Вестник Земя

Смел борец срещу фашизма, достоен български генерал

Навършват се 115 години от рождението и 20 години от смъртта на ген. Демир Борачев

Демир Димит­ров Борачев е роден на 23 фев­руари 1910 година в с.Николаевка, община Суворово, Вар­нен­ска област. Член е на Ком­сомола от 1928 година, а на БКП – от 1931 година. Като студент в Шумен­с­кия учител­ски инс­титут през 1931–1933 г. е сек­ретар на окръж­ния комитет на Доб­ру­джан­с­кия младежки съюз, на окръж­ния комитет на ДРО /Добруджанска революционна организация/ и член на Комисията по национал­нос­тите при ОК на БКП. От есента на 1932 година е сът­руд­ник на воен­ната комисия на ОК на пар­тията, а от началото на 1933 г. до минаването си в нелегал­ност през март същата година е сек­ретар на БОНСС в Инс­титута. Арес­туван е през май 1933 година и е осъден на смърт по шумен­с­ката военна кон­с­пирация. В зат­ворите на монархо-фашистката власт прекарва осем години – до май 1941 година.

След освобож­даването му от зат­вора е сек­ретар на вар­нен­с­кия сел­ски пар­тиен район, а след 22 юни 1941 г. като нелегален е член на воен­ната комисия при окръж­ния комитет на пар­тията. Пар­тизанин е от май 1942 година – коман­дир и полит­комисар на пар­тизан­ска чета „Народна дума” в Коджа бал­кан. От 1942 г. е член на окръж­ния комитет на пар­тията и върши нелегална организационна работа, като ръководи съз­даването на Вар­нен­с­ката пар­тизан­ска чета. От съз­даването й през юли 1943 г. до 9 сеп­тем­ври 1944 г. е полит­комисар на Х-та Вар­нен­ска въс­таническа оперативна зона. Два пъти задочно е осъден на смърт.

От 9.9.1944 година е член на Бюрото на окръж­ния и облас­т­ния комитети на пар­тията и на облас­т­ния комитет на Отечес­т­вения фронт, коман­дир на народ­ната гвар­дия и Народ­ната милиция във Вар­нен­ски окръг и областта. Учас­тва в пър­вия период на Отечес­т­вената война като помощник-командир /политкомисар/ на 4-та Прес­лав­ска дивизия. След фронта отново е на пар­тийна и организационна работа във Варна. Завър­шил е Вис­шите академични кур­сове „Выс­т­рел” и Вис­шата академия на Генерал­ния щаб на Съвет­с­ката армия „К.Е.Ворошилов” в СССР. Преминава през всички коман­дни длъж­ности в БНА – коман­дир на полк, на дивизия, на отделен кор­пус, коман­д­ващ армия. Бил е заместник-началник на Генерал­ния щаб на БНА, завеж­дал е отдел „Админис­т­ративни органи” на ЦК на БКП. Воен­ната си служба завър­шва като замес­т­ник и първи заместник-министър на вът­реш­ните работи, където е отговарял за мобилизацион­ната готов­ност и за войс­ките на Минис­тер­с­т­вото. Има войн­ско звание „генерал-полковник”. Той е един­с­т­веният бъл­гар­ски генерал, завър­шил пъл­ния курс на Софийс­ката духовна семинария, където получава солидна обща кул­тура и езикова под­готовка.

От октом­ври 1973 г. е изб­ран за заместник-председател на общес­т­вени начала на Национал­ния съвет на Отечес­т­вения фронт.

Изб­ран е за кандидат-член на ЦК на БКП на VІІ-я кон­г­рес на пар­тията, а за член на ЦК е избиран от VІІІ-я до ХІІІ-я кон­г­реси на пар­тията. Народен пред­с­тавител е бил четири ман­дата.

Удос­тоен е със званието „Герой на социалис­тичес­кия труд”, наг­раден е с четири ордена „Георги Димит­ров”, два ордена „Народна репуб­лика Бъл­гария” – І степен, много други бъл­гар­ски ордени и медали, съвет­с­ките бойни ордени „Крас­ное знамя” и „Крас­ная звезда”, съвет­ски и на други страни ордени и медали.

Демир Борачев почина на 18 януари 1995 година.

Приживе Демир Борачев написа три книги. Бяха издадени книгите „Бойци”, раз­каз­ваща за нелегал­ната борба срещу монархо-фашизма в Бъл­гария и „Пъл­номощ­ници на пар­тията” – за неговото и на другите помощник-командири в 4 Прес­лав­ска дивизия учас­тие в пър­вата фаза на Отечес­т­вената война. Пред­с­тои да бъде издадена третата му книга „Една изповед…”, отнасяща се за периода 9.9.1944 г. – 1994 година.

За идеята работехме до пълно изтощение

Откъси от книгата „Една изповед” на ген. Демир Борачев

След 9 сеп­тем­ври 1944 г. дните и нощите се оказаха не по-малко нап­рег­нати от онези преди тази историческа дата. Раз­ликата беше в това, че всички борци бяхме свободни и не се мер­желееше на всяка крачка полицейска или жан­дар­мерийска засада. Работехме до пълно изтощение. Като член на бюрата на окръж­ния и облас­т­ния комитети на пар­тията и завеж­дащ воен­ните отдели на облас­т­ните комитети на пар­тията и Отечес­т­вения фронт, коман­дир на гвар­дията и народ­ната милиция, бях в неп­рекъс­нато движение – срещи с поделенията на народ­ната армия, военно-морския флот и гвар­дей­ците във Варна, Шумен, Раз­г­рад… И дойде решението на ЦК да замина на фронта като помощник-командир на 4-та прес­лав­ска дивизия под кур­шумите, мините, снарядите на хит­лерис­тите в теж­ките боеве за Равна Дуб­рава, Ниш, Прокупле, Кур­шум­лия, Подуево, Прищина, Вучи трън, Косов­ска Мит­ровица заедно с облечените във вой­нишки шинели родни хора – бойци и коман­дири, когато дните и нощите тъй се вплитаха, че се губеше границата между тях… И от фев­руари 1945г. на обществено-политическа пар­тийна работа във Варна, когато продъл­жаваше вплитането на дните и нощите като в годините на въоръжената антифашис­тка борба, като на фронта. Обикалях Варна, Доб­рич, Шумен, Тър­говище, Попово, Омур­таг… Дъл­гът ме зовеше, както зовеше всички пат­риоти… Изпъл­них решението на ЦК на пар­тията да стана кад­рови военен… Учоба… Коман­дир на полк… Пак учоба… Коман­дир на дивизия… Пак учоба… Заместник-началник на Генерал­ния щаб… Коман­д­ващ армия… Завеж­дащ военно-административния отдел на ЦК на пар­тията… Заместник-министър по войс­ките на МВР… Първи заместник-министър на вът­реш­ните работи, когато МВР беше раз­делено на КДС и МВР… Неп­рекъс­ната работа за повишаване на национал­ната сигур­ност на Родината!… И след пен­сионирането със същия темп работа в Национал­ния съвет на Отечес­т­вения фронт като негов заместник-председател на общес­т­вени начала 14 години – без въз­наг­раж­дение по моя молба… Като народен пред­с­тавител в Пето, Шесто, Седмо и Осмо народно съб­рание в род­ния кам­чийски пар­тизан­ски край, в Провадия, във Варна – срещи, срещи с близ­ките на сър­цето ми хора, на които съм се стремял да помагам… Този период от живота и дей­ността си считам за продъл­жение при нови условия на зат­вор­ничес­кия живот в хлад­ните килии и ледените кар­цери на фашис­т­ките зат­вори с тубер­кулозен процес и на пос­тоянно деб­нещото ме дуло на царско-фашистката власт в периода на въоръжената борба… За народа, за Родината съм се трудил рамо до рамо с бой­ните другари, с всички антифашисти отдавах и продъл­жавам да отдавам силите си…

През годините след побед­ния Сеп­тем­ври имах щас­тието да се докосна до великана на революцион­ната мисъл и революцион­ното дело Георги Димит­ров! Да работя с бойни другари – коман­дири в Сеп­тем­в­рийс­кото въс­тание през 1923 година, бивши полит­зат­вор­ници, пар­тизан­ски коман­дири и полит­комисари, как­вито бяха Георги Дамянов, Боян Бъл­гаранов, Димитър Димов, Йор­дан Кат­ран­джиев, Младен Стоянов, Петър Пан­чев­ски, Иван Кинов, Борис Коп­чев и още много, които се запазиха до пос­лед­ния си дъх чисти и пос­ледователни революционни дейци! Но животът и работата ми като военен и пар­тиен деец ме сблъс­каха и с хора, които се съб­лаз­ниха от властта, а някои дег­радираха!… И все пак чес­т­ните членове и пос­ледователи на нашата пар­тия са много, много повече!…

Този период беше и е време на сблъсъци с хора с раз­лични съдби и харак­тери, с без­корис­тни дейци и бойци на Благоево-Димитровската ни пар­тия и от друга страна с хора, обичащи преди всичко себе си – кариеристи, страх­ливци, конюн­к­тур­щици, които на и след 10 ноем­ври 1989 година скъсаха или зах­вър­лиха пар­тий­ните си книжки!…

Като дъл­гогодишен член на Цен­т­рал­ния комитет видях, че много неща на върха в пар­тията са оставали скрити от нас…

Видях как властта разяжда като ръжда онези ръководни другари, на които не дос­тига сиво вещес­тво, т.е. не им дос­тига пар­тийна закалка! И от дов­черашни равни по зат­вор­ническа килия и кар­цер или по бойна дей­ност във въоръжената антифашис­тка борба или даже с по-малък, много по-малък или никакъв тогава актив, пос­тепенно загуб­ват пар­тий­ния ориен­тир и правилно или случайно издиг­нати започ­ват да се дър­жат високомерно, заб­равят, че са земни същес­тва – прев­ръщат се в хора, които гледат на своите бойни другари от „орлова висота”… Някои стиг­наха до най-грубо потъп­к­ване на пар­тий­ния морал и до нямащо измерения лицемерие!..

…Аз, както в ония дни и месеци, когато по няколко пъти на ден садистът-ключар се провик­ваше към нас – осъдените на смърт полит­зат­вор­ници: „Довечера ще ви бесим!”, не пад­нах духом, твърдо вяр­вам и сега, че ще издър­жим този изпит! Обезателно ще го издър­жим! Това го доказва с цялата си история нашата пар­тия! Тя, заедно с прог­ресив­ните сили в Бъл­гария, при новата обс­тановка, с нови форми на работа се явява глав­ният гарант за извеж­дането на трудовите хора от мизерията!… Главен гарант за национал­ната сигур­ност на Родината ни!…