Носът на кучето се състои от ноздри и носна кухина, която е по протежение на муцуната. Носната кухина е разделена по средата на два прохода – по един за всяка ноздра, които се отварят във фаринкса (гърлото) зад мекото небце. Кучето има за всяка страна по два големи синуса (околоносни кухини) – максиларни (горночелюстни) и фронтални (челни), които се свързват с носната кухина. Инфекции от носната кухина могат да проникнат в синусите и обратно.
|
Обонянието на този басет е около 100 пъти по-силно в сравнение с човека | | Носната кухина и синусите са покрити отвътре с мукозна (лигавична) мембрана, наречена мукоцилиарна, богато снабдена с кръвоносни съдове и покрита с подвижни власинки, наречени цилии. Тази лигавица служи за защита срещу инфекции, като хваща и обвива в слуз бактерии и чужди дразнители и с помощта на цилиите ги изпраща към задната чест на гърлото, откъдето или се преглъщат, или се изкашлят. При дехидратация (обезводняване) или излагане на студ цилиите престават да бъдат активни, а слузестият слой изтънява, което намалява защитните функции на лигавицата. Носната кухина на кучетата е силно инервирана (снабдена с нерви), много повече, отколкото при другите животни. Нервите се свързват с обонятелния център в мозъка. Обилната инервация (снабдяване с нерви) и по-големият обонятелен център обуславят силното обоняние на кучето – около 100 пъти по-силно развито, отколкото при човека. Носната кухина е много чувствителна и лесно кърви даже при леки травми. За откриване и екстракция (изваждане) на чужди тела лекарите използват специални инструменти – носни спекулуми и пинсети. Инструментите, поставени в носната кухина, предизвикват силно кихане, така че за провеждане на подробно изследване е необходимо кучето да се анестезира (упои). Влагата по върха на носа се произвежда от мукозни жлези в носната кухина. Носът на кучето нормално е студен и влажен, но може и да е топъл и сух в зависимост от активността, температурата и индивидуалната степен на хидратация. Топлият и сух нос не означава непременно, че кучето има температура. Ако имате съмнение, проверете с ректален термометър. Повечето кучета имат тъмнопигментиран нос, но за някои породи е нормален кафяв, розов или петнист нос.
ПРИЗНАЦИ ЗА РАЗДРАЗНЕНИЕ НА НОСА
Носна секреция
Секретиращият нос е показател за някакъв дразнител в носните проходи. Понеже дразненето предизвиква и кихане, тези два признака се явяват почти винаги заедно. Когато е раздразнено, кучето често секретира бистра водниста слуз, която капе от носа. Този вид секреция не се придружава от кихане и изчезва, щом то се успокои. Всяко течение от носа, което продължава няколко часа, е болестен признак. Бистрата водниста слуз е типична за алергия и вирусен ринит (възпаление на лигавицата на носа), а гъстата говори за бактериална или гъбична инфекция. Носната секреция, придружена с гадене и повдигане, показва секретиране зад носа в гърлото. Отделяне на слуз само от едната ноздра се наблюдава при орално-носна фистула, чуждо тяло или тумор в носа. При наличие на чужди тела, тумори, хронични бактериални и гъбични инфекции лигавицата се уврежда и почва да отделя кърваво-слизест секрет. Кръвотечение има при болестта на Вилебранд и хемофилия. Забележите ли кръв от носа, уведомете ветеринарния лекар. Човешките простудни вируси не са заразни за кучетата, но те могат да заболеят от много инфекции на дихателните пътища, подобни на тези при хората. При течение от носа, сълзене с кашлица и кихане трябва да потърсите ветеринарна помощ.
|