• 
• Log in to post comments

Текст: Антоан Тонев

Гаврил Груев Хлътев е роден в китното и проспериращо градче Копривщица през 1843 година. В историята остава по – известен  с името Георги Бенковски, име което се превръща в символ на природния гений и невероятните организаторски способности на българина, на пламенната любов към народ и свобода и на непреклонната воля за победа на всяка цена. През 1876 година Бенковски се присъединява към действията на дейците от Гюргево при подготовката на Априлското въстание. Развива сериозна по своите мащаби дейност в Четвърти революционен окръг с център в Панагюрище. Изключително активен, умел организатор и невероятен лидер Бенковски бързо успява да се утвърди като фактически най – авторитетния ръководител на революционния окръг. Това не е никак чудно като имаме предвид веруюто на революционера, че „никой не ще ни помогне, ако не си помогнем сами”. Верен на това свое виждане Бенковски създава и най – боеспособната и харизматична военна част на българските въстаници, а именно легендарната Хвърковата чета. След избухването на въстанието, което сякаш по знак на съдбата се случва в родния му град – Копривщица, Георги Бенковски начело на своята Хвърковата чета започва безсмъртния си път из селата и градовете, нивите и горите на Четвърти революционен окръг.  Където и да отидела четата тя носела на българите надежда за скорошното избавление от петвековния ярем и вяра в силата на българина сам да извоюва свободата си. След няколко дни на чутовни подвизи и сражавайки се срещу многократно превъзхождащия ги противник българските въстаници губят живота, но не и честта си. Върху пепелищата и кървищата, върху страданието и мъченическата смърт на българите се възстановява българската държава. Показателни в това отношение са пророческите думи на самия Георги Бенковски, който виждайки изгорените до основи български села и зверствата, извършени от редовната турска армия и от башибозука, казва: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!”. Тези думи показват, че самият Бенковски напълно е разбирал, че без саможертва Освобождението е немислимо и неосъществимо. Самият Бенковски пада убит от куршумите на турска потеря, предаден от свой сънародник, в Тетевенския Балкан. Той и неговите съратници, всички знайни и незнайни герои и героини от онази вече далечна 1876-та година пожертваха всичко което имаха в името на България. Тяхната саможертва не бе напразна. България възкръсна като феникс от пепелта по – малко от две години след края на въстанието. Георги Бенковски и останалите организатори и участници в Априлското въстание заслужиха вечна слава и не случайно са сред най – често споменаваните и най – почитани български герои.

    Има няколко паметника, които са свързани с Георги Бенковски, като тук ще обърнем внимание на този в родния му град Копривщица. Самият паметник се намира малко над бащината къща на българския революционер и е изработен по проект на скулптора Христо Танев и архитект Петко Татаров през 1971 година. Поставен е във връзка с отбелязването на стогодишнината от Априлското въстание през 1976 година. Високата 11 метра композиция представя Георги Бенковски с оръжие в ръка, препуснал на своя верен кон в битката за народ и свобода. Конят е стъпил върху пет камъка, които символизират петте века турско робство и върху камъните са издълбани думите на Бенковски: „Ставайте, робове! Аз не ща ярем!”. От повечето части на Копривщица може да се види монументалната композиция, като по този начин се създава усещането, че Бенковски и днес закриля своя роден град. Този паметник символизира смелостта, непреклонността, жертвоготовността и силата на българина и е едно от местата, където можем да усетим духа на пролетта от 1876 година. Попитахме го какво го привлича в българските традиции и култура.

„Ставайте, робове!
                     Аз не ща ярем!”