ЕТНИЧЕСКИ СЪСТАВ НА НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Методологически постановки при установяване на етническия състав

Балканският полуостров е територия, върху която живеят множество етнически и религиозни общности. Заедно с другите характеристики те се отличават и с различни параметри на демографските процеси, които водят до неравномерно изменение на броя на лицата от основните етнически групи. Това оказва влияние върху стойностите на техните относителни дялове в общата структура на населението по този признак.

На фона на постоянните конфликти в региона - главно на религиозна основа и по-малко на етническа, страната ни е пример за функциониращия български етнически модел. Изграденото с времето продължително съжителство на различните етноси върху територията на страната е довело до взаимно обогатяване и е допринесло за изграждането на взаимна толерантност между представителите на отделните етноси.

Разнообразието в етническия състав на населението на България е реален факт, който не може да бъде отричан от никого. За вземането на правилни управленски решения както на национално, така и на регионално равнище са необходими съответни статистически данни. Липсата на информация за етническия състав на населението в условията на преход към нов икономически модел на развитие, в условията на задълбочаваща се демографска криза крие опасността от вземане на неадекватни решения, които могат да засилят тенденцията социално-икономическите проблеми да придобият етнически характер. От друга страна, отсъствието на точни статистически данни създава условия за различни спекулации в тази област, с което изкуствено да се повишава междуетническото напрежение.

Изучаването на етническия състав на населението фигурира постоянно в програмите на преброяванията на значителна част от европейските страни. В това отношение България не прави изключение. Етнодемографските признаци традиционно са включвани в програмите на 15 от общо 16 проведени досега преброявания на населението в страната. В 120-годишната история на преброяванията в България само веднъж (при преброяването през 1985 г.) тези признаци не са били включени в програмата на наблюдението.

При отделните преброявания на населението основно са използвани два или три етнодемографски признака. Така при първите преброявания, проведени в края на ХIX век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците вероизповедание и матерен език. При преброяването в края на 1900 г. е включен и признакът “народност”. Тези три признака за характеризиране на етнодемографския състав на населението се използват до 1934 г. включително.

При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието “майчин език”. При предишното преброяване (в края на 1992 г.) в програмата на наблюдение са включени признаците етническа група, майчин език и вероизповедание.

С цел осигуряването на сравнимост на данните същите признаци бяха включени и в програмата на последното преброяване, проведено през 2001 г. Новият момент, който трябва да се подчертае, е доброволният характер на отговорите на тези три въпроса за разлика от всички предишни преброявания, когато отговорите са били задължителни. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Закона за преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България през 2001 г. данните по тези въпроси се предоставят от лицата доброволно, т. е., ако желаят, лицата могат и да не отговорят.

Съгласно Инструкцията на Националния статистически институт за попълване на преброителните карти, етническата група представлява “общност от лица, родствени по произход и език и близки по бит и култура”. Както се вижда, това е една твърде обща дефиниция с насочващ характер. Няма строга дефиниция и в последните съвместни Препоръки за провеждане на преброяванията на населението и жилищния фонд през 2000 г. в страните от региона на Икономическата комисия на Европа, подготвени съвместно от ИКЕ и Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат). Съгласно този документ (Статистически стандарти и изследвания № 49, стр. 29, т. 83) “етническите групи (и/или националните групи) представляват съвкупност от лица, разглеждащи себе си като имащи еднакъв произход и/или култура, което може да се проявява в лингвистични и/или религиозни и/или други характеристики, различаващи ги от останалото население”. Както се вижда, най-общо се приема, че съзнанието за принадлежност към определена етническа група се мотивира от действието на редица фактори като общ език, религия, бит, традиции, обичаи, историческа съдба и др., обстоятелство, което затруднява точността на отговорите на лицата по този въпрос.

Основен принцип, който се прилага в този случай, е личната декларация или самоопределянето на лицата. Този принцип е включен и цитирания документ, в който се казва, че “лицата са длъжни самостоятелно да определят своята принадлежност към една или друга етническа и/или национална група (стр. 29, т. 84). Необходимо е да се подчертае, че макар самоопределянето към дадена група да е въпрос на лична преценка, в никакъв случай то не може да се разглежда като произволен акт, а като действие, определящо волеизявлението на лицето в рамките на възприетите дефиниции и критерии. То изключва всякаква външна намеса от страна на други институции или лица. Използването на принципа на самоопределянето с малки изключения е било спазвано при всички преброявания и е важно условие за получаване на достоверни съпоставими статистически данни.

Етническа структура на населението

При първото преброяване на населението в Княжество България, проведено към 31.12.1880 г., се наблюдават само вероизповеданието и матерният език. Етническата група не се наблюдава и при следващите две преброявания, проведени в края на 1887 и 1892 година. При неуспешното преброяване на населението на Източна Румелия в края на 1880 г. и при повторното му провеждане в края на 1884 г. народността е включена и са извършени значителни разработки и по трите признака. Така от общо 815 951 души, живеещи на територията на Източна Румелия през 1880 г., българите се оказват 590 хил. души (72.3%), турците – 158 хил. (19.4%), циганите – 19.5 хил. (2.4%), и другите народности – 48 хил. (5.9%). От същия порядък са съотношенията и при преброяването през 1884 г. – 69.9% българи, 20.6% турци и 2.8% цигани.

За пръв път в Княжество България народностната принадлежност се регистрира при преброяването през 1900 г. Установява се, че в пределите на страната живеят 2 888 хил. българи (77.1%), 531 хил. турци (14.2%), 90 хил. цигани (2.4%) и 237 хил. евреи, арменци, гърци, руси, румънци и др. (6.3%).

 

През целия ХХ век сред населението на страната, естествено, с най-голям брой и относителен дял е българската етническа общност. За сто години нейният брой нараства с 3 767 хил. души, или 2.3 пъти. За сравнение цялото население за същия период се е увеличило малко над два пъти (2.1 пъти). Неравномерността в динамиката на населението по етнически групи влияе върху изменението на относителния дял на тези групи в общия брой на населението. В началото на миналото столетие населението от българския етнос е съставлявало 77.1% от цялото население, в края на 1926 г. – 83.2%, в края на 1946 г. – 84.0%, а в края на 1965 г. достига 87.9%. Едновременно с намаляването на общия брой на населението в страната, започнало след 1989 г., намалява и относителният дял на лицата от българския етнос. В края на 1992 г. той е съставлявал 85.7% от цялото население, а в началото на новото столетие - 83.9%, или 6 655 210 лица. Трябва да се отбележи, че измененията в броя и относителния дял на българското население се дължат не само на неговия естествен прираст, но и на извършилите се териториални промени през първата половина на миналия век и на интензивната външна емиграция през последното десетилетие на изминалото столетие.

От получените резултати през 2001 г. се установява, че приблизително три четвърти (73.5%) от българите живеят в градове. Съвсем различна и в съответствие с местоживеенето на лицата по признака град/село е била ситуацията в началото на миналия век. Тогава само 19.3% от цялото население на България е живяло в градове, а сред българите този дял е бил 18.2%.

От разпределението на лицата от отделните етноси по области се установява, че българската етническа група силно преобладава в областите: Перник - 97.2%; София (столица) – 96.0%; Кюстендил 93.9%; София – 92.8%; Враца – 92.0%; Габрово – 91.2%; и Видин – 91.1%. По-висок от средния за страната е и делът на българското население в още 11 области. Това, което прави впечатление, е, че през 2001 г. делът на българското население е намалял в 26 области в сравнение с 1992 г. Най-голямо е намалението в областите Сливен (с минус 7.4 пункта), Смолян (с минус 4.9 пункта) и Търговище (с минус 4.3 пункта). В област Добрич делът на българското население е останал непроменен, а в област Кърджали се е увеличил незначително от 33.8 на 34.1%.

Лицата, самоопределили се като българи, са мнозинство в 231 от общо 262-те общини в страната. В тези 231 общини според относителния дял, с който са застъпени, българите също могат да бъдат обособени в няколко групи. Броят на общините, в които практически може да се приеме, че живеят само българи (относителният им дял е над 99.0%), е 9. Те са: Бобошево (99.5%), Чавдар (99.5%), Ковачевци (99.3%), Копривщица (99.3%), Неделино (99.3%), Бойница (99.1%), Невестино (99.1%), Своге (99.1%) и Годеч (99.0%). Общото между тях е, че всички те (с изключение на Своге) спадат към групата на най-малките и малките общини по брой на населението си, а също че с изключение на Неделино се намират в западната част на България и повечето от тях са с излаз на западната граница на Република България.

Много по-голяма е групата на общините (86), в които над девет десети от населението е с български произход. Интересно е, че в тази група попадат всички останали общини на областите Кюстендил и Перник.

В 93 общини населението от българската етническа общност варира между три четвърти и девет десети, т. е. - около средния относителен дял на българите в страната (83.9%).

Интерес представлява групата на общините, в които относителният дял на българския етнос е доминиращ, т. е. той е в границите от 50.0 до 75.0%, но едновременно с това в тях живеят и значителен брой лица, самоопределили се към друга етническа група. Към тази група се отнасят 36 общини от 16 области. От тях шест са от област Варна (Аврен, Ветрино, Вълчидол, Долни Чифлик, Провадия и Суворово), с по 4 общини са представени област Благоевград и Шумен, а с по 3 – областите Бургас и Стара Загора. Тези общини са пример за това как отделните етнически групи не се самозатварят в географските или регионалните си граници.

В съответствие с доминиращата роля на лицата от българската етническа общност, в по-голямата част от населените места в страната преобладават лицата, самоопределили се като българи. Съществуват населени места (села), в които населението изцяло принадлежи към българския етнос. Със 100% българско население са общо 986 села. Като пример могат да се посочат селата: Сестримо (община Белово) с население 1 580 души - всички самоопределили се като българи; с. Челопек (община Враца); с. Чифлик (община Троян); с. Цар Асен (община Пазарджик); с. Зелен дол (община Благоевград); с. Вършило (община Созопол); с. Липен (община Монтана); с. Иван Вазово (община Калояново); с. Чернодъб (община Свиленград); с. Голямо Круше (община Болярово) и т. н. В още 234 села делът на българското население е между 99.5 и 99.9%. Или общо в 1220 села (приблизително една четвърт от всички села) населението е хомогенно българско.

В лингвистично отношение българският етнос е еднороден. Само за 0.5% от етническите българи майчиният език не е българският. За 15 233 българи майчиният език е турският, а за 7 016 души – ромският (циганският).

 

На второ място, но с многократно по-малко население, е турската етническа група - 746 664 души, или 9.4%. Увеличението при турската етническа група е значително по-слабо и твърде неравномерно. В сравнение с 1900 г. то нараства с 215.4 хил. души или 1.4 пъти. Независимо от високия естествен прираст на това население през първите десетилетия на ХХ век (главно поради значителните изселвания през цялото столетие) броят на турското население в страната не се увеличава със същите темпове, както населението от българския и ромския (циганския) етнос. Едва след 1920 г. тенденцията на увеличение на абсолютния брой се налага все повече. В същото време относителният дял на населението от турската етническа група намалява от 14.2% в края на 1900 на 8.6% през 1956 г. Този най-нисък дял е последица от значителните изселвания на това население през периода 1947-1951 г. както и след това – от 1969 до 1978 г.

През периода 1993-2001 г. нарастване на турското население като абсолютен брой се установява в 10 области, като най-значително по размер е в областите Пловдив (5 725 лица), Варна (4 041) и Сливен (3 552). В същото време относителният дял на лицата от турския етнос се е увеличил в 16 области. Под влиянието на икономически, политически и исторически фактори турската етническа група има специфично географско разпространение. Продължава тенденцията на специфична концентрация на това население в няколко области. Сред тях най-силно се откроява област Кърджали, в която живеят 101 116 турци, или 61.6% от цялото население на областта. В сравнение с 1992 г. относителният им дял е спаднал с 3.1 пункта. На второ място по численост на турското население е област Разград, в която живеят 71 963 лица от този етнос (47.2%). Следват областите: Шумен – 59 551, Бургас – 58 636, Пловдив – 52 499, Търговище – 49 495, Силистра - 48 761. В тези седем области на страната живее 59.2% от населението от турската етническа група. На срещуположния полюс са областите Видин, Кюстендил, Монтана, Перник и София, в които общо живеят само 1 282 лица с турски произход.

През последните 8 години относителният дял на лицата от турската етническа група се е увеличил в 124 общини от всичките 262. С по-висок относителен дял на турското население от средния за страната (9.4%) са 91 общини в страната. Лицата, самоопределили се като турци, преобладават в 31 общини. Те са разположени в 10 области. Към групата на тези общини спадат всичките 7 общини от област Кърджали, 6 от 7-те общини на област Разград (изключението е община Разград) и 5 от 10-те общини на област Шумен. С относителен дял, надхвърлящ 90.0% рязко се открояват две общини - Черноочене (област Кърджали), в която 96.9% от населението е от турски произход, и община Венец (област Шумен) - 91.0%. С над 4/5 турско население са общини Руен (85.3%), Момчилград (81.5%) и Хитрино (81.4%), а с над две трети - осем общини. Трябва да се отбележи, че съществуват и 16 общини, в които към 1.03.2001 г. няма лица, самоопределили се като турци - Кресна, Белоградчик, Бойница, Грамада, Кула, Чупрене, Невестино, Трекляно, Брусарци, Георги Дамяново, Чипровци, Ковачевци, Годеч, Костенец, Чавдар и Долна баня.

Резултатите от преброяването показват, че съществуват населени места, в които цялото население принадлежи към турската етническа група. Техният брой е 266 и това са предимно малки и средни по размер на населението села. Най-голямото село със 100% турско население е Медовец (община Дългопол, област Варна). В него всичките 1821 души са се самоопределили като турци. Други такива села са Пъдарино (община Омуртаг, област Търговище), Пашинци (община Крумовград), Мрежичко (община Руен), Минзухар (община Черноочене), Зарица (община Главиница) и т. н. В 65 села относителният дял на турското население надхвърля 99.5%. По-големи от тях са Зайчар (1 114 души), Снягово (1 066) и Топчийско (912) от община Руен, Караманци (1 054) от община Минерални бани и др.

От разпределението на лицата, самоопределили се като турци според декларирания от тях майчин език, се установява, че турският език е майчин за 96.4% от тази група, докато българският език е майчин за 3.3% от българските турци. Тези данни говорят за силната зависимост между етническия произход и майчиния език сред лицата от турската етническа група.

 

Най-чувствително през изминалото столетие е нарастването при населението от ромската (циганската) етническа група – с 281 359 души, или 4.1 пъти. Ромското население е трето по численост и относителен дял при всички проведени преброявания досега. Към 1.03.2001 г. ромите в България наброяват 370 908 души, или 4.7%. Относителният дял на третата по големина етническа група е сравнително малък. През 1910 г. циганите са съставлявали 2.8%. През 1920 г. общият брой на лицата, самоопределили се като цигани, е 98 451 души, или делът им намалява на 2.0%. Намалението в сравнение с 1910 г. се обяснява с териториалните промени на България след Ньойския мирен договор. През 1934 г. броят на циганите достига почти 150 хил. души. В териториален аспект има някои различия по отношение на местоживеенето на циганите в отделните околии на страната. По данни от преброяването значителна част от циганското население е живяло в следните околии: Сливен, Пазарджик, Стара Загора, Пловдив, Лом, Плевен, Шумен, Провадия и София (град), а най-слабо населени с цигани са околии Габрово и Смолян. Относителният дял на циганите се задържа на равнище около 2.5% до 1956 г. включително. През периода 1965-1975 г. в резултат на политиката, насочена главно към обезличаване в етно-културно отношение и пълна асимилация на циганите, се извършва задължителна седентаризация и установяване на постоянно местожителство. Преброяването през 1975 г. ще остане в историята със силно изкривените данни относно броя на циганите в България. Броят на преброените цигани е едва 18 323 души и е пряк резултат от възприетата официална политика на асимилация на циганския етнос. Преброяването в края на 1992 г. регистрира увеличение на броя - 313 396 души, и на дела на ромите – 3.7% от общия брой на населението.

В началото на новото столетие ромската (циганската) етническа група в сравнение с 1992 г. се е увеличила с 57 512 души, или с 18.4%.

За разлика от турската етническа група ромите (циганите) се отличават с относително равномерно географско разпространение. Те обитават всички области, но най-висок е делът им сред населението на областите Монтана (12.5%) и Сливен (12.3). Най-нисък е делът им сред населението на област Смолян. Увеличението на броя им през последните 8 години намира отражение в увеличаване на техния дял сред населението на 163 общини. С по-висок относителен дял от средния за страната се характеризират 138 общини. В 57 от тях относителният дял на ромите надхвърля 10.0%. Специално трябва да се подчертае, че в 6 общини (Вълчедръм, Твърдица, Мъглиж, Ракитово, Върбица и Перущица) делът на ромите надхвърля 20.0%. С най-висок относителен дял на ромско население се открояват община Николаево (област Стара Загора), в която всяко четвърто лице (25.3%) принадлежи към ромската етническа група, и община Котел, в която делът на ромите е най-висок сред всички останали общини - 27.3%. Само в 7 общини, от които 5 са от област Смолян нито едно лице не се е самоопределило като ром (циганин).

В сравнение с 1992 г. се увеличава броят на населените места, в които ромите стават преобладаващия етнос (делът им надхвърля 50.0%), но не е регистрирано населено място с изцяло ромско население. На първо място сред всички населени места с най-висок относителен дял на това население са: с. Дряновец (община Добрич) - 90.2%; с. Долни Цибър (община Монтана) - 89.6%; с. Алцек (община Добрич) - 84.7%; с. Беломорци (община Омуртаг) - 84.5%; с. Градец (общ. Котел) - 80.5%, и т. н. Интерес представлява и фактът, че в гр. Върбица ромите са най-много. От общо 3 668 души, постоянно живеещи в града, 1 918 души (52.3%) са се самоопределили като роми.

Сред ромите има значително повече лица отколкото сред българите и турците, които са декларирали майчин език, различен от ромския. Българският като майчин език се използва от 7.0% от ромите, турският език – от 6.5%.

През последните 8 години се отбелязва намаление на броя и относителния дял на представители на други по-малобройни, но традиционни за България етнически групи. Най-голяма по численост сред тях е руската етническа група. В началото на 2001 г. тя обхваща 15 595 души. Трайното й присъствие в българските земи е след 1878 г. Масово заселване на руснаци се осъществява след 1919 г. и в края на 1920 г. техният брой е бил 9 080, а в края на 1926 достига 19 706 души. През последните 40 години тази група се “захранва” основно от смесените бракове. При последното преброяване само в 7 общини няма лица от руския етнос.

Втората по брой на населението сред групите, които обикновено се отнасят към категорията “други”, е арменската. Сега в България живеят 10 832 души, докато в края на 1992 г. са били 13 677. Максимален брой арменци са преброени през 1926 г., когато те са били 27 332 души. Практически цялата арменска общност живее в градове (основно Пловдив, Варна, София и Русе).

Повече от 2 пъти през последните 8 години се е увеличил броят на лицата, самоопределили се към влашката етническа група - от 5 159 души през 1992 г. на 10 566 през 2001 г. Приблизително две трети от представителите на тази група са съсредоточени в 4 области - Варна, Шумен, Велико Търново и Разград. Относителният дял на това население е най-висок в община Аксаково - 12.1%, Летница - 7.0%, Никола Козлево - 6.4%, и т. н. Интересно е да се отбележи, че в с. Козяк от община Дулово 99.2% от населението е декларирало влашки произход. Над три четвърти от населението на с. Въглен (общ. Аксаково) също е от влашки произход.

За разлика от власите броят на лицата, посочили, че принадлежат към македонската етническа група намалява, повече от 2 пъти - от 10 803 души през 1992 г. на 5 071 през 2001 г. Четири пети от всички македонци са постоянно население на област Благоевград и на област София (столица).

 

Завършвайки разглеждането на етническия състав на населението в страната и неговото териториално разпределение, ще посочим, че демографското наследство и развитието на нашия народ не поставят под съмнение факта, че България е страна, чийто облик се определя от българската етническа общност. Достатъчно е да се върнем назад към изминалия ХХ век, за да се убедим от статистическите данни, че съществува постоянна тенденция на доминиране на българската етническа група.

Едновременно с това в демографската структура на българското население трайно присъстват и няколко основни исторически обособени етнически групи, с които българите имат обща родина, общо историческо минало и съдба, общо бъдеще. Спойката между представителите на отделните етноси е видна в редица общини и населени места, в които населението наистина може да се приеме за смесено. Тук могат да се включат общините Айтос (съотношението между трите основни етноса е 56.4/31.5/ 10.4%), Вълчидол (66.8/20.8/11.6%), Дългопол (48.2/42.7/6.5%), Суворово (60.0/22.7/13.1%), Крушари (41.9/40.4/12.3%), Тервел (45.8/40.7/12.9%), Кричим (63.2/15.8/18.9%). Подобни са пропорциите и в общините Ветово, Борово, Две могили, Сливо поле, Дулово, Кайнарджа, Ситово, Котел, Павел баня, Антоново, Омуртаг, Маджарово, Минерални бани и т. н.

Основният извод, който се налага, е, че макар и с известни колебания, етническият състав на населението на България има определена историческа завършеност. В много голяма част от общините съотношението между лицата от отделните етноси в началото на новия век е аналогично на това, установено в края на 1992 г. и е доказателство едновременно и за идентичността, и за интеграцията на населението.

НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 01.03.2001 Г. ПО ОБЛАСТИ И ЕТНИЧЕСКА ГРУПА

Област

Общо

Етническа група

Не се
самооп-
ределя

Непо- казано

Българ-
ска

Турска

Ромска
(циган-
ска)

Руска

Армен-
ска

Влашка

Маке-
донска

Гръцка

Украин-
ска

Еврей-
ска

Румън-
ска

Друга

България

7 928 901

6 655 210

746 664

370 908

15 595

10 832

10 566

5 071

3 408

2 489

1 363

1 088

18 792

62 108

24 807

  Благоевград

341 173

286 491

31 857

12 405

476

32

7

3 117

86

78

8

45

1 670

4 242

659

  Бургас

423 547

338 625

58 636

19 439

1 107

904

623

37

125

185

30

52

665

1 919

1 200

  Варна

462 013

393 884

37 502

15 462

1 358

2 240

3 620

147

223

208

67

440

1 563

3 830

1 469

  Велико Търново

293 172

259 099

22 562

6 064

539

35

1 066

68

23

113

1

60

590

2 014

938

  Видин

130 074

118 543

139

9 786

189

29

155

8

9

40

4

16

78

553

525

  Враца

243 036

223 692

2 000

14 899

333

23

34

3

24

55

3

6

127

984

853

  Габрово

144 125

131 494

9 109

1 611

310

25

383

23

47

45

1

4

101

615

357

  Добрич

215 217

164 204

28 231

18 649

430

127

77

10

38

74

2

38

792

1 854

691

  Кърджали

164 019

55 939

101 116

1 264

234

41

-

7

21

20

1

1

60

4 565

750

  Кюстендил

162 534

152 644

146

8 294

160

11

5

21

36

34

29

4

116

508

526

  Ловеч

169 951

152 194

8 476

6 316

269

12

458

7

21

29

1

3

91

1 522

552

  Монтана

182 258

157 507

235

22 784

272

19

19

16

24

46

3

-

250

322

761

  Пазарджик

310 723

261 260

20 448

23 970

588

175

109

52

74

61

8

34

360

2 978

606

  Перник

149 832

145 642

108

3 035

224

14

5

6

22

44

1

-

59

270

402

  Плевен

311 985

280 475

16 931

9 777

692

56

252

141

130

72

32

14

313

2 135

965

  Пловдив

715 816

621 338

52 499

30 196

1 151

3 140

214

299

766

197

161

9

1 337

2 869

1 640

  Разград

152 417

67 069

71 963

8 733

223

19

940

18

14

23

8

118

81

2 739

469

  Русе

266 157

213 408

37 050

9 703

542

886

625

6

30

93

29

27

838

2 071

849

  Силистра

142 000

84 178

48 761

6 478

442

82

457

6

18

32

4

19

401

656

466

  Сливен

218 474

163 188

22 971

26 777

476

223

14

14

138

35

4

7

2 282

1 597

748

  Смолян

140 066

122 806

6 212

686

111

42

-

-

13

27

1

1

55

9 696

416

  София (столица)

1 170 842

1 124 240

6 036

17 885

3 127

1 672

195

858

1 157

571

892

93

5 087

4 645

4 384

  София

273 240

253 536

654

16 748

301

20

26

11

18

59

3

20

363

661

820

  Стара Загора

370 615

319 379

18 529

26 804

751

153

21

112

190

109

15

3

1 046

2 308

1 195

  Търговище

137 689

76 294

49 495

9 868

139

10

78

5

19

21

1

-

51

1 259

449

  Хасково

277 478

224 757

31 266

17 089

476

338

21

20

78

51

17

12

130

2 302

921

  Шумен

204 378

123 084

59 551

16 457

384

357

1 137

53

37

95

21

58

202

2 350

592

  Ямбол

156 070

140 240

4 181

9 729

291

147

25

6

27

72

16

4

84

644

604

НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 01.03.2001 Г. ПО ОБЛАСТИ И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ

Област

Общо

Вероизповедание

Не се
самооп-
ределя

Непо-
казано

Източно правос- лавно

Като- лическо

Протес- тантско

Мюсюл- манско

Друго

България

7 928 901

6 552 751

43 811

42 308

966 978

14 937

283 309

24 807

  Благоевград

341 173

268 968

277

1 546

62 431

274

7 018

659

  Бургас

423 547

339 653

452

2 339

64 568

737

14 598

1 200

  Варна

462 013

394 357

749

1 395

45 672

1 827

16 544

1 469

  Велико Търново

293 172

254 914

3 111

417

26 085

203

7 504

938

  Видин

130 074

125 063

143

397

139

77

3 730

525

  Враца

243 036

229 452

1 116

394

4 223

142

6 856

853

  Габрово

144 125

131 325

432

270

8 860

177

2 704

357

  Добрич

215 217

163 091

322

241

44 277

144

6 451

691

  Кърджали

164 019

35 265

197

89

114 217

71

13 430

750

  Кюстендил

162 534

154 637

76

928

231

487

5 649

526

  Ловеч

169 951

146 778

366

879

10 501

136

10 739

552

  Монтана

182 258

168 171

121

3 680

283

103

9 139

761

  Пазарджик

310 723

250 556

260

2 913

46 338

536

9 514

606

  Перник

149 832

146 141

92

356

178

94

2 569

402

  Плевен

311 985

275 112

7 065

548

15 681

336

12 278

965

  Пловдив

715 816

608 226

23 122

3 913

62 595

2 772

13 548

1 640

  Разград

152 417

65 480

207

228

81 835

97

4 101

469

  Русе

266 157

215 434

567

482

41 997

747

6 081

849

  Силистра

142 000

83 969

196

303

54 174

87

2 805

466

  Сливен

218 474

178 721

251

5 071

21 668

309

11 706

748

  Смолян

140 066

41 599

100

93

58 758

97

39 003

416

  София (столица)

1 170 842

1 122 944

2 574

3 269

8 614

3 383

25 674

4 384

  София

273 240

261 996

186

2 320

3 368

207

4 343

820

  Стара Загора

370 615

329 628

522

4 094

21 423

363

13 390

1 195

  Търговище

137 689

75 236

271

84

58 838

78

2 733

449

  Хасково

277 478

227 593

426

1 846

33 780

912

12 000

921

  Шумен

204 378

120 787

386

1 472

72 544

229

8 368

592

  Ямбол

156 070

137 655

224

2 741

3 700

312

10 834

604

НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 01.03.2001 Г. ПО ОБЛАСТИ И МАЙЧИН ЕЗИК

Област

Общо

Майчин език

Не се
самооп-
ределя

Непо-
казано

Български

Турски

Ромски
(цигански)

Друг

България

7 928 901

6 697 158

762 516

327 882

71 084

45 454

24 807

  Благоевград

341 173

306 118

19 819

9 232

2 921

2 424

659

  Бургас

423 547

337 150

63 025

16 483

4 004

1 685

1 200

  Варна

462 013

392 053

41 229

13 079

10 956

3 227

1 469

  Велико Търново

293 172

258 445

23 738

5 816

2 489

1 746

938

  Видин

130 074

118 412

138

9 363

1 114

522

525

  Враца

243 036

230 261

553

9 981

680

708

853

  Габрово

144 125

131 399

9 156

1 572

1 058

583

357

  Добрич

215 217

163 433

33 642

13 860

1 846

1 745

691

  Кърджали

164 019

57 046

101 548

1 171

402

3 102

750

  Кюстендил

162 534

153 242

117

7 929

403

317

526

  Ловеч

169 951

154 157

6 994

6 033

1 123

1 092

552

  Монтана

182 258

160 494

220

19 849

645

289

761

  Пазарджик

310 723

260 817

21 902

24 204

1 478

1 716

606

  Перник

149 832

147 117

106

1 542

443

222

402

  Плевен

311 985

283 626

14 947

8 861

1 686

1 900

965

  Пловдив

715 816

620 014

56 696

27 737

7 274

2 455

1 640

  Разград

152 417

67 078

75 585

5 277

1 770

2 238

469

  Русе

266 157

213 869

37 206

9 591

3 089

1 553

849

  Силистра

142 000

84 134

51 616

3 810

1 498

476

466

  Сливен

218 474

164 776

23 606

24 453

3 416

1 475

748

  Смолян

140 066

129 181

5 782

532

266

3 889

416

  София (столица)

1 170 842

1 124 932

6 263

16 931

14 419

3 913

4 384

  София

273 240

255 214

587

15 144

858

617

820

  Стара Загора

370 615

319 846

18 924

26 178

2 433

2 039

1 195

  Търговище

137 689

76 652

50 753

8 428

327

1 080

449

  Хасково

277 478

224 741

31 560

17 133

1 238

1 885

921

  Шумен

204 378

123 063

62 420

13 778

2 525

2 000

592

  Ямбол

156 070

139 888

4 384

9 915

723

556

604