Костадин Марков, по-известен като Коста Марков, е български поп-фолк певец, роден в Бургас, но израстнал в Несебър.

През 1997 г. става част от музикална компания „Пайнер“ и записва четири самостоятелни албума – „Банкер“ (1998), „Искаш ли дъвка“ (1999), „Милиони нощи“ (2000) и „Диаманти и рубини“ (2001).

През месец март 2006 г. Коста Марков се жени за приятелката си Кристина във Флорида. На 16 юни 2006 г. се сдобива с красивата си дъщеричка Анджелена. Има съвместни песни с Цветелина, Ивана, Надя и Деси Слава. Сред най-големите му хитове са „Милиони нощи“, „Диаманти и рубини“, „Искам да остана буден“, „Имам само едно сърце“ и много други.

– Коста, от малък ли беше музикален? Разкажи ми повече за детството ти?
Интересувам се от музика от съвсем малък. Исках родителите ми да ми купят пиано, но те ми купиха акордеон. Вероятно са си мислили, че заниманието ми с музика ще е съвсем временно и са преценили, че е много по-лесно да приберат акордеона в гардероба, когато се откажа от това занимание, отколкото да бършат праха на пианото. Аз не се отказах така лесно и шест години ходих на уроци по акордеон и солфеж. Междувременно сформирахме една вокално инструментална група към Читалището в Несебър и се явихме на фестивал на художествената самодейност, където спечелихме първо място с една руска песен. А детството ми беше супер безгрижно. Аз живея близо до морето в Несебър и особено лятото прекарвахме по цял ден на плажа. Беше като на филм. Ако съм се успал за плажа, приятелите хвърляха камъчета по прозореца за да ме събудят. Измивах очите и зъбите на бързо, спретвах един сандвич и цял ден на плажа. Не излизахме от водата, но си спомням, че се носеха легенди за морските дупки в които се давят хора. Естествено, ние си доукрасявахме историите и така изглеждахме по-големи герои пред момичетата, които се страхуваха от водата. А иначе настане ли пролет и се затопли, всеки от тайфата си взимаше учебниците и ходихме да учим на плажа в очакване на лятото. Постилахме кърпите и вадихме учебниците…..Сами можете да се досетите колко сме учили, но още през май имахме сериозен тен.

– Имаш ли в семейството си музиканти? Разкажи ми за родителите си?
В моето семейство няма професионални музиканти, освен един братовчед на майка ми, който е диригент на симфоничен оркестър. Дядо ми изпълняваше народни песни любителски, а майка ми пее много вярно и има красив тембър на гласа. Но никой от тях не се е занимавал професионално с музика. Родителите ми са пенсионери, преди време бяха писали в някакъв жълт вестник, че съм дете на родители-алкохолици, което естествено не отговаря на истината. В същия вестник бяха писали, че съм осиновен от богата фамилия в Гърция. Аз бях на 32 години, когато написаха това и не мога да си представя как някой би осиновил мъж на 32 години…

– Как започна твоята кариера? Спомняш ли си първите ти трепети?
Започнах да взимам уроци по оперно пеене при вокален педагог в София. След това се преориентирах към естрада и поп и вземах частни уроци при Ирина Чмихова и Стефка Оникян. И от двете съм научил много по отношение на дишане, фразиране, дикция. За това много се дразня от прозодии в пеенето и грозна фразировка. Не ми харесва, уж да ми пеят на български, а да звучи като на сръбски. От Стефка Оникян съм научил, че независимо дали пееш рок, поп, фолк. джаз или какъвто и да е друг стил, правилата за дишане и пеене са едни и същи. Разликата е само в постановката на гласа. Първият ми професионален ангажимент беше през 1990 година, преди 25 години. Тогава бяха на мода вариететните програми и аз пеех всяка вечер в две програми. Едната беше в ресторант „Лебед” в Несебър, а втората беше в един от двата най-луксозни барове в Слънчев Бряг – бар ”Фрегата”. Там публиката беше много отбрана, защото бара побираше не повече от 50-60 души и цените бяха най-високите възможни за онова време. Този бар се намираше на плажа до сегашното „Какао” и за съжаление изгоря до основи преди година-две. След това съм пял в панорамния бар на хотел „Родина” в София, Бар „Панорама” в Димитровград, където редовни клиенти бяха митничарите от Свиленград и къде ли още не. Имало е дни, когато съм имал по четири участия на вечер, но бяха славни времена.

– Как стигна до „Пайнер“?
До Пайнер стигнах съвсем случайно и нецеленасочено. Бях на едни снимки в културния дом в Казанлък за предаване на БНТ в което участваха Дует „Ритон”, Иван Балсамаджиев, Глория, Цветелина и други. Там си изпях двете песни и след снимките при мене дойде един много възпитан господин и ми подаде визитната си картичка. Разпита ме какви песни записвам, в кои студия, с кои композитори и текстописци работя. Този човек беше г-н Митко Димитров, президент на музикална компания „Пайнер”. Аз не знаех нищо за него, но разбира се, бях чувал за „Пайнер”. Той ме покани на разговор в Димитровград и постави условие да презапиша всички вече готови песни, защото държеше песните да носят „Пайнерския” звук. Той винаги е държал на качеството. За това много музикални компании фалираха, а тези които съществуват все още, едвам кретат. „Пайнер“ остана еталон за качество и константа във времето. Работи се само с най-добрата техника, с най-новите технологии и с най-добрите специалисти. Да не забравяме, че г-н Димитров е инженер и е човек с изключително високо ниво на интелигентност и компетентност по отношение на технологиите.

– Аз смятам, че по онова време беше един от топ мъжете в поп-фолка. Защо остави всичко и замина?
Когато аз се занимавах активно с поп-фолк, времената бяха съвсем други. Конкуренцията беше Сашо Роман, Баровеца, Радо Шишарката, Валдес, Попа и други подобни изпълнители. Ако си малко по-млад и без бирено шкембе, не беше трудно да се откроиш чисто имиджово. За това и публиката ме хареса на времето. Всички млади потребители на този стил ме припознаха като „техния човек”, като по-модерния поп фолк певец. Сега вече нещата са съвсем различни, но тогава беше така. Причините да оставя всичко и да замина бяха няколко.
Първо, усетих едно пренасищане и психическа умора от всичко, което се случваше около мен. Бях се уморил да чета глупости по мой адрес в жълтите вестници, които на времето стигнаха до там да обявят на първа страница, че съм болен от СПИН, че се лекувам в някакъв град в Америка и на финала ми пожелаха успех в лечението. Чел съм какво ли не за себе си – от материали за размера на мъжкото ми достойнство до интервюта с мене, които никога не са се състояли и дори не познавам журналистите, на които уж съм ги дал. Много беше грозно и изпитах една погнуса от всичко това. И най-лошото беше, че не можеш да предвидиш каква ще е следващата „новина”, а хората вярваха! Спомням си как отидох на участие в един ресторант и шефката на ресторанта седна срещу мене на масата и най-изпитателно ме изгледа от горе до долу и ме попита дали е вярно това, което била чела във вестника за СПИН-а. Естествено, че не беше вярно, но иди обяснавай на човек без елементарно възпитание и типично български манталитет, че не е вярно. За какво и от кого да се защитавам? За това, че някой драскач е седнал пред 70-80 празни вестникарски страници и трябва да ги напълни с НЕЩО? Много години преди Слави Трифонов да обяви, че е осъдил жълт вестник, аз имах осъдително решение срещу всетник ШОК за сумата от 10 800 лв. за разпространение на неверни и клеветнически твърдения и нараняване на личносто достойнство. За разклика от Слави, аз не сметнах за необходимо да занимавам цяла България размахвайки осъдителния лист. Друг е въпросът каква част от тази сума получих фактически и колко ми е струвало делото. Аз го направих заради себе си! Парите в случая не бяха важни. Можех да ги изкарам и сам, без необходимост да доказвам, че съм невинен и съм по-здрав от всеки друг човек на тази планета.
Втората причина беше промяната в модела, по който започна да работи поп-фолк браншът. С масовото навлизане на интернет около 2000 година, продажбите на албуми рязко спаднаха, респективно приходите за изпълнителите от авторски и изпълнителски права. Хората започнаха да си теглят песните от интернет и единствения доход за изпълнителите и музикалните компании станаха участията. Аз срещах прекрасно отношение от страна на ръководството на „Пайнер”и по-специално от г-н Димитров, г-жа Димитрова и изпълнителния директор г-н Запрянов. Времената бяха такива, че трябваше да се търсят спонсори за клиповете, а аз не бих обикалял от офис на офис, за да моля за пари за песни и клипове. Всеки се досеща как се намират спонсори и какво се очаква от изпълнителя. За това и намиращите спонсори са предимно жени. Аз бях на 33 години тогава и нямах време за губене в очакване да стана симпатичен на някого, за да имам участия. Имам си мои принципи в живота и съм щастлив, че винаги съм ги спазвал. Един от тях е ”Винаги и за всичко имай резервен вариант!”. Сам съм си го измислил на базата на моя жизнен опит, и въпреки, че е супер елементарен принцип, винаги ми е помагал в критични ситуации. Организирах си едно турне в Америка и заминах за няколко месеца. Хората в Чикаго, Лас Вегас, Сан Франциско, Вашингтон, Тампа, Детройт и Сиатъл знаеха и пееха моите песни по-силно от мен самия, а някой в „Пайнер“ ми обясняваше, че нямам хитове?!? Година преди това бях срещнал и жената, която бях чакал толкова години. Срещнах я на едно участие в Сейнт Питерсбърг, Флорида и всичко започна с обикновен флирт и покана за среща и вечеря в Сарасота, Флорида. Аз не си бях наел кола тогава, защото пътувах постоянно от град в град и не се застоявах дълго на едно място. Но тя имаше един черен, спортен Форд и дойде да ме вземе от хотела. Няколко часа по-късно и двамата знаехме, че сме един за друг. Спомням си как и пеех „Искам да остана буден” в парка Saint Armand’s Circle, седнали на една пейка след вечерята в деня на Свети Патрик. Казах ѝ, че това е най-новата ми песен по моя музика и текст на Мариета Ангелова и как ми предстоеше да я запиша за фестивала „Тракия фолк 2003“. Този фестивал беше огромното ми разочарование и пример за абсолютно безчестие. Не можех да повярвам, че „журито” на този фестивал може да бъде в такава степен „сляпо”, глухо и некомпетентно. В журито бяха Борислав Геронтиев, Хари Янакиев и още някой си. Въпреки уважението ми към Славка Калчева, твърдя че песента ѝ от този фестивал беше кавър версия на “Big, Big World” на американската певица EMILIA. Да не говорим за моралния аспект на тази кражба особено, когато се явяваш на фестивал. Е, тази песен Геронтиев, който е фолклорист, беше решил, че ще бъде наградена. Още един кавър беше награден на този фестивал на забележете АВТОРСКА песен – песента на Анелия, която пък беше кавър на Craig David – “Walking Away”. Положението не беше отчайващо, а смехотворно! Ти можеш да имаш цялата власт и сила да наградиш, който си пожелаеш, но хората не са глухи и слепи и ако ги лъжеш, заблуждаваш себе си. От няма накъде, наградиха песента „Искам да остана буден” за текст. Тази песен не можеше да остане съвсем без награда, колкото и да не желаеха да я наградят. Поетесата Мариета Ангелова се почувства неудобно и дойде със статуетката и ми каза, че тази статуетка е за мен. Аз разбира се не я приех. Тази песен не би била същата без нейния уникален текст и страхотния аранжимент на Пламен Велинов. За какво ми е някаква си статуетка, при това чужда? Да чупя орехи с нея? Тя си беше нейна и само нейна. Ако пожелая, мога да си купя не статуетка, а цяла статуя… Не искам да коментирам личния морал на хората от ”журито”. Само за себе си съм сигурен, че аз не бих могъл да бъда такова „жури” за каквито и да било пари и облаги. Между впрочем, получих личен комплимент за музиката на песента от най-добрия мелодик сред българските композитори – Тончо Русев. А Тончо Русев да ти направи комплимент за музиката на песента – това е много! Не след дълго Веско Маринов ме поздрави за песента и поръча песен при Тончо по модела на „Искам да остана буден”. Неговата се казваше „Да се събудиш до мен”. Години по-късно и най-хитовата певица на Пайнер Галена ме помоли да направи кавър версия на тази песен и аз с най-голямо удоволствие и предоставих правото да запише и изпълнява песента. В морален аспект, аз получих огромно признание за песента. Всичко друго е останало назад във времето и не тежи на моята съвест.

– Коя е песента или песните, с които най-много се гордееш?
Със сигурност има много песни с които НЕ се гордея. Не се оправдавам, но времената бяха такива, че за да продавам тиражи, трябваше да пея определен тип песни и текстове. Ако зависеше само от мен, аз бих пял съвсем различни неща. И все пак, има и песни с които съм много горд. Това са „Искам да остана буден”, „Имам само едно сърце”, „Полудявам”, „Милиони нощи”, „Диаманти и рубини”. А от песните, които съм писал за други изпълнители съм горд с песните на Константин „Обади ми се” и на Драго Драганов „Ако си ангел”.

– С кои от твоите колежки си в най-добри отношения?
С всички, които са с нормално мислене и са нормални за комуникация. Таня Боева ми идва на гости всяка година във Флорида и си прекарваме страхотно. Преди време Яница ми беше на гости. Галена, въпреки огромния успех е останала все така нормален човек, което ѝ прави чест. Тя е човек, с когото можеш да говориш на всякакви теми. Изключително уважителна към всеки и всичко, въпреки, че е най-актуалната певица за последните 5-6 години. Ако иска може да си лети в облаците и да се прави на примадона, но тя е предпочела да запази себе си. Когато ѝ дадох правата за „Искам да остана буден” пристигна с една огромна чанта със страхотни подаръци за моята дъщеря. Ако беше егоцентрична и самовлюбена, нямаше дори и да се сети, че имам дете. Аз не мога да забравя подобни жестове и не мога да не ги оценя. В случая дори стойността на подаръка не е важна. А иначе с „празни” хора не ми се занимава. Много бързо ги усещам и се дистанцирам.
Това лято преоткрих старото си приятелство с Деси Слава. Бях на нейно участие, но не и се обадих преди участието. Аз не обичам да досаждам на колегите. Всеки има собствен живот и периметър, който пази. Заобградени са с вечен антураж и едва ли съм нужен в този пейзаж. Преди доста време бях и на едно участие на Галена. И на нея не се обадих поради същите причини. Та изслушах песните на Деси Слава. Както винаги беше великолепна. След края на участието трябваше да слезе от сцената по две много високи стъпала, а беше на високи обувки. Аз бях близо до стъпалата и и подадох ръка и казах: ”Госпожо, може ли да помогна?”, а тя се усмихна и каза: „Коста, ти ли си?” и ме хвана за ръката и ме замъкна по едни стълбища в клуба, в който пеееше. За 10 минути ми разказа всичко, което се беше случило в живота ѝ през последните 10 години, през които не се бяхме виждали. Стори ми се, че разговорът ни продължи оттам, където го бяхме прекъснали преди толкова много години. Три дни не можахме да се отлепим един от друг. Това са истинските приятелства – без мнителност и без предразсъдъци. А тя, въпреки, че няма стил, в който да не може да пее и въпреки всички професионални постижения през годините, си е останала същото 18-годишно момиченце, с което се запознах в края на миналия век – 1997 година. Изумително е как се е съхранила като човек с този чудовищно огромен талант, който носи в себе си.

– Познаваш ли творчеството на новите имена – Галин, Фики, Карлос, Крум и др.?
Аз не гледам телевизия „Планета” и ако чуя някоя песен, то е нещо инцидентно. Много често срещам и линкове към песни и ако не са ми от фаворитите, не ги слушам. Не са ми интересни. Много харесвам дуета на Фики с Галена „Кой”. Оттам на сетне, не знам почти нищо за това момче. За Галин и Крум нямам мнение. Някъде четох, че Крум имал дует с Емануела, но нямам идея каква е песента. Подобно беше и положението с Карлос, докато един ден той не ми писа във Фейсбук, като се представи много възпитано и попита дали бих се съгласил да направи кавър на „Имам само едно сърце”. Изпрати линкове към свои песни за да чуя нещата които е правил до момента. При такова отношение, трябва да съм най-големият темерут за да откажа. Аз бях в Америка по това време и той ми изпрати необходимата документация за авторски права за подпис. Уредихме правата за нула време и държа да се знае, че той не е откраднал песента от мен. Надявам се тази песен да му помогне в кариерата.

– Смяташ ли, че справят добре?
Аз харесвам мелодични песни. Не съм фен на кухите ритмични песни. Ако трябва да избирам, бих избрал изпълнителят, в чиито песни има най-много музика. Ритъмът е на второ място в моето разбиране за музика.

– Липсва ли ти емоцията от работата в “Пайнер”? Би ли направил отново песен, ако щеш и само за кеф?
Това лято за момент се замислих за нова песен. Както казват „Рецепта за хит няма!”, а аз добавям „Рецепта няма, но има формула!” и аз мисля че я знам. Честно казано, не виждам особен смисъл, тъй като аз не живея в България, а финансирането на един проект не е никак малко. Би имало смисъл, ако живеех тук и пътувах по участия. За какво ми е да влизам в този порочен кръг отново?

– С какво ще запомниш славните години?
С обичта на хората. Не мога да забравя как пътувах месеци наред по участия и как хората ме посрещаха така, както биха посрещнали Майкъл Джексън да речем. Чак съм се чувствал неудобно от толкова много внимание, защото аз не мислех, че правя нещо изключитекно за тези хора.

– Наскоро бях на ретро парти с твое участие. Определено хората знаеха кой си, както и твоите песни, нищо че повечето бяха на около 18-20 години. Липсват ли им на хората звездите от твоето време, които напоследък са се поизгубили от хоризонта?
Аз не зная кой и дали им липсва, но беше много вълнуващо да видя как 500-600 души са препълнили клуба и знаят и пеят по-силно от мен моите песни. Повечето от тези хора в публиката са били в много ранна детска възраст, когато тези песни са се слушали. Явно има някакъв култ към ретро песните и изпълнителите. Така си обяснявам и огромния брой гледания на клипа на „Имам само едно сърце” в YouTube – над 1.5 милиона гледания.

– Преди години Галена направи кавър версия на твоя песен, сега Карлос ще пуска съвсем скоро „Имам само едно сърце“. Това комплимент ли е за теб?
Разбира се, че е комплимент. Когато най-актуалната певица в жанра пожелае да изпее твоя песен, това е огромен комплимент! Тя спокойно може да мине и без моята и без всяка друга песен и ще е все така актуална, защото знае какво прави. Ако беше комплексарка, можеше дори и да не посмее да поиска песента заради възможен отказ от моя страна. Когато човек е толкова широко скроен като нея, той заслужава само успех! За Карлос положението е подобно. И той би могъл да направи която песен си пожелае, но факта, че е предпочел моята песен, е огромен комплимент за мен.

– За пореден път медиите пишат глупости за теб и колегите ти. Това възмущава ли те по някакъв начин или си свикнал от едно време?
Ами с глупостта не се свиква и е наистина възмутително как някой си позволява да спекулира с достойнството на когото и да било. Аз знам от опит, че в тази държава няма справедливост и защита на личността, за това и предпочитам да живея в Америка. Двойното ми гражданство ми позволява да живея където си пожелая по света и това усещане за свобода ме прави щастлив. А тези „журналисти” все така ще си седят пред празните вестникарски страници в някакъв миризлив офис и ще се чудят кой да омаскарят. За мене това е висша форма на нещастие и не мога да не ги съжалявам. За някакви си 15-20 лева да лъжеш хората, които четат вестника е супер унизително и недостойно. Обяснявам си го с ниския им жизнен стандарт и доходи и липсата на всякакъв морал. За това са готови на всичко. Добре, че детето ми не може да чете на български. Не бих искал да чете подобни гадости.

– Америка ли е твоят дом? България липсва ли ти или вече си свикнал да си далеч?
Не зная дали е по-добре да бъда искрен или да отговоря така, както би се харесало на аудиторията ви и да се направя на голям патриот… Избирам да съм искрен и бих отговорил, че България не ми липсва. Америка е центърът на моя жизнен интерес. Там се чувствам на моя територия – защитен и сигурен. За съжаление, поради лошата политика в България, много хора се настроиха антибългарски. Аз не мога да се примиря с предателството на политиците, корупцията, демагогията, ниския жизнен стандарт и бедността в България. Кое в тази държава да обичам по-конкретно? Има ли една сфера, която да е уредена както трябва, за да имам причина да обичам тази страна? Това, че съм се родил тук, не е достатъчна причина за мен, за да съм признателен за цял живот.

– Българите в Америка подкрепят ли се според теб?
Нямам мнение по въпроса. В определени моменти и ситуации да, в други – не! Всеки си има собствен живот и ангажименти. Ние например имаме един приятелски кръг от 5-6 семейства, с които се събираме на празници и когато имаме нужда от някаква помощ, те са насреща. За какво ми е да имам повече приятели? Човек не може да е приятел и да е симпатичен на целия свят.

– Всяко лято ли успяваш да си идваш тук?
Аз между впрочем никога не съм спирал да се връщам в България. Въпреки че преди време бяха писали, че съм мияч на чинии в Америка и нямам документи да се прибера, през последните 12 години аз се прибирам всяка година за по три месеца през лятото. Но Америка е моят дом. Там е моето семейство, къща, всичко което имам.

– С майката на твоята дъщеричка успяхте ли да я научите да говори добре български? А тя иска ли да си идва в България?
Дъщеря ми много обича да си идва в България и да прекарва ваканциите си тука. Обикновено очаква с нетърпение края на учебната година, за да види приятелките си в България. Купува им подаръци и се готви с месеци за пътуването. Ние говорим с нея на български, но много често когато тя ни отговори на английски и ние превключваме неусетно на английски. Тя мисли на английски. Даже, когато говори на българки на моменти използва английски словоред. А когато не се сеща как е някоя дума, я замества с английската. Обикновено първата седмица след като се прибере в България смесва двата езика, но после превключва изцяло на български. Опитвах се да я уча да чете и пише на български, но тя не проявява никакъв интерес и аз не искам да я насилвам. Може в по-късна възраст да се научи, ако пожелае. Иначе нивото и на четене на английски е много високо. По тестовете, които им правят в училище, тя е с ниво на четене и възприемане за седми клас, а е само в трети клас.

– Ако можеше да промениш нещо в живота си до този момент, какво щеше да е то?
Аз харесвам живота си и нямам причина да съм недоволен. Имам най-прекрасната съпруга и най-сладкото дете на света. На 44 години се чувствам много по-добре отколкото на 20 или 30. Здравните ми показатели са като на 20-годишен. Опитвам се да се храня здравословно, нямам шкембе, тренирам по малко, обичам да карам колело, а сега ми предстои да се науча да карам уиндсърф. Имам интересни хобита и занимания и не ми липсва абсолютно нищо. Какво повече да искам от този живот?

– Как виждаш себе си занапред? А след още 10-тина години?
С моята съпруга си говорим, че искаме да живеем на Саут Бийч в Маями, когато се пенсионираме. Аз обичам да съм сред млади хора. Бих искал като се събудя сутринта и излезна да си купя вестник и да изпия сутрешното си кафе, да виждам само млади хора около мен. Искам също да пътуваме много по света. Наскоро четох за двойка американци, които са си продали къщата в Америка и пътуват по света като живеят по месец-два в различни градове и държави. Остават по-дълго там, където им харесва. Може би един ден и аз ще живея така.

comments: