Sponsored by Mtel

Standart News

s ВТОРНИК, 3 Април 2001

Реклама
A
A
A
размер на текста

В с. Манастир слушат литургии на магнетофон


 Село Манастир беше известно като най-високото село на Балканите, но само допреди Петър Стоянов да стане държавен глава. Романтичното място се прослави като президентско, защото оттук е бащиният род на Стоянов. Стотината къщи са накацали на 1550 метра надморска височина в Родопите. Най-близкият град Лъки е на 20 километра. До Пловдив се стига за час и половина по виещия се като змия път. Дедите на Петър Стоянов са сред десетината фамилии, които вдигат първите къщи в недостъпния пущинак още през 1893 г. Останалите родове са Куртьолови, Митрьолови, Калайджиеви, Къркеланови, Стойкови. Всички те са преселници от Турско. Кръщават новото си убежище Манастир, защото така се е казвало селото, откъдето забегнали. Според друга версия с. Манастир дължи името си на храма "Св. Илия". Той се намирал на мястото, където после били вдигнати първите къщи. По време на турското нашествие манастирът бил опожарен. Зидовете му били разградени и изнесени камък по камък от поробителите. Родолюбивите основатели на селото най-напред  построили читалище и училище Вдигнали ги още преди да покрият собствените си къщи, свидетелстват архивите. Сега обаче школото в центъра на селото е почти пусто, защото манастирските малчугани са едва 10. Няма и как да са повече. Цялото население е около стотина души, предимно пенсионери. В школото обаче трупат знания и 30-те питомци на Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи. "Навремето от класните ни стаи са излезли дузина професори, доценти и учени в различни области", разказва кметският наместник Mилена Иванова. Сега младите хора в селото са не повече от 20. Пет от тях са безработни. Останалите са учители и персонал в сиропиталището.В местната църква "Св. Петър" отдавна не е влизал свещеник. На всеки голям празник хората слушат литургиите от стар магнетофон. "В тоя камънак се въдят само картофи и кози. Уж сме на най-високото и Господ трябва най-добре да ни чува. Но май сме забравени от всички", жалват се манастирци. Mилена Иванова обаче е убедена, че перспектива има. Само  да се оправят калпавите пътища и селото може да започне да се изхранва от екотуризъм.  "Ако се ремонтира 7,5-километровото шосе до Хайдушки поляни, можем да се включим в атрактивния маршрут Смолян - Рожен - Петково - Манастир - Лъки - Пловдив", обяснява Иванова. "Много важно е да се прокара път до Кръстова гора. Всяка година там се стичат хиляди богомолци, а през нашето село се стига най-пряко до светата местност", допълва тя. Преди години пропаднал проектът за тренировъчен ски-влек и "бяло училище". Сега Манастир живва само през летните месеци. Тогава внуците идват на гости на баби и дядовци. И "глухите" къщи се изпълват с врява. Обезлюдяването на Манастир започнало в началото на 60-те години. За разлика от много други родопски селища причината не е в немотията, а в излишъка от пари, твърдят местните хора. След 1944 г. основният поминък в този край става рудодобивът. Заплатите в ГОРУБСО са големи и трудно се харчат на село. Затова все повече  миньори след пенсия тръгват да търсят по-добър и охолен живот за децата си в големите градове.  "Тогава баща ми редеше: Слизахме в полето, за да ви нахраним. Сега хлябът дойде тука, а младите бягате", разказва бай Колю. Той е сред малцината манастирци, завърнали се на старини в родното село. Повечето му набори обаче са пуснали корени в Асеновград, Пловдив и Кърджали. "Пръснахме се като пилци в цялата страна, сега навсякъде имаме наши хора", обясняват манастирци. Втората сериозна миграционна вълна се отприщва през 1991 г. Тогава започва поетапното затваряне на рудниците. Само за първите две години от 70 миньори в селото остават 12. Сега няма нито един. Ако не се броят пенсионерите. Шансът за възраждане на Манастир са заможните пришълци, които вдигат вили в източната част на селото. Те вече са построили над 40 дачи край гората, която обгражда селото. Нови къщи тук имат синият депутат Иван Николов и неговият колега земеделец Димитър Божанов. С приятелски компании често в Манастир отмаря и шефът на парламентарната Комисия за национална сигурност Йордан Бакалов.
 Георги Николов
 standart@plovdiv.itdnet.netМестните хора чакат президента на гостиКато дете Петър Стоянов често идвал при роднините си през летните ваканции. Местните хора го помнят като оперено и будно дете. Откак е президент, той не е идвал в селото. Манастирци обаче са категорични, че ще настояват това лято да им гостува. Готвят се да го подкрепят за втори мандат. Президентът и баща му Стефан Стоянов нямат къща в Манастир, но пък са наследници на повече от 1000 дка гора. Дядото на Петър Стоянов продал фамилния дом. Тримата чичовци на държавния глава обаче не се отказали от къщи в селото. Единият от тях - Васил Стоянов, е председател на възстановената горовладелска кооперация "Инихан".
 Златка Чуртова
 standart@plovdiv.itdnet.netНаследниците на гори измамени със
17 000 дкаСкандалите за селските гори са най-болната тема за жителите на с. Манастир. Държавата ни открадна 17 000 дка, като не призна нотариални актове на дедите ни, роптаят жителите. Те пратили протестна декларация до земеделския министър Венцислав Върбанов срещу решението на Поземлената комисия в община Лъки.  Недоволните бивши собственици и наследниците им настояват да се назначи специална проверка по случая. Според тях комисията е нарушила Закона за горите, като не е признала данните в Емлячния регистър.  Засега "спестените" декари залесена площ се водят като държавно-частна собственост, обяснява Никола Колев. Той е член на Обществения селски съвет, който е изпратил прошението. В него манастирци твърдят, че Поземлената комисия не е зачела и проведените две анкети за установяване кой какви горски площи е притежавал преди национализацията през 1948 г. Признати са само протоколите от нея. Комисията се аргументирала, че в данните от допитването има дублиране на терени. Хората твърдят, че това е смешно, след като при връщането на горите 17 хил. дка се оказват излишни. Наследниците на гори са недоволни и от начина, по който се признава собствеността им. Те получават само решения за връщане на горите, но не и нотариални актове заедно със задължителните скици на имотите. Така не могат да влязат във владение на собствеността си и да се разпореждат с нея. Недоволните са лишени и от възможността да търсят правата си по съдебен път. Причината е, че не разполагат с документи да обжалват поотделно, а законът не допуска колективните жалби. "Докарахме я дотам хора с по 200 дка гори да купуваме дърва за огрев, защото сеченето е строго забранено и минималната глоба е 100 лв.", гневят се манастирци. 

Изпрати на приятел