Въпреки че носи американско име, Дейвид Хъдълстоун е истински патриот и твърдо заявява, че винаги ще играе за България. Преди няколко дни той учуди света на гимнастиката по време на юношеската надпревара на Европейското първенство по спортна гимнастика в София. 13-годишният малчуган, който бе най-малък в своята възрастова група (до 18 г.), не само намери място сред финалистите в многобоя, но и спечели две пети места в състезанията на отделните уреди - кон с гривни и успоредка. Според личния му наставник Дамян Игнатов такова класиране наш юноша не е правил от времето на Йордан Йовчев и не случайно чужди и български специалисти в този труден спорт го определят като бъдеща звезда.
- Дейвид прилича на Данчо по трудолюбието и двигателната култура, които господ му е дал – твърди Игнатов. – Дали ще изкара като него 30 години в гимнастиката, не мога да кажа, но дали може да надмине Йовчев, съм категоричен – да, стига да остане в залата толкова време.
Как обаче този талант е бил открит и е тръгнал по тежкия път на израстването в този спорт, разкрива майка му Гергана Георгиева.
- Гимнастиката ми е любимият спорт, откакто се помня, но така и нямах възможност да се занимавам с нея, остана си в мечтите ми – обяснява Гери. – Дейвид беше на 9 месеца, когато семейството ни отиде на Каймановите острови уж за 1 месец, а останахме 8 г. Именно там аз първа започнах да подготвям сина си за гимнастиката. На 4,5 годинки го вкарах в залата и започнах да го разтягам и да го правя по-гъвкав, да му оправям стила. Горкото дете. Хората си викаха - тази майка сърце ли има, или камък, защото аз го натискам, той плаче и така, беше голяма мъка. В началото не му харесваше, защото гимнастиката е спорт с болка, но аз бях упорита. Наемах треньори да му преподават по 1 час на ден, въпреки че беше бая скъпичко – 60 каймански долара за 60 мин (около $75).
На почти 8 години Хъдълстоун вече е придобил някои качества и умения на гимнастик – станал е по-гъвкав, овладял е шпицове и други основни техники, но все още е бил начинаещ. Именно тогава Гери и таткото Хърбърт решават да се преместят в САЩ.
- Там бяхме за около 6 месеца и след това се прибрахме в България – разказва майката. – Веднага започнах да търся къде да тренира. Ние сме от Казанлък по принцип, но там нямаше къде да се подготвя и на 8 януари 2009 г. хванахме влака за София.
Още тогава на “Раковски” той започва заниманията си с Дамян Игнатов. Заради малчугана за 2-3 месеца семейството се пренася изцяло в София. При Игнатов за пръв път Дейвид започва с по-професионалните тренировки. Преди това всичко е било повече като игра. Заедно със сериозните занимания Хъдълстоун започва у нас и училище. Изкарва първите 5 години в българско школо, но Гери трябва да пътува за САЩ, тъй като има зелена карта и трябва да прекарва там известно време. Заедно с нея заминава цялото семейство и Дейвид е записан в тамошно училище, където учи 6-и клас. Малкият гимнастик няма проблем с езика, тъй като баща му е американец, а и от бебе е по чуждите държави. Освен това децата и преподавателите го приемат изключително положително и му помагат винаги, когато има нужда. За жалост обаче с гимнастиката няма същия късмет, тъй като не попада на добри треньори в града, където живеят.
- Тренираше при една двойка руснаци, но и мъжът, и жената си бяха пияници. Въобще нямаше никакво развитие в гимнастиката и сега много съжалявам, че не го преместих по-рано – обвинява се Георгиева.
Тази година, специално за европейското първенство в София, майка му решава, че Хъдълстоун трябва да е в България, и пак се доверява на Дамян Игнатов. Довежда Дейвид тук преди началото на учебната година (2013/14) и го поверява на леля му в столицата, а тя самата се връща в САЩ, където работи. Тук проблемите за малчугана започват веднага, след като в България не му признават завършения в Америка 6-и клас и го оставят “да повтаря”. Той е записан в столичното 126 ОУ “Петко Ю. Тодоров”. Заради тренировките за Евро 2014 Дейвид обаче пропуска и много материал и сега трябва да наваксва с уроците.
- Тук, в училище, ми е по-трудно. Разбирам много добре български, но английският ми е пръв език. Беше ми трудно в първите няколко седмици, когато се прибрах, защото много думи “ми бягаха”, но вече съм по-добре. Все още не знам някои определени думи на български, но нямам сериозни проблеми. Не мога да кажа обаче кой е любимият ми предмет в училище – обяснява малчуганът. – Може би ми харесва математиката, защото треньорът ми е добър по този предмет, много ми помага със задачите и вече ги разбирам. Сега обаче ще трябва сериозно да се заема с уроците, защото доста съм пропуснал.
Хъдълстоун признава, че в Америка се чувства много по-спокоен в училище и животът му като цяло е някак си по-сигурен.
- Разликата е, че тук децата са по-лоши, по-агресивни, докато в САЩ най-лошото момче е, не знам как да го кажа... просто няма такива.
Майката допълва, че момчето й малко остава неразбрано в училище.
- Той е по-различно дете, някак си е надраснал връстниците си и те не го разбират. Не харесва и отношението на децата и затова не му е много приятно там.
След края на учебната година обаче Дейвид отново заминава за САЩ, тъй като родителите му планират да живеят там поне в следващите 2 г.
- Мислим да останем там по-дълго време – година, две. Баща му работи в Щатите и всъщност той ни издържа, а и малко ни е тежко вече с тези раздели. Но ако аз преценя след първите 3-4 месеца, че Дейвид не напредва в гимнастиката, естествено пак ще се върна тук с цената на всичко. Аз живея за него, така че ще направя всичко възможно той да върви нагоре.
Гери и момчето й ще отпътуват за Аламо (Тексас) на 12 юни, а Хъдълстоун вече ще е с нов треньор – китайския специалист Юджин Сън, който е с много добро реноме в Щатите, а освен това е работил и в американския национален юношески отбор. Бил е и член на делегацията по гимнастика на олимпиадата в Пекин през 2008 г. Малкият гимнастик е убеден, че въпреки всичко по време на ваканциите си и в свободните месеци ще се прибира в България, за да тренира с Игнатов. А ваканциите и празниците в САЩ са много повече, отколкото в България, споделя малчуганът.
- Малко ми е тежко с тези пътувания, но такъв е животът – философски заключва тийнейджърът.
На въпроса, кога в този натоварен график на Дейвид му остава време за игри и чисто детски занимания, майка му отговаря:
- За него гимнастиката е игра. Той дори и след тренировка вкъщи гледа клипове, коментира, просто това го интересува, тя е неговата тръпка. Спортът не е нещо, което той си налага или прави насила, това е нещо, което обожава, неговият живот.
13-годишният гимнастик обаче допълва:
- Обичам много да играя на Xbox, да излизам с приятели, да караме колелета, да се разхождам със семейството ми в парка и т.н.
Той е категоричен, че никога не е мислил да се занимава с друг спорт или да играе за друга държава.
- Аз винаги ще си играя за България. А за друг спорт не съм и помислял. Знам, че само с гимнастиката мога да стигна докрай, до големи успехи – убеден е Дейвид. – Мечтата ми е да стана 6 пъти олимпийски шампион. А защо точно шест? Не знам. Не искам на всеки уред по веднъж или нещо такова. Просто да стана олимпийски шампион. Но трябва много да се тренира, това е.
За съжаление Хъдълстоун в момента е прекалено малък, за да участва на младежката олимпиада в Нянджин (Кит), а за следващата, след 4 г., пък вече ще е голям.
- От една страна, съжалявам, че ще пропусна такава възможност, но това донякъде ще ми помогне да науча много по-силни и трудни упражнения, да заякна. Ще имам повече време да направя сложни съчетания и да покажа след това на света кой съм и какво мога.
Бъдещата звезда в гимнастиката сам признава, че любимата му храна е месото – без него не сяда на масата да яде. Колкото до сладките неща – не може да устои на желирани (гумени според него) бонбони и сладолед.