април, 2006г.
                                       

(...)  в портрета на поета Ани Илков номинативното и физическата достоверност са само първоначална стъпка към целта - да разкрие нео­бикновената одухотвореност и свръхчувствителност на поета. Гашаров осмисля  дарбата и интелекта преди всичко като  нравствена мисия - като морална отговорност и тревога за съдбините на обществото и света. Тези черни пронизващи зеници, заредени с мъчително безпокойство, сякаш провиждат невидима застраши­телност, надигаща се в тайнствата на космичния мрак или в бездната на човешките безумия. Прорицателска-та визия на портрета е решена с тъмна живописна гама, която излъчва такава неудържима психо-енергия, че сякаш взривява платното и изпълва пространството с вибрации и напрежения.   Рамката
 





Портрет на Ани Илков, 2002, м.б., пл., 85/80

тук действително е излишна. Ние не стоим пред портрета - вътре в него сме и той  се врязва в нас. И тогава лицето не е просто "Ани Илков", а бдящата съвест и профетическият ум на един безсънен будител.

Цвета Трифонова

литературовед

Институт по литература, БАН

 

цялата статия

 
   
 

 

СГХГ 2006 - интервю с Р.Гашаров

 

home

 back next публикации