...режисирах президентски избори.

Някъде в началото на 90-те участвах в правенето на предизборни телевизионни блокове, само че тогава ставаше дума за парламента. Сега за пръв път режисирам президентски избори - в театъра. Пиесата "Ноември" на Дейвид Мамет осмива американската система, но пародира и политическата класа като цяло. Репетициите в Сатирата трябва да привършат до началото на следващия месец, защото тогава Буш ще падне от власт, а авторът не смята, че да риташ срещу умрял кон е в рамките на добрия вкус. Когато направихме опит да отложим премиерата заради многото ангажименти на кандидати за ролите като Тодор Колев например, Мамет ни отговори: "Нека да стигнем първо до моста, после да мислим как да го преминем." Отказахме се да чакаме края на Dancing Stars, за да не ни помисли за дебили, които не са разбрали притчата. И без това в пиесата страната ни се споменава като забутано място. Наказанието за некадърна секретарка е "да я качим на свинския самолет и да я пратим в България да гние там до края на живота си". В предишния си сценарий "Да разлаем кучетата" Мамет се задяваше с Албания, сега ние сме наред. Може пък точно затова да се е съгласил да ни продаде правата, докато "Ноември" още се върти на Бродуей. Мисля си, че по същата причина има шанс авторът да дойде за премиерата. Ще си каже - абе я да я видя аз тая дупка, за която съм писал...

...похвалих актьор.

Уви, налага се да го правя непрекъснато. Това влиза в задълженията на режисьора, колкото и да му идва отвътре да ругае. Актьорите са много чувствителни хора, така че внимавам. Особено с Малин Кръстев, който играе важната роля на шеф на президентския екип. С началника му Атанас Атанасов имат много забавни диалози на тема "Защо хората ни мразят толкова". А президентската съпруга е тип Люлина Абрашева: непрекъснато звъни и врънка мъжа си: "А не може ли, като си тръгваме от Белия дом, да си вземем диванчето от кабинета? Нали сме го претапицирали." Накрая на всички толкова им писва от нея, че по време на поредното й обаждане Малин казва на висок глас: "Иран е нанесъл ядрен удар по Америка!" И в следващия миг пристига опровержение на новината от президента на Иран. Много ми се иска Сергей Станишев да ни гледа. Толкова се старахме, толкова внимателно подбирахме екипа, толкова предложения обсъдихме за главната роля, че накрая директорът на Сатирата Павел Васев ме попита: "Добре де, кажи кого искаш и ще ти го доведа!" А аз му отговорих: "Няма да стане, не можеш да му платиш." "Защо, да не е Робърт де Ниро?" "Не - отвърнах. - Георги Първанов."

...ме сбъркаха с политик.

Случи се веднъж покрай местните избори в Сливен, където имаше един Слав Бакалов с платформа. И понеже с приятелите ми често се шегуваме, че само балет не съм играл, един от тях се обади да ме пита луд ли съм, та съм се захванал и с политика. Е, не съм чак толкова луд.

...ме поканиха в Кан.

Всички знаят за онази история със "Златната палма", дето не ме пуснаха да си я взема. Вече съм забранил на журналистите да питат за нея, защото излиза, че периодично сам си вадя "ордените" от гардероба. Наградата за анимационния филм "Женитба" (1984) в Кан подразни някои хора - същите, които забраниха прожекциите на игралния ми "Монолог за прасенцето". С Владо Ганев написахме сценария за него като продължение на темата за националния характер от моя "Пасторал": никой нищо не прави, освен на сцената или в кръчмата.

...защитих гражданска позиция.

По едно време много пишех в опозиционните вестници. Но вече не намирам смисъл. Народът не чете, телевизията му дава всичко - от порното до новините. Станах мизантроп покрай нея. И се тревожа как ще се възприеме новият ми спектакъл с този еднопосочен славитрифонизъм, който измете цели пластове от съзнанието на зрителя. Преди 1989-а се пишеше на Езопов език, имаше интелектуална игра в разгадаването. Сега всичко се поднася на публиката директно. Страх ме е зрителите да не прочетат "Ноември" в прав текст, защото ще ме вземат за арабин, който мрази американците.

...направих еротична изложба.

Аз съм сред първите в тази област. По едно време жена ми държеше галерия за еротично изкуство, но нямаше голям успех. Тук пуританите си държат порносписание под възглавницата, но не искат да купуват картина с голо тяло от притеснения какво ще каже тъщата. Аз обаче не се предавам - на премиерата в Сатирата ще открия поредната си еротична изложба. Добре ще върви с разсъбличането на механизмите в политиката.

...заложих капан за плъхове.

Минаха три-четири години, откакто излезе третата ми книга "Капан за плъхове". Сега описвам какво се е случило по-нататък с обществото ни в "Д-зът, или животът и смъртта на един задник". Реших, че щом Гогол е написал "Нос", аз мога да направя герой от друга анатомична част - времето ни е такова, че й дава предимство.

...продадох картина.

Тези дни. От това живея, но се опасявам, че рецесията ще удари по художници като мен. Хората ще се откажат от картините, а не от сиренето.

...си спомних училищна пакост.

Често се намира някой да ми припомни безумията, които съм правил в Художествената гимназия. Веднъж с двама мои съученици се направихме на болни, за да се пошегуваме с приказките срещу модерното западно изкуство. За три дни нарисувахме сърнички, лебеди и езера като от креватни табли и ги подредихме в коридорите на гимназията под плакат с грешки: "Доло мудерното изкуство и неговите епигони! Нашето, родното!" За което без малко да ни изключат.

...поисках да се преселя.

Никога не съм искал. Не ми се пътува дори, обичам да си стоя вкъщи. Преди 7-8 г. ходих на гости в Лос Анджелис при приятели, поогледах се и им казах - аз съм с православно възпитание, а християнството не приема самоубийството, включително духовното. Ако дойда за постоянно в Америка, може да стана богат, но няма да съм Слав Бакалов. Ще трябва да се превърна в халтураджия. И защо? Заради басейна в двора? Не ме влече. Да, не съм много щастлив тук, но какво да се прави - родина, както казваше червеят от вица.

...намерих време за хоби.

Хобито ми е да ходя в моята къща край панагюрското село Поибрене. Там нямам ток, но се чувствам като бог! На 4 км наоколо не се виждат други хора. Малко ме е яд, че сега не съм там заради репетициите. Цветовете на есента са прекрасни.

...пях и танцувах.

Както е казал Ницше, женското тяло е създадено за танци, мъжкото е за война. Но понякога пея с писателя Емил Андреев, който свири хубаво на китара.

...ми хрумна идея за сценарий.

Имам 55 анимационни филма, всичките по мои сценарии. Още толкова съм написал за колеги. Вече пиша само романи.

...пренебрегнах телесното заради духовното.

Не помня. Навлизам в онази възраст, в която става все по-лесно да давам предимство на духовното. Ако продължава така, скоро може да започна да проповядвам.