тук са подложени на два въздушни удара – на 12 юни през нощта от 60 бомбандировача и на 28 юни през деня от още 150. Орлякът е пребазиран на летище Баня, Карловско.
След преврата на 9 септември 1944г. Стефан Маринополски участва в бойните действия срещу Германия в състава на своя орляк. На 7 юли 1946г. е арестуван и изпратен в „Куциан”, а през 1947г. – в „Белене”. Освободен е през 1952г. през 1957г. като строителен работник в Чехословакия успява да премине през границата с Австрия. Свързва се с приятеля си барон фон Подевилс, който му оказва неоценима помощ. Постъпва за шест години на работа в радио „Свободна Европа”. От 1963г. живее в САЩ. През 1993г. се завръща в Родината. На 30 септември 2008г. полковник Маринополски напуска този свят. Мир на праха му!

Принудена на 2 март 1941г. да застане на страната на Тристранния пакт вследсвие на шпионската афера, наречена гръмко „Соболева акция” и при наличието на 500 000 германска армия на границата ни, България на 12 декември 1941г. под натиск от страна на Германия обявява война на Великобритания и САЩ. Надеждите са, че тази война ще бъде символична, тъй като българската войска не се сражава по фронтовете.        
Месец след като България става съюзник на Германия, на 6 април 1941г. германската армия нахлува в Гърция и Югославия. Още сутринта четири югославски самолета бомбандират жп гарата в Кюстендил и близкия жилищен район. Убити и ранени са около 150 души. След обед един югославски самолет хвърля бомби над София, вечерта го последват шест британски бомбандировача.
От 12 юни 1942г. бомбандировачи от състава на 9-та въздушна армия на САЩ започват атаки срещу нефтените находища в Плоещ. Част от самолетите хвърлят бомбения си товар и над български градове. На въздушен терор са подложени Русе, Перник, Скопие и други градове.           
Но бомбандирането на българските градове без да е обявена война бледнее пред чудовищните злодеяния, извършвани от съюзническите военнопрестъпници – хвърлянето от самолетите на бомби - играчки. Бомби, предназначени единствено за деца, за българските деца. Убиването и осакатяването на деца са признати за най-отвратителните престъпления, извършвани срещу човешки същества. Извършителите им въпреки човешкия си външен вид, трудно могат да се нарекат хора. Връх на цинизма е, именно изчадията, дали заповедите за извършването на тези престъпления, да тръбят на всеослушание, че са водачи на най-хуманните нации.
От 1 август 1943г. бомбандировачите В 24 от 9-та армия започват да преминават през небето на България редовно и масирано в направление Плоещ. В нападението този ден участват около 180 самолета. Успоредно с това зачестяват и бомбандировките над българските градове. На 20 август са бомбандирани Исперих и Пордим. На 13 септември – Стара Загора, Горна Оряховица и Казанлък, на 6 ноември – Пловдив. София е бомбандирана на 14 (90 бомбандировача и 50 изтребителя) и 24 ноември (60 бомбандировача и 40 изтребители) и 10 (60 бомбандировача и 60 изтребители) и 20 (50 бомбандировача и 50 изтребители) декември. Стотици са жертвите, дадени от мирното население.
Българските летци получават заповед да атакуват противника. Въпреки многократното превъзходство на противника, нашите орли се сражават смело и самоотвержено, защитавайки народа и Отечеството си от врага. „А ние бяхме само 81 летци изтребители...” – пише в спомените си о.з. Петър Манолев, тогава поручик. При първият сигнал за въздушна опасност те са сядали в самолетите си и са излитали срещу врага – шепа орли срещу стотици лешояди. Изправните самолети по това време са били едва 40 на брой, които заедно с 56-те оръдия на ПВО успяват да свалят 13 машини. Нашите загуби са 5 изтребителя.
На 20 декември 1943г. отбивайки налитащите англо-американски лешояди, поручик Димитър Списаревски, след като с оръдеен огън сваля един от тях, се врязва със своя Месершмит във водача на формацията, насочил се да хвърли бомбите си върху София. С цената на своя живот героят спасява живота да десетки хора. Това е първият въздушен таран в историята на българската авиация.
В края на 1943г. е сформирана 15-та въздушна армия на САЩ, към която е придадена 205-та британска авиогрупа. Тази въздушна армада има задачата да срине българските градове и да унищожи населението им, т.е. да извърши акт на геноцид спрямо българския народ, така както британската и американската авиация масово е избивала германски и японски жени и деца по заповед на правителствата на Великобритания и САЩ.
През 1944г. силата и интензивността на въздушния терор на България нарастват.  На 10 януари през деня 280 самолета на 5 вълни атакуват София. За първи път наред с В 24 участват и новите В 17. Излетелите 39 български и германски изтребителя свалят 11 от тях, повредени са също 11. През нощта долитат 80 английски бомбандировача. Срещу тях открива огън зенитната артилерия, но без успех. Загиват над 750 мирни жители. В същия ден е нападнат и Скопие – убити са над 100 души. На 24 януари са извършени нови нападения: над Кунино, Беглеж, Враца и отново Скопие.       
През март британците извършват четири нащни бомбандировки, в които участват общо над 150 самолета. Българската авиация не разполага с изтребители за нощно действие, поради което противодействие оказва само зенитната артилерия.
На 30 март 370 бомбандировача и 230 изтребителя се нахвърлят срещу София. Всички изправни български изтребители, 77 на брой, излитат срещу врага. В жестокия и неравен бой те свалят 4 бомбандировача и 3 изтребителя, повредени са 9 и 3 съответно. Въпреки огромния героизъм на българските летци, те не успяват да отклонят англо-американските пълчища от бомбандирането на града.
Най-тежкият ден за авиацията ни става 17 април – „черният Великден”. На този ден 350 бомбандировача, охранявани от 100 нови изтребителя, на 8 вълни атакуват София. Срещу тях излитат 37 изтребителя, огън откриват и всичките 12 противо въздушни батареи. Свалени са 4 вражески самолета, повредени са 6. В този въздушен бой поручик Неделчо Бончев извърша таран на американски бомбандировач – вторият по ред след тарана на Димитър Списаревски. Самият пилот успява да се спаси, скачайки с парашут.
В този бой нашите изтребители понасят най-тежките загуби от началото на въздушната война. Свалени са 9 самолета, повредени са три. Загиват шестима летци. Причината за това е, че новият американски изтребител „Мустанг”, чийто силует силно наподобявал на „Месершмит”, първоначално е приет от нашите летци за свой. Изненадващите атаки на вражеските самолети довеждат до тези тежки загуби.
Това е последната голяма бомбандировка над България от общо 17, в които са участвали над 2 000 вражески самолета. Свалени са 117 машини, 65 от тях са дело на изтребителната авиация, много други падат по пътя и не се завръщат в базите си. Пленени са 329 души от екипажите, около 200 са загиналите.
Нашите загуби се изчисляват на 27 самолета и 22 летци. Мир на праха им!