Древноримски мерни единици

Древната римска система от мерки е основана на гръцката система, но има и египетско влияние. Мерните единици са общо взето добре документирани.

Мерки за дължина

Римска единица	Латинско име	в стъпки	метрична система
пръст	digitus	1/16	0,0185 m
длан	palmus	1/4	0,074 m
стъпка	pes	1	0,296 m
лакът	cubitus	1 и 1/5	0,4443 m
градус	gradus	2 и 1/2	0,7407 m
крачка	passus	5	1,4815 m
прът	pertica	10	2.963 m
акт	actus	120	35.5 m
стадий	stadium	625	185 m
миля	milliarium	5000	1481,5 m
левга	leuga	7500	4.83 km

Мерки за повърхност

Римска единица	Латинско име	Акри	в метрична система
квадратна стъпка	pes quadratus	1/14	~ 875 cm²
скрипул	scripulum	1/144	~ 8.75 m²
one aune of furrows	actus minimus	1/30	~ 42 m²
клима	clima	1/4	~ 315 m²
един акър	квадратен акт	1	~ 1260 m²
югер	iugerum	2	~ 2520 m²
one morn	heredium	4	~ 5040 m²
центурия	centurium	400	~ 50.4 ha
салтус	saltus	1600	~ 201.6 ha

Мерки за обем

Мерки за течности

Римска единица	Латинско име	Sesters	Еквивалент
една лъжица	ligula	1/48	~ 1 и 1/8 cl
една доза	киат	1/12	~ 4 и 1/2 cl
one sixth-sester	sextans	1/16	~ 9 cl
one third-sester	triens	1/3	~ 18 cl
one half-sester	хемина или котила	1/2	~ 27 cl
one double third-sester	cheonix	2/3	~ 36 cl
секстарий	sextarius	1	~ 54 cl
когний	congius	6	~ 3 и 1.4
урна	urna	24	~ 13 l
амфора, делва	amphora	48	~ 26 l
мех	culleus	960	~ 520 l

Мерки за обем

модий (4 век)

Римска единица	Латинско име	Pecks	Еквивалент
ацетабул	acetabulum	1/128	~ 6 и 3/5 cl
квартарий	quartarius	1/64	~ 13 и 1/2 cl
хемина	hemina	1/32	~ 27 cl
секстарий	sextarius	1/16	~ 54 cl
полумодий	semodius	1/2	~ 4 и 2/3 l
модий	modius	1	~8 и 2/3 l
квадрантал	quadrantal	3	~ 26 l

Мерки за тегло

Римска единица	Латинско име	В драхми	Еквивалент
халк	chalcus	1 / 48	~ 71 mg
селиква	siliqua	1 / 18	~ 189⅓ mg
обол	obolus	1 / 6	~ 0.568 g
скрипул	scrupulum	1 / 3	~ 1.136 g
драхма	драхма	1	~ 3.408 g
one shekel	sicilicus	2	~ 6.816 g
унция	uncia	8	~ 27.264 g
либра	libra	96	~ 327.168 g
мина	mina	128	~ 436.224 g

Време

Юлианският календар е въведен през 45 пр.н.е. и замествен по-ранния римски календар. В Юлианския календар, също както и при Грегорианския годината има 365 дни и високосната година е с 366 дни. Разликата е била в това, кои години са високосните. В Юлианския всяка четвърта година е високосна. Грегорианският използва по-сложен алгоритъм за да определи приблизителната дължина на слънчевата година.