С неизвестни живописни платна на Веселин Стайков (1906-1970) столичната галерия "Райко Алексиев" отбелязва 100-годишнината от рождението на художника. По замисъл изложбата цели да представи максимално пълно творчеството му. Такава амбиция обаче е неосъществима, тъй като художественото наследство на автора включва графики, рисунки, платна, проекти за пощенски марки и други творби, разпръснати из галерии и частни колекции навсякъде по света. Експозицията, посветена на годишнината, се ограничава до творби от фонда на Националната художествена галерия и от сбирките на неколцина частни колекционери. Затова пък те са емблематични за автора. Уникалното в подбора им е акцентът върху живописта на един от доайените на българската графика. Редом със "запазената марка" на Стайков - гравюрата върху дърво, са показани живописни платна, разкриващи по нов начин личността на твореца. Също както и в графиката, така и в маслото, художникът е привлечен от пейзажа - изгледи от Пещера, Мелник, Балчик, Созопол, Банско. Отделен цикъл е посветен на Италия, където майсторът специализира живопис при Феличе Карена от 1940 до 1942 г. Силното влияние на Сезан, което се усеща в платната му от Венеция, Флоренция, Рим и Тоскана, влива нова струя енергия в развитието на българския пейзаж. Стайков се оказва и първият автор на индустриални пейзажи у нас, далеч преди те да станат част от идеологията на социалистическия реализъм. Негова заслуга е и проникването в графиката на теми от ежедневието. Произведения като "Рибари" и "Каменари" са учебници по композиция за цяло следващо поколение автори. Художникът въвежда в България литографията. С лични средства през 1938 г. купува две литографски преси, на които са създадени първите образци на тази графична техника в нашето изкуство.

Художникът е роден в Пещера. Умира във Виена. Свои творби е излагал в Париж, Мюнхен, Прага, Рим, Чикаго, Ню Йорк, Пекин, Миена, Москва, Венеция, Ню Делхи, Мексико и др. страни. Бил е преподавател в Художествената академия и е подготвил автори като Борислав Стоев, Жана Костуркова, Златка Дъбова, Румен Скорчев и Христо Нейков. Оказва се, че през целия си живот неизвестно защо ревниво е криел заниманията си с живопис. Негови работи в колорит се появяват едва през 1977 г. на първата му посмъртна изложба и предизвикват сензация. Настоящата експозиция до 25 септември представя най-добрите от тях.