|
1 октомври 1998 г. , София
празник Покров Богородичен
Председател на разширения и надюрисдикционен Всеправославен събор
= Цариградски Вартоломей
Вселенска патриаршия
= Никополски и Превезки Мелетий
= Пергамски Йоан
= Филаделфийски Мелитон
Александрийска патриаршия
= Александрийски Петър
= Хартумски и на цял Судан Тит
Антиохийска патриаршия
= Антиохийски Eaiaoee
= Тирски и Сидонски Илия
= Мексикански Антоний
Йерусалимска патриаршия
= Назаретски Киряк
= Йераполски Ириней
= Бостренски Тимотей
Руска патриаршия
= Московски Алексий
= Смоленски и Калининградски Кирил
= Калужски и Боровски Климент
Сръбска патриаршия
= Белградски Павел
= Бачки Ириней
= Браничевски Игнатий
Румънска патриаршия
= Букурещки Теоктист
= Молдавски и Буковински Даниил
= Клужки Вартоломей
Българска патриаршия
= Софийски Максим
= Сливенски Иоаникий
= Бивш Нюйоркски Геласий
Кипърска църква
=Кипърски Хризостом
=Пафоски Хризостом
= Тримитунтски Василий
Гръцка църква
= Атински Христодул
= Неаполски и Страврополски Дионисий
= Александрополски Антим
Полска църква
= Варшавски Сава
= Супрасълски Яков
Албанска църква
= Тирански Анастасий
= Корчански Йоан
Чешка и Словашка църква
= Мариансколазненски Симеон
РЕШЕНИЯ НА СВЕТИЯ РАЗШИРЕН СЪБОР
Светият разширен и надюрисдикционен Всеправославен събор, събрал се по молба на Блаженейшия патриарх на София и цяла България г-н Максим и по покана, както и под председателството на Н. Б. Всесветейшество Вселенския патриарх г-н г-н Вартоломей, който представлява и становището на Високопреосвещения архиепископ на Карелия и цяла Финландия г-н Йоан, в София, в свещения храм “Св. Александър Невски” от 30 септември до 1 октомври на спасителното лето 1998-о, при заседаващи заедно с Вселенския патриарх от страна на поместните патриаршески автокефални и автономни светейши Православни църкви:
1. Блаженейшият патриарх на Александрия и цяла Африка г-н Петър VII,
2. Блаженейшият патриарх на Антиохия и целия Изток г-н Игнатий VI,
3. Високопреосвещеният митрополит на Назарет г-н Киряк, представляващ Блаженейшия патриарх на Йерусалим и на цяла Палестина г-н Диодор,
4. Блаженейшият патриарх на Москва и цяла Русия г-н Алексий II
5. Блаженейшият патриарх на Белград и цяла Сърбия г-н Павел,
6. Блаженейшият патриарх на Букурещ и цяла Румъния г-н Теоктист,
7. Блаженейшият патриарх на София и цяла България г-н Максим,
8. Блаженейшият архиепископ на Кипър г-н Хризостом,
9. Блаженейшият архиепископ на Атина и цяла Гърция г-н Христодул,
10. Блаженейшият митрополит на Варшава и цяла Полша г-н Сава,
11. Блаженейшият архиепископ на Тирана и цяла Албания г-н Анастасий,
12. Преосвещеният епископ на Марианске Лазне г-н Симеон, представляващ Блаженейшия архиепископ на Прага и цяла Чехия и Словакия г-н Доротей,
както и придружаващите ги:
1. Високопреосвещените митрополити на Никопол и Превеза г-н Мелетий, на Пергам г-н Йоан и на Филаделфия г-н Мелитон, от Цариградската църква,
2. Високопреосвещеният митрополит на Хартум и цял Судан г-н Тит, от Александрийската църква,
3. Високопреосвещените митрополити на Тир и Сидон г-н Илия и на Мексико г-н Антоний, от Антиохийската църква,
4. Високопреосвещените митрополити на Йерапол г-н Ириней и на Бостра г-н Тимотей, от Йерусалимската църква,
5. Високопреосвещените митрополит на Смоленск и Калининград г-н Кирил и архиепископ на Калуга и Борово г-н Климент, от Руската църква,
6. Високопреосвещените епископи на Бачка г-н Ириней и на Браничево г-н Игнатий, от Сръбската църква,
7. Високопреосвещените митрополит на Молдавия и Буковина г-н Даниил и архиепископ на Клуж г-н Вартоломей, от Румънската църква,
8. Високопреосвещените митрополити на Сливен г-н Йоаникий и б. Нюйоркски г-н Геласий, от Българската църква,
9. Високопреосвещеният митрополит на Пафос г-н Хризостом и Преосвещеният хорепископ на Тримитунт г-н Василий, от Кипърската църква,
10. Високопреосвещените митрополити на Неапол и Ставропол г-н Дионисий и на Александропол г-н Антим, от Гръцката църква,
11. Преосвещеният епископ на Супрасъл г-н Яков, от Полската църква,
12. Високопреосвещеният митрополит на Корча г-н Йоан, от Албанската църква,
за разглеждане и разрешаване на проблемите, които предизвика създаденият през 1992 г. разкол в светейшата Българска църква, пристъпи към следното:
А. обсъди извършеното от този разкол от гледна точка на догматите на православната вяра, преданията на светите и богоносни отци и свещените канони;
Б. прецени, че наличието на разколи в лоното на светите поместни църкви представлява най-голям грях, който лишава пребиваващите в разкол от освещаващата благодат на Светия Дух и предизвиква в съвестта на най-малките наши братя, които вярват в името на Господа, голяма и понякога трудноизлечима, та дори и въобще неизлечима съблазън, и че затова дълг на православните пастири е по всякакъв начин и с прилагането на пълна икономия да се премахват разколите и да се възстановява единството във всяка поместна църква;
В. прикани групата, която е в разкол, да дойде на заседанията на Събора и когато тя дойде чрез упълномощени представители на нейните предстоятелствуващи архиереи, прие като извършена с искреност заявата за разкаяние и копнежа за възвръщането им в единството в едната православна Църква,
и реши следното:
1. Прие заявата на разкаяние на пребиваващия в разкол бивш Врачански митрополит г-н Калиник, който е низвергнат от Св. Синод на светата Българска църква, и като я прецени за задоволителна, го възстановява в степента на архиерейството и в св. Врачанска митрополия, в която е архиерействувал. Същевременно поради настоящата нужда решава да се раздели досегашната св. Врачанска митрополия на св. митрополия на Враца, в която остава като каноничен неин пастиреначалник Високопреосвещеният митрополит Калиник, и на св. митрополия на Плевен, в която чрез настоящото решение се поставя за каноничен митрополит избраният като Врачански митрополит след отпадането и низвержението на Високопреосвещения г-н Калиник Високопреосвещен митрополит г-н Игнатий.
2. Прие заявата на разкаяние от страна на групата в разкол, самоназоваваща се “Българска патриаршия” под ръководството на избрания като “патриарх” от тази група бивш Високопреосвещен Неврокопски митрополит г-н Пимен и желанието им за възвръщане в единството на светата Православна църква, и в случая в единството на каноничната Църква и йерархия на България под ръководството на Блаженейшия патриарх на София и цяла България г-н Максим, заява направена от името на всички иерарси, които са с тях, т.е. 1. “Български патриарх” Пимен, 2. Доростолски “митрополит” Генадий, 3. Софийски “митрополит” Инокентий, 4. Пловдивски “митрополит” Борис, 5. Видински “митрополит” Амвросий, 6. Виенски и Европейски “митрополит” Авенир, 7. Стобийски “епископ” Гавриил, 8. Тивериополски “епископ” Павел, 9. Адрианополски “епископ” Евлогий, 10. Браницки “епископ” Теодосий, 11. Знеполски “епископ” Константин, 12. Брегалнички “епископ” Яков, 13. Мелнишки “епископ” Никон, а освен това и на всички приемащи ги клирици, и решава:
а/ Приема се бившият Високопреосвещен Неврокопски митрополит г-н Пимен, снема се наложеното му наказание “низвержение” и произнесената срещу него анатема и се възстановява в църковното общение и в степента на свещенство, която е имал, заедно с правото да се смята и титулува “бивш Неврокопски митрополит”. Управлението на св. Неврокопска митрополия и пастирското обгрижване на нейния народ остава в отговорността на избрания на негово място, след извършеното негово низвержение, Високопреосвещен митрополит Натанаил.
б/ Приемат се в църковно общение по крайно снизхождение за служение в епископската степен, в която противоканонично са били възведени, избраните и представящи се според това ръкоположение като “митрополити” и “епископи”, както по-горе се изреждат, и се правят титулярни епископи на Светейшата Българска църква, за да бъдат на разположение на нейния Св. Синод. На горните се дават титлите на древлепросиялите епископии и така оттук нататък те стават: 1. Мелнишки епископ Генадий, 2. Крупнишки епископ Инокентий, 3.Тивериополски епископ Борис, 4. Браницки епископ Амвросий, 5. Знеполски епископ Авенир, 6. Константийски епископ Гавриил, 7. Левкийски епископ Павел, 8.Маркианополски епископ Константин, 9. Станимашки епископ Евлогий, 10. Деволски епископ Теодосий, 11. Месемврийски епископ Яков, 12. Агатополски епископ Никон. Светейшата Българска църква поема грижата в свое време и по достойнство, чрез канонически избор, те да се излъчат за пастиреначалници на епархии.
3. Също така се приемат в св. Българска църква презвитерите и дяконите, ръкоположени от гореспоменатите по време на разкола, и извършените от тях противоканонични чинодействия се обявяват за автентични, валидни и преподаващи благодат и освещение.
4. Също така се обявяват за опростени от греха на пребиваване в разкола монасите и миряните, работили за него и за укрепването му, които са длъжни да устояват със смирение и доверие в единството на св. Православна църква, в която са кръстени и вярват, като приемат за свои канонични пастири Блаженейшия патриарх на София и цяла България г-н Максим и високопреосвещените митрополити и преосвещени епископи на св. Българска църква, които са с него, тъй като те спазват единството на вярата и на общението с всички светейши предстоятели на Православната църква.
И така чрез горните решения, които бяха приети единодушно от всички, с благодатта, щедростите и човеколюбието на великия Бог и наш Спасител Иисус Христос, по вдъхновение и просвещение на Всесветия и живоначален Дух, премахва се създаденият през 1992 г. по какъвто и да било начин разкол и се отстранява от живота и паметта на Светейшата Българска църква, а съответно и на цялата вселенска Православна църква, за слава и чест на най-човеколюбивия Небесен Отец, за напредък и слава на св. Българска църква и на нейните йерарси и за спасение и изкупление, и освещение на христолюбивия є народ.
|
