Жеко Спиридонов (27.02.1867 – 21.07.1945) е роден в Шумен. Заедно с Борис Шатц и Марин Василев е смятан за един от тримата основоположници на скулптурата в съвременна България. Учи в училището по керамика в чешкия град Бехине, а после и скулптура в Художествената академия в Мюнхен, където завършва с най-високото отличие на академията сребърен медал. През 1896 и 1897 г. участва с бюстове в изложби в столицата на Бавария.През 1898 се завръща в София и започва да преподава рисуване в Първа софийска гимназия и да води вечерни занятия по моделиране в Художествената академия, където е професор, а после на три пъти и ректор. Новаторски принос на Спиридонов е, че въвежда рисуването от натура за сметка на практикуваното дотогава рисуване по гипсови отливки. Сред учениците му са Иван Лазаров, Иван Фунев, Атанас Дудулов, Ангел Спасов, Владимир Димитров-Майстора и Иван Ненов. Още в студентските си години прави барелефи на Петко Р. Славейков и д-р Константин Стоилов. Прави бюст-паметници и скулптури на възрожденци, исторически личности и свои съвременници. Сред известните му паметници са тези на Христо Ботев, Васил Левски, граф Игнатиев, Иван Вазов, Георги Бенковски, Алеко Константинов.