|
Завършва гимназия в София през 1906 г. и славянска филология
в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (1905). Специализира
в Лайпцигския университет при немските езиковеди А. Лескин и Г.
Вайганд в периода 1905-1907 г. В Лайпциг защитава докторска
дисертация на тема “Поучението на влашкия воевода Нягое Бесараб до
сина му Теодосий” (1908). Работи като асистент на Вайганд през
1907-1909 г. От 1909 г. е доцент по славянско езикознание и
етнография в Софийския университет, извънреден профисор от 1915 г. ,
редовен професор и ръководител на Катедрата по български език и
славянска етнография (от 1922), главен уредник на Славянския
институт при Софийския университет (1934-1937). Първи директор на
Института за български език при БАН (1947-1951) и ръководител на
Секцията з български речник към института (1951-1958). Директор на
Етнографския институт с музей при БАН (1949-1958). Академик от 1929
г., член на Българския археологически институт от 1922 г., на
научното дружество “Т. Шевченко” в Лвов, на Румънското историческо
дружество в Букурещ, на Славянския институт в Прага.
- Обща и историческа славянска етнография
- Етнография на южнштие славяни
- Етнография на България
- Славянски бит
- Български народен бит
- Славянска народна вяра
- Етнографска картография
- Увод в славянската филология
- Сравнителна граматика на славянските езици
- Старобългарска граматика (увод, фонетика, морфология,
словообразуване)
- Принципи на езикознанието
- Увод в славянското езикознание
- Старобългарски и църковнославянски език
Докторска дисертация
Поучението на влащкия воевода Нягое Бесараб до сина му Теодосий,
Лайпциг, 1907 г.
Хабилитация
Lehnwörter lateinischen Ursprungs im Bulgarischen.
Jahresberichte der Inst. fürumänische Sprache, XV, 1909,
89-134.
Публикации
Монографии
Разпространение на власите между Тимок и Морава и
на цинцарите в Македония. 1917.
Добруджа в свръзка с въпроса за Дунава като етнична
граница между българи и ромъни. 1918. 1918.
Rumanische Zeugnisse uber die Dobrudschafrage
(1878). Bucarest, 1918.
Българите във Влашко и Молдова. София, 1930.
(УБ, 20)
Библиографски преглед на славянските кирилски
източници за живота и дейността на Кирила и Методия. София: БАН,
1935.
Нов Софрониев препис на Паисиевата история от 1781
г., съпоставен с преписа от 1765 г. 1938.
България в образите на Феликс Каниц. София:
БАН, 1939.
Полска книжовна реч в образци. 1941.
Чешка книжовна реч в образци. 1942.
Кирило-методиевска библиография за 1934-1940 г.
С., БАН, 1942. XXVIII. 169 с.
(В съавторство със Михаил
Попруженко)
Старобългарски език в образци. 1945.
(УБ, 267)
Речници
Правописен речник на българския книжовен език, С
посочване изговора и ударението на думите. София, 1933.
Избрани студии и статии
Българскаъта книжнина в Ромъния и едно нейно
произведение. Известия на Семинара по славянска филология.I,
1905, 1-100.
Влахобългарски ръкописи в Лъвовската университетска
библиотека. Периодическо списание 1911, 587-610.
Австрийски документи по Нишкото въстание от 1841
година. Сборник народни умотворения1912, 1-195.
Културно-историческа и езиковна взаимност у
балканските народи. Уч. преглед, 1, 1924, 1-14
Български въпроси в преписката на И. И. Срезневски и
В. И. Григорович. Сп. БАН, 1937, 95-176.
Прародина и разселяне на славяните. В:Сборник "през
вековете", София, 1938, 1-32.
Л. Андрейчин. В памет на проф. Стоян Романски. –
Български език и литература, 1959, кн. 2.
Езиковедски и етнографски изследвания в памет на
академик Стоян Романски. 1960. 
| 
