Първата преведена на български творба на Хайнрих Ман е новелата "Пипо Спано", публикувана през 1918 г. от издателство "Гутенберг" в поредицата "Модерна библиотека". Новелата е твърде характерна за идейните брожения на времето, посветена е на проблематика, обща за мнозина немски писатели, преживели ужасите на войната, а именно: конфликта между творческата личност и окръжаващата я действителност, отчуждението между художник и общество. През 1928 г. на български език излиза романът на Хайнрих Ман "Майка Мария" в превод на Никола Толчев и с предговор на д-р Живка Драгнева. Романът събужда голям интерес сред българската културна общественост и в софийския вестник "Литературни новини" е публикувана статията на Луи Дюрио "Хайнрих Ман и умствените работници в света", в която Дюрио предава разговора си с именития немски писател. Това е време, твърде трагично за немската култура и за немския народ, излязъл ограбен и обезверен от пепелищата на войната, време на растяща безработица и непозната по размерите си инфлация, на обезценяване на всички културни ценности, на зараждащ се националсоциализъм. През 1933 г., когато Хайнрих Ман е свален от поста президент на Пруската академия на изкуствата и е принуден да емигрира пред надигащата се кафява вълна в Германия, а книгите му се горят по площадите на страната наред с творбите на най-значимите немски писатели, в България известният по късно преводач д-р Димитър Стоевски публикува във вестник "Литературен свят" статия за Хайнрих Ман, в която разглежда значението му за немската литература.

      През 1935 г. Хайнрих Ман заедно с поета Йоханес Р. Бехер ръководи делегацията на емигриралите от нацистка Германия немски литератори на Международния конгрес на писателите за защита на културата, проведен в Париж. На едно от заседанията авторът на "Верноподаникът" призовава творческата съвест на писателите от планетата в защита на хуманизма и културните постижения на човечеството с думите: "Кой ще повярва, че ние, хората на двадесетия век, ще бъдем принудени да се борим за елементарни човешки права, след като цял век сме вярвали в тяхната абсолютна неприкосновеност? Нашата грешка се състоя в това, че ние вярвахме в човека, без да си даваме сметка, че тоя човек може да бъде и звяр... Има нещо, което писателите не трябва да забравят никога и това е урокът на историята!"

      Българският писател Людмил Стоянов, участник в конгреса, беседва с Хайнрих Ман и му задава въпроса дали познава нашата страна и литература. Отговорът е изненадващ и показателен за естетическите въжделения на големия немски белетрист: "Впечатлението ми е, че българите могат да създадат мощна и здрава литература, което лежи в характера им. Те са затворени в себе си, мъжествени, с жива любов към свободата и главно - реалисти. Те не витаят в царството на химерите, а това, според мен, е голямо качество, особено за един народ." Людмил Стоянов публикува впечатленията си от работата на конгреса и от разговора си с Хайнрих Ман във вестник "Предел" през 1937 г. под заглавие "Хайнрих Ман за свободата на мисълта", а през 1938 г. ги включва в книгата си "Моите срещи. Срещи и разговори със съвременни европейски писатели". За Хайнрих Ман Людмил Стоянов пише следното: "Хайнрих Ман не е нито по-малък романист от брат си, нито по-слаб стилист, но той е безспорно по-дълбок реалист от него и с по-живо чувство към обществената действителност... Хайнрих Ман е хуманист и либерал от героичната фаланга на мъжете, която се бориха през XIX век за принципите на Русо, Волтер, Декарт и Спинове и направиха от него най-свободния век в историята." През същата тази 1938 г. библиотека "Всемирна литература" предлага на българските читатели сборник с немски разкази под надслов "Лилавата смърт", в който наред с творби от Артур Шницлер, Ернст Толер, Томас Ман и Густав Майринк е публикуван разказът на Хайнрих Ман "Старост".

      Веднага след края на Втората световна война у нас нараства интересът към творчеството на Хайнрих Ман. В два последователни броя на вестник "Изгрев" са публикувани бележките на Димитър Загоров за книгата на Хайнрих Ман "Обзор на една епоха", отпечатана в московското списание "Интернациональная литература" на немски език. В тази току-що излязла книга писателят е събрал най-значимото от своята впечатляваща с обхвата и дълбочината си есеистика.

      Седемдесет и шестата годишнина на Хайнрих Ман е отбелязана в България със статия на Исак Капон-Габунин в списание "Бразда" от 1947 година под надслов "Последователният демократ", а смъртта на писателя през 1950 година - с очерк за живота и творчеството му от Н.Георгиева в списание "Септември". През 1951 година излиза и първото произведение на Хайнрих Ман, публикувано на български език след Втората световна война - това е романът "Верноподаникът" в превод на Ганка Найденова-Стоилова. Този роман, писан в годините преди Първата световна война и публикуван през 1918 година, е донесъл световна слава на създателя си и до днес представлява едно от най-ярките обвинения срещу немската буржоазия с нейната брутална надменност, нравствена нищета и престъпна духовна ограниченост, довела до възникването на Фашизма в Германия. През същата 1951 година Любомир Огнянов-Ризор отделя голямо място на творчеството на Хайнрих Ман в студията си "Културата и литературата в днешна Германия. Състояние, проблеми и перспективи", отпечатана в списание "Септември".

      През 1961 година нашият печат отбелязва деветдесетгодишнината от рождението на писателя. Във вестник "Литературен фронт" е публикувана статия за Хайнрих Ман, придружена с писмото му до съветските писатели от 1941 година, отпечатано в московското списание "Интернациональная литература", а във вестник "Отечествен фронт" - статията "Възторжен борец за човешко щастие". През 1965 година издателство "Народна култура" публикува в поредицата си "Избрани романи" творбата на Хайнрих Ман, която го е утвърдила като писател от световен мащаб - романа му "Учителят Унрат. Краят на един тиранин" в превод на рано починалия изтъкнат български преводач Владимир Мусаков. Чрез гротесковия образ на немския дребноградски училищен тиранин и чрез описанието на неговите необичайни любовни похождения Хайнрих Ман създава разобличителна сатира на немското културтрегерско еснафство от края на миналия век. Романът, завършен през 1905 година и филмиран през 1930 година под заглавие "Синият ангел" с участието на Марлене Дитрих, разкрива в психологическата структура на "тирана" обществената структура на дребнобуржоазния деспотизъм. След публикуването на романа на български език, през 1966 година в списание ЛИК е отпечатана статията "Брехт за Хайнрих Ман", а д-р Димитър Стоевски разглежда творческия облик, идейните и художествените позиции на писателя в статията си "Дълг, идеали, човечност", публикувана във вестник "Литературен Фронт".

      Стогодишнината от рождението на Хайнрих Ман е отразена богато в българския литературен печат. В списание "Пламък" е публикувана статията на Веселин Вапорджиев "Път към нов хуманизъм", а в списание "Родна реч" - статията на Донка Илинова "Хайнрих Ман. 100 години от рождението на писателя". В списание ЛИК е отпечатана преведената от немски студия на Хайнц Брюдигам "Писателят и човекът". Веселин Вапорджиев публикува и статиите "Страстен хуманист, борец за мир" във вестник "Пулс" и "Хайнрих Ман и Октомврийската революция" във вестник "Литературен фронт".

      През същата 1971 г. в Годишника на Софийския университет, Факултета по славянски филологии излиза и обширното проучване на Нели Бънкова "Същност на характерите и средствата за тяхното изграждане в историческите романи на Лион Фойхтвангер, Хайнрих Ман и Томас Ман между двете световни войни", което представлява част от кандидатска дисертация. През следващата 1972 година пловдивското издателство "Христо Г. Данов" публикува известния исторически роман на Хайнрих Ман "Младостта на крал Анри IV" в превод на Цветана Узунова-Калудиева. Същото издателство подготвя за печат и втория том на романа "Зрелостта на крал Анри IV". Тази монументална творба, чиито две части са писани през 1935 и 1938 година, представлява художественият връх, до който е достигнал писателят в своя дълъг и плодотворен творчески път.

      Най-внушителното представяне на творчеството на големия немски писател пред българската читателска публика е публикуваният през 1974 г. от издателство "Народна култура" в поредицата "Световна класика" голям том с произведения на Хайнрих Ман. Включени са романът "Верноподаникът" и новелите "Чудесното", "Непознатият", "Пипо Спано" и "Кобес", преведени от Тодор Берберов и съпроводени от пространен предговор на проф. Стефан Ив. Станчев.

      Отново Тодор Берберов е преводач и на десетина други новели на Хайнрих Ман, събрани в том под надслов "Триминутен роман" (1977) от поредицата "Панорама" на издателство "Народна култура". Въпросите за свободата, самотността, раздвоенията на съвестта, вътрешният поврат към приобщеността и любовта, правят тези кратки белетристични късове дълбоко промислени, съкровени разкази за величието на човешкото страдание в една епоха, когато "хората живеят бавно и тромаво, не им достига творческа дарба, която би ги принудила на всяка цена да изваят живота според духа." Това е размисъл за съдбата и ролята на художника в съвременния свят, когато по думите на писателя, литературата и политиката имат един и същи предмет и цел и трябва взаимно да се проникнат, за да не се изродят, когато е нужно да се хвърли мост над съдбовната пропаст между дух и дело, за да се постигне синтез между власт и човечност. Творецът, войнът на духа, смята Хайнрих Ман в есето са "Дух и дело", има за задача да брани достойнството на човека, през целия си живот да жертва ползата заради истината, да разгадава явленията, да може да вижда голямото като малко, а в малкото да съзира онова, което е голямо поради своята човечност.

      Достигнали до българския читател още през двадесетте години на XX век, творбите на Хайнрих Ман се четат и до днес с неотслабващ интерес, нещо повече: за мнозина млади читатели неговият художествен свят, наситен с копнеж по човечност и справедливост в една раздирана от противоречия епоха, представлява истинско духовно откритие.

Wenzeslav Konstantinov, Heinrich Manns Werk in Bulgarien
- Радио София, 21 март 1975.

© Венцеслав Константинов, 1975

---

| top | home | e-mail |

Created: 26.06.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop