В мансарда малка ей там над нас
до късни нощи с голяма страст
едно момиче с очи добри
картини светли сега твори.
Дали по някой тя тъгува?
По цели дни момичето рисува!
От любопитство в случаен час
при нея смело отидох аз
и в миг от багри огрян, пленен
усетих обич да пламва в мен!
И вече всяка нощ сънувам,
че само мен момичето рисува!
назад
|
Така навлязох в един богат,
неземен, тъстър и слънчев свят
на топли нежни ръце с бои
от който вяра, любов струи.
И ето вече ми се струва,
че най-добре момичето рисува!
С това момиче деля сега
мечти и радост, любов, тъга.
Момиче мое с очи добри
в които обич за мен гори.
Когато нежно ме целуваш,
мечтая да те нарисувам!
Текст: Венци Мартинов
Муз.: Асен Драгнев
Ар.: Иван Платов
Изп.: Ивайло Петров
|
Абонамент