Pro Grafica

Срещам се с проф. Божидар Йонов в Националната художествена академия. Вместо в ателието си, художникът ме „кани“ в своя лаптоп. Научавам за поредния творчески семинар в Ахтопол, който професорът е организирал за своите студенти и разглеждам кадри от процеса на работа по най-новите му проекти – цялостното пространствено оформление на музея на тракийското изкуство в района на Хасково и паметника на Ангел Балевски. Сред плакати, пространствени реализации и графични знаци, трансформирани до монументални обекти, говорим за дизайна като призвание и занаят.

Биография: Божидар Йонов е роден през 1942 г. в София. През 1968 г. завършва „Стенопис“ в Националната художествена академия. Работи в творческия фонд на СБХ като директор на ателие „Пространствено оформление“. До 1992 г. е художник на театър „София“. През 1994 г. печели конкурс за доцент и постъпва на работа в НХА, където днес е професор по графичен дизайн. Ректор е в периода 2003 – 2007 г.

Съосновател на Международното триенале на сценичния плакат – София, Божидар Йонов е и член на организационния му комитет. Работи в областта на пространствения и графичен дизайн, рекламата, типографията, стенно-монументалните и дигитални изкуства. Реализирал е самостоятелни изложби в Будапеща, Цюрих, Виена, Братислава, Москва, Берлин, Грийсбъро, Алжир, Токио и у нас. Наред с множеството изяви на национално ниво, художникът участва в международните бианелета и триеналета на плаката в Лахти, Варшава, Монс, Мексико, Бърно, Тояма. Златният медал от Международния конкурс за туристически плакат в Торино, Италия; Специалната награда на АПН за плакат на олимпийските игри в Москва; Сребърният медал за графичен дизайн на календар от Международното бианале – Бърно; Годишната награда за рекламен дизайн на СБХ и Специалната награда „Александър Жендов“ за постижения в областта на графичния дизайн са само някои от призовете, получени от него през годините.

Проф. Йонов, как се насочихте към сферата на дизайна?

След като завърших Художествената гимназия, кандидатствах в Академията, „Стенопис“ и „Плакат“. Бях приет и в двете специалности, при това на едни от първите места. Стенописта ми се струваше особено интересна, а тогава беше и модна – в страната се работеха много обекти (т. нар. синтез между художници и архитекти), държавата подпомагаше монументалните проекти. Освен това, в тази специалност преподаваше един изключителен художник – Георги Богданов, невероятно интересен човек, немски възпитаник. По това време към преподавателския екип в катедрата се присъедини и Мито Гановски. Той пък беше от съветската школа, тъй че бях обучаван от един кадър на мюнхенската академия и един на московската. Мисля, че комбинацията беше много успешна, присъствието на тези личности провокираше нашия състезателен дух – с моите колеги прекарвахме по цял ден в ателието. Наред с това, участвахме в различни конкурси в страната и чужбина. Търсехме информацията сами (тогава тя не беше така достъпна както е днес, с възможностите на интернет), искахме постоянно да се съревноваваме. Не се главозамайвахме от спечелените награди, те ни помагаха да възприемем себе си като художници с бъдеще и перспектива.

А що се отнася до интереса ми към плаката, ще ви кажа, че с повечето от връстниците ми, още в първите курсове започнахме да работим по редакции и издателства. Ставаше въпрос за по-обикновени поръчки, но реализациите в тираж пораждаха самочувствието ни на професионалисти. Да гледаме своите работи по уличните будки и колоните за плакати беше за нас източник на особено вълнение. Това бяха нашите изложби, улицата беше нашата галерия…

Кое е най-ценното, лично за Вас, професионално признание, получено досега?

Бих отговорил много лесно, че такова още нямам (Смее се). Шегувам се, разбира се, спечелил съм доста награди – и национални, и международни. Все пак, може би един от най-големите комплименти, които съм получавал, беше номинирането ми за ректор на Националната художествена академия. За мен то беше чиста изненада, голяма провокация, но и приятно доказателство, че колегите разчитат на способността ми да работя за бъдещето на гилдията.

Изявявате се колкото в равнината, толкова и в пространството. Каква взаимовръзка откривате между продуктите на графичния дизайн и проектираната от художник среда?

Взаимовръзката е в естетиката, породена от художническия талант. Според мен е безпредметно творците да се делят на изящници, приложници или монументалисти. Един графичен знак би могъл да стане и триизмерен, а един обект би могъл да се реализира и със средствата на живописта. Онова, което има значение, е творческото поведение.

Как се отнасяте към твърдението, че дългът към функционалността възпрепятства творчеството в дизайна?

Ако говорим за възможния конфликт „инвеститор–дизайнер“, то една от важните теми, които засягам пред моите студенти, е тази за дипломацията на дизайнера. Дойде време, в което художниците трябва да умеят да защитават и обясняват идеите си, да убеждават интелигентно околните в достойнствата на своите творби. Добре позната фраза „работата достатъчно говори сама за себе си“ няма стойност в наши дни.

Що се отнася до възприемането на самия дизайнерски продукт от потребителя, ще споделя, че в работата си, след завършването на даден проект (независимо плакат или монументална задача), винаги съм правил своеобразен тест за това как го оценяват непрофесионалисти. Наблюдавал съм тяхната първа реакция, за да преценя, доколко съм постигнал търсеното внушение.

Работите за развиването на визуалната култура на студентите в специалност „Рекламен дизайн“, имате и опит като ректор на Националната художествена академия. Смятате ли, че художествената подготовка има водещо значение в работата на дизайнера?

Вече 110 години Националната художествена академия възпитава творци, които се изявяват както у нас, така и по света. Контактът с големите професионалисти в областта на изкуството е една от най–важните възможности, които една такава институция предлага и за мен е чест и гордост, че попаднах в това общество на личности, преподаватели и естети.

Възприемам графичния дизайн като един вид култура, филтър и процес – задължителна част от образованието на всеки художник. Неслучайно днес понятието „графичен дизайн“ съществува като предмет на обучение в няколко различни специалности. Естествено, пазарът е винаги определящ – той дава насоката в редица браншове и професии. За мен е радостен фактът, че напоследък издателствата, фирмите и рекламните агенции започнаха да ценят потенциала на младите професионалисти и се стремят да ги привличат на работа. Нашите студенти започват да се реализират в професията още по време на следването си. Това обуславя повишения интерес към специалности като „Рекламен дизайн“.

Поредните издания на Триеналето на сценичния плакат, сред чиито създатели сте, ни убеждават, че и в България има плакатисти на световно ниво. Защо театралният плакат – произведение на изкуството продължава да липсва в градската ни среда?

Тази тема е повдигана поне от 10 години насам, почти откакто съществува триеналето. По време на последното му издание, преди две години, дори предизвикахме една любопитна дискусия между драматурзи, директори на театри и художници. Желанието ни като организатори беше да обсъдим този проблем, причините за кризата в обявяването и създаването на театралния плакат. Защото е факт, че театрални постановки има, бих казал даже, че в последните години театърът се възроди, хората започнаха отново да посещават спектаклите. Не става въпрос и за липса на средства…

Може би някои от режисьорите се хлъзгат, търсейки най–евтиния начин да се рекламира дадена постановка. Те показват на зрителя един сурогат – някаква чалга, внесена отвън и подкрепена със случаен шрифт, а не чиста проба авторско произведение. Несъмнено, в редица случаи фотографията върши прекрасна работа на дизайнера, но една снимка на полуразголената главна актриса не би могла да замени истинския художнически театрален плакат, с неговия виц, с неговата мисия – провокацията към зрителя.

Въпрос на дарба ли е усетът към вица в плаката и доколко това предразположение може да бъде развивано?

Независимо дали ще наречем есенцията в плаката „виц“ или „идея“, аз смятам, че в него, както във всяко произведение на изкуството, водещо е посланието. За мен е без значение дали посланието ще бъде изявено под формата на живопис, пластика или приложна графика – при всички случаи става въпрос за изкуство. Онова, което се преподава в Академията и може да бъде усвоено, е занаятът. Останалото е в сърцето и душата – призванието да си художник. Него човек или го притежава, или не.

Промени ли се подходът Ви към професионалните задачи през годините? Как се отразява опитът върху творческата работа?

Възрастта неминуемо си казва своето. С годините във всеки творец заживява една рутина, която някой път помага, а друг път пречи. Затова се опитвам непрекъснато да се самопровокирам и дори от време на време да сменям амплоато. Тъй като плакати не се реализират всеки ден, напоследък си позволих лукса и удоволствието да потъна в една друга област – т. нар. компютърно генериран дизайн. Създадох серия творби, в които използвах възможностите на компютъра, в съчетание с тези на цифровия фотоапарат.

Друго качество, свързано с опита, е да знаеш „кога да спреш“. Новите компютърни техники, например, дават огромни възможности и непрекъснато поднасят алтернативни варианти на твоята идея. Тъкмо затова художникът е онзи, който трябва да почувства, когато е достигнал до търсената визия.

Какво бихте искали да кажете или пожелаете на младите си колеги, които сега пристъпват в бранша?

Обикновено в първия час, в първи курс, провеждам един разговор с моите студенти. Казвам им, че ако са дошли с идеята, че ще получат професия, като просто отчитат дейност в края на семестъра, са се излъгали. На улицата чакат много такива като тях, животът е безмилостен. За мен важното е, завършвайки Академията, младите хора да не забравят откъде са тръгнали. Да не пренебрегват правилата в отношенията между колегите в гилдията, да не предават морала, който институцията им е показала.