Бенцион Елиезер

Бенцион Елиезер

8.09.1920 г. - 19.09.1993 г.

София - България

композитор, педагог, диригент

Завършва ДМА (дн. ДМА “П. Владигеров”) през 1953 г. Учи композиция при проф. П. Хаджиев и дирижиране при проф. Ас. Димитров. Като студент свири алт саксофон в “Джаз Овчаров”(1946 г.). Дирижира Естрадния оркестър при Радио София, който е предназначен за записи в Радиото (1955­-60 г.). С него осъществява първият естраден концерт по радиото, съставен изцяло от творби на български автори (1955 г.). През 1956 г. е назначен за диригент на новосформирания Естраден оркестър към Сатиричния театър в София, с който работи до 1958 г. (през 1960 г. този оркестър се превръща в основа на Биг бенда на БНР). Бенцион Елиезер е сред композиторите, които полагат основите на българската естрада през 50-те години, като се стреми към създаване на национален облик чрез използване на елементи от българския национален фолклор­ – в произведението си “Фантазия за пиано и естрадно-симфоничен оркестър” например, той използва хорото “Бучемиш”. През 1964 г. постъпва като асистент по хармония в БДК. Дългогодишен преподавател, професор по хармония (от 1970 г.), заместник-ректор (1972-­86 г.).

Бенцион Елиезер е автор на произведения за симфоничен оркестър, струнен оркестър, битов оркестър; произведения за пиано и оркестър; пиеси за камерно-инструментални ансамбли и за пиано; хорови, солови и детски песни; естрадни песни и джазови пиеси; над 250 обработки на народни песни; музика към театрални постановки и мн. др.

Творчество

Произведения за симфоничен оркестър:

Добруджанска сюита (1956 г.).

Произведения за естрадно-симфоничен оркестър:

Фантазия за пиано и естрадно-симфоничен оркестър (1962 г.).

Произведения за струнен оркестър:

Симфониета (1975 г.);
Концерт за пиано и струнен оркестър.

Камерна музика:

Малка сюита за флейта, кларинет и фагот (1952 г.).

За цигулка и пиано:
Сонатина (1958 г.);
Пет пиеси (1980 г.).
Соната за фагот и пиано.

За пиано:
Четири скици (1950 г.);
Тема с вариации (1951 г.);
Соната (1952 г.);
Сонатина (1956 г.);
Четири концертни етюда (1962 г.);
Пет пиеси.

Естрадни песни:

“ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ”, изпълнява Лили Иванова

“И-ха-ха” (суинг);
“Задявка”;
“Весела игра”;
“Звезден дъжд” (1960 г.);
“Къде отиват ветровете” (1965 г.);
“Войнишки имена” (1967 г.);
“Вечер над Орлов мост” (1967 г.);
“Птици от синия юг”, изп. Е. Маркова;
“Обещай ми последния танц” изп. “Щурците” (1968 г.),
“Чудо”, текст Дамян Дамянов, изпълнява Лили Иванова (Първа награда на “Златният Орфей”, 1982 г.).

Избрана литература за Бенцион Елиезер:

Зенгинов, Димитър и Дора Пенкова. “Бенцион Елиезер”. Био-библиографски очерк (С., 1984 г.).