Конфликт: Войната на Шестата Коалиция (Наполеоновите войни)
Кога: 26-27 август, 1813г.
Къде: Дрезден, Саксония (дн. Германия)
Кои участват:
1) Френската империя
Пълководци: Наполеон I, Сен Сир, Ней, Мюра, Мортиер, Виктор, Мармон
Армията: 135 000
2) Шестата коалиция – Русия, Австрийската империя, кралство Прусия
Пълководци: Шварценберг, Милорадович, Витгенщайн, Дюлай, Колоредо, Бианхи, Клайст, Шателер
Армия: 214 000
Историята на кратко:
В средата на август, 1813г., Наполеон заповядва на Сен Сир да заеме Дрезден и да укрепи града, с цел д аго превърне в опорен пункт, от който императорът да атакува в дълбочина своите опоненти от Шестата коалиция. Наполеон планирал да напада противниковите части по единично и така да компенсира числения превес на враговете си ( общо 300 000 френски войници срещу 450 000 съюзнически). Коалиционното командване, от своя страна, решава да избягва сражение срещу частите, командвани лично от Наполеон и избира да атакува неговите подчинени. Така, на 22,08,1813г. опри Гросбеерен, Луи Никола Бернадот, вече известен като кронпринц Карл Шведски побеждава своя стар боен другар Удино, а на 26-ти маршал Блюхер разбива частите на маршал Макдоналд при Кацбах.
На 26-ти август, същия ден в който Блюхер излиза победител при Кацбах, принц Шварценберг, командир на австрийските армии в Бохемия атакува позициите на Сен Сир край Дрезден, начело на над 200 000 войници. Заедно с армията се движат и тримата владетели Александър I, Франц II и Фридрих Вилхелм III. Въпреки сериозното числено превъзходство, френските войници, макар да се изтеглят все по-навътре към града, успяват да не разкъсат своите отбранителни линии и задържат напора на коалиционните части. Подкрепленията, за които отчаяно се моли маршал Сен Сир идват в лицето на сaмия Наполеон, който пристига изненадващо за своите опоненти, начело на свежа сила. Бонапарт атакува вражеските позиции и изтласква съюзниците почти до същите позиции, от които започва сражението в началото на деня.
Рано сутринта на 27-ми, въпреки че е превъзхождан в съотношение 2:3, Наполеон избира да атакува пръв. В помощ се оказва и придошлата река Вейсериц, чийто ръкави разделят съюзническата армия и пречат на ефективната комуникация и взаимодействие между отделните й части. Мюра атакува откъснатото ляво крило, на което са разположени австрийски части и помита както кавалерията, така и пехотните блокове, пленявайки 13 000 души и 50 знамена. Разразилата се по време на кавалерийската атака буря дава допълнителен шанс на Мюра – пехотата на Дюлай се оказва с подгизнал барут и не успява да окаже съпротива на връхлетялата я френска кавалерия.
Йоаким Мюра, човекът, донесъл победата при Дрезден, обичал лично да ръководи кавалерийските атаки. Тази картина го представя по време на битката при Йена (1806г.)
Само шанса спасява съюзниците от тотален погром – Наполеон получава криза на гастрита и се налага да напусне бойното поле, което дава шанс на Шварценберг да изтегли армията си. Стомашни болки мъчат и голяма част от френското командване, най-вероятно причинени от изстиване заради проливните дъждове, на които били изложени по време на постоянните маршове
Два дни след победата при Дрезден, френския успех е сериозно подкопан от поражението при Кулм, където армията на Доминик Вандам е разбита от съюзническата армия, командвана от Остерман-Толстой. Победата дава шанс на Коалицията да реорганизира и прегрупира силите си и да поднови своето настъпление на запад.
