|
април, 2006г.
(...) в
портрета на поета Ани Илков номинативното и физическата достоверност са
само първоначална стъпка към целта - да разкрие необикновената
одухотвореност и свръхчувствителност на поета.
Гашаров осмисля дарбата и
интелекта преди всичко като нравствена мисия - като морална отговорност
и тревога за съдбините на обществото и света. Тези черни пронизващи
зеници, заредени с мъчително безпокойство, сякаш провиждат невидима
застрашителност, надигаща се в тайнствата на космичния мрак или в
бездната на човешките безумия. Прорицателска-та визия на портрета е
решена с тъмна живописна гама, която излъчва такава неудържима
психо-енергия, че сякаш взривява платното и изпълва пространството с
вибрации и напрежения.
Рамката
|
|
Портрет
на Ани Илков, 2002, м.б., пл.,
85/80
тук
действително е излишна. Ние не
стоим пред портрета - вътре в него сме и той се врязва в нас. И тогава лицето
не е просто "Ани
Илков",
а бдящата съвест и профетическият ум на един безсънен будител.
Цвета Трифонова
литературовед
Институт по литература, БАН
цялата статия
|
|