П Р О Т О К О Л

---

На 17-ти ноември две хиляди и единадесета година, четвъртък, от 14.30 ч., в зала № 130 в сградата на Народното събрание на площад "Княз Александър Първи" се проведе извънредно заседание на Комисията по труда и социалната политика. То бе открито и ръководено от председателя на Комисията по труда и социалната политика господин Драгомир Стойнев.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
... Имаме вече необходимия кворум... И откривам извънредното заседание на Комисията по труда и социалната политика, с предложение за следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102 - 01 - 75, внесен от Министерския съвет на 11.ХІ.2011 г.

2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Конвенция № 161 за службите по трудова медицина, 1985 г., на Международната организация на труда, № 102 - 02 - 26, внесен от Министерския съвет на 10.ХІ.2011 г.

Който е съгласен с така прочетения дневен ред, моля да гласува:
"За" - 16 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Дневният ред е приет.

Уважаеми дами и господа народни представители!
Списъкът на гостите на заседанието на Комисията е прекалено голям и дълъг, от министерства, синдикати, работодатели, приветствам всички с "Добре дошли"...

- г- н Тотю Младенов - министър на труда и социалната политика;
- г-н Емил Мирославов - директор в Министерство на труда и социалната политика;
- г-жа Величка Микова - Конфедерация на независимите синдикати в България; /КНСБ/
- г-жа Мика Зайкова - Конфедерация на труда "Подкрепа" /КТ "Подкрепа/;
- г-н Олег Чулев - КТ "Подкрепа";
- г-н Димитър Бранков - заместник-председател на Българска стопанска камара /БСК/;
- г-жа Наталия Събева - БСК;
- г-жа Снежана Славчева - БСК;
- г-жа Надя Василева - Асоциация на агенциите за временна работа /СТАФИНГ/;
- г-н Цветан Симеонов - председател на Българска търговско-промишлена палата; /БТПП/
- г-н Лъчезар Искров - БТПП;
- г-жа Валентина Зартова - БТПП;
- г-н Александър Димитров - БТПП;
- г-н Васил Тодоров - БТПП;
- г-н Васил Чобанов - БТПП;
- г-н Николай Славчев - Асоциация на индустриалния капитал в България /АИКБ/;
- г-н Евгени Иванов - Конфедерация на работниците и индустриалците в България /КРИБ/;
-г-н Петър Кънев - КРИБ;
- г-жа Анна Масларска - Министерство на здравеопазването; /МЗ/
- г-жа Даниела Велинова - МЗ;
- г-н Аднан Лидиянов - Съюз за стопанска инициатива /ССИ/;
- г-н Явор Джиджев - ССИ.

ПО ТОЧКА ПЪРВА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Уважаеми дами и господа народни представители!
Точка първа е представянето на изменения и допълнения на Кодекса на труда.
Господин министър, заповядайте, имате думата.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми представители на синдикатите, на работодателите!
Уважаеми представители на медиите!
Уважаеми дами и господа!
Искам да ви представя проекта на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който е приет от Министерския съвет, съгласуван е предварително и в Комисията по трудови отношения към Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и в самия Национален съвет за тристранно сътрудничество...

Искам да кажа, че тези промени в Кодекса на труда ги готвихме в продължение на няколко месеца, в активен диалог със синдикатите, и с работодателите, най-вече, регламентирането на Агенциите за временна работа и аз считам, че с регламентирането, от Парламента, на дистанционната работа, на работата за надомен труд и сега с регламентирането на Агенциите за временна работа, действително, смятам, че ще създадем всички предпоставки за един по-гъвкав пазар на труда, от една страна и от друга страна, ще помогнем на доста хора да си намерят по-бързо работа. Това е основната ни цел.

Опитали сме да съчетаем гъвкавостта със сигурността на работното място, чрез регламентирането на Агенциите за временна работа.

Законопроектът е изготвен във връзка с ратифицираната конвенция 181 на Международната организация по труда, относно частните бюра, Агенции по труда. Основната цел на законопроекта е да уреди нормативно специфичните трудови правоотношения между предприятията, които осигуряват временна работа, работниците и служителите и предприятията, които са ползватели. В законопроекта е предвидено, че изпращането на работника или служителя за изпълнение на временна работа в предприятие-ползвател, под негово ръководство и контрол, се уговаря в трудовия договор, с предприятие, което осигурява временна работа.

Регламентирано е, че предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта по ред и условия, определени в Закона за насърчаване на заетостта. Изрично са регламентирани задълженията на предприятието, което осигурява временна работа и на предприятието-ползвател към изпратените за извършване на временна работа работници и служители, както и задълженията на работника или служителя към двете предприятия, правата на работниците и на служителите, изпратени за изпълнение на временна работа в предприятие-ползвател, с оглед гарантиране на защитата им и недопускане нарушаване на принципа на равно третиране. Начало на изпълнение и прекратяване на работата, прилагане на други разпоредби за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа.

Във връзка с горното и по Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда са определени нови понятия и са допълнени съществуващи, свързани с изпълнението на временната работа. Предвиждат се промени, свързани с контрола за спазването на трудовото законодателство и административно-наказателната отговорност, за неговото нарушаване по отношение на предприятията, които са ползватели.

Предлага се ново основание за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие, в случаите, когато работи по трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа и сключи трудов договор с друг работодател, който не е предприятие, който осигурява временна работа по чл. 327, точка 7 "а". Прецизират се, също така, и разпоредбите на чл. 34 и на чл. 35 от Кодекса на труда, с оглед доближаване на критериите за представителност на организациите на работниците и на служителите и на работодателите на национално ниво.
Предвиждат се изменения и в чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда, с което пряко се стимулира по-дългото оставане на пазара на труда и косвено се въздейства в посока увеличаването на ефективната пенсионна възраст, и намаляване на ранното пенсиониране. Искам тук да кажа няколко неща и да се обърна към работодателите.

Вие знаете много добре, че пенсионирането е право, а не задължение. И ако един работодател иска да се освободи от даден работник, който не му върши работа, има много други основания, той да го направи това, които са регламентирани в Кодекса на труда, но не и на това основание. Това е изключително важно, искам да го подчертая още сега.

Със законопроекта се въвеждат и разпоредбите на Директивата 20/10/18 на Европейския съюз за Съвета от 8.ІІІ.2010 г., за прилагането на ревизираното рамково споразумение, за родителския отпуск, чрез предложената промяна в чл. 167"а" , ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно която всеки от родителите, осиновителите, може да ползва до пет месеца от отпуска на другия родител/осиновител с негово съгласие.
Също така се предлага нова разпоредба в Кодекса на труда чл. 167 "б", която урежда правата на работника и служителя, който се завръща на работа след ползването на отпуск - чл. 163, 167 "а" или поради прекъсване на ползването му. Предложени са промени и в Закона за уреждане на колективните трудови спорове, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Кодекса за социално осигуряване. С предложените промени и допълнения на Закона за насърчаване на заетостта, се урежда редът и условията за регистрация на предприятията, които осигуряват временна работа, условията за отказ и за прекратяване на самата регистрация, както и условията за продължаване срока на регистрацията и на нова такава регистрация.

Искам също така да отбележа, че на базата на контрола, който осъществява Главна инспекция на труда през последните години, те дадоха своите предложения за промени в Кодекса на труда, които са намерили своето място тук. С цел още по-засилени мерки по отношение на сивата икономика, се предвиждат глоби, освен за работодателите, които са регламентирани в Кодекса на труда, когато се наема, човек без трудов договор, така и за самия работник, в, естествено, много по-редуциран вид.

Смятам, че по този начин, ще дадем сигнал, че ще има пълна непримиримост към хората, които работят без трудови договори, които са извън цялостната социално осигурително защитна мрежа. Също така, по предложение и на база на контрола, който осъществява Главна инспекция по труда, се предлага текст, че когато контролните органи установят по безспорен начин, че човек, който е назначен на четири часа, на четиричасов работен ден и се установи по безспорен начин от Инспекцията по труда, че той работи по-дълго, автоматично договорът се сключва за осем часа. Това, също, е в посока борба със сивата икономика и най-вече защита интересите и правата на работниците и на служителите.
Това са, накратко, основните промени, които предлагаме да бъдат направени в Кодекса на труда. Още веднъж искам да кажа, че се работи няколко месеца по тези промени от екипа на Министерството на труда и социалната политика със социалните партньори, обсъдени бяха в комисията в Тристранния съвет, в самия Тристранен съвет бяха разгледани, съответно и в Националния съвет за насърчаване на заетостта и сме се опитали да предложим тези промени с максимален консенсус.
Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Колеги, бих искал да направя едно предложение.
Тъй като промените и допълненията в Кодекса на труда са в най-различни аспекти и за да не се разводнят и да се говори по един аспект, друг аспект, относно агенциите за временна работа, относно критериите за представителност... аз предлагам да ги разделим дебатите по следния начин: първо, да започнем с критериите за представителност, след това да бъдат агенциите за временна работа и след това останалите предложения, които намират място в законопроекта.
Да, заповядайте, господин министър

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Аз се извинявам, господин председател. Тъй като основният акцент при промените в Кодекса на труда е регламентирането на агенциите за временна работа, аз мисля, че би било редно да започнем оттам. Защото, в крайна сметка, знаете, че дълги години, дълги години синдикатите и работодателите спориха по тяхното въвеждане и мисля, че сега е намерен този консенсус, който е важен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да, разбира се. Господин министър, тук аз не исках да предложа кое да е първо, кое да е второ, просто, следвайки Кодекса, както са параграфите, но приемам това предложение да започнем с Агенциите за временна работа.
Колеги, надявам се, че нямате нищо против. Така че, да коментираме агенциите за временна работа.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Имате думата.
Заповядайте, господин Господинов.

СТЕФАН ГОСПОДИНОВ:
Уважаеми господин министър!
Уважаеми колеги, гости!
Бих искал да обърна внимание, че този проектозакон има за цел уеднаквяване критериите, във връзка с европейските изисквания, които са поставени на базата на две Директиви - едната е от 2008 г., № 104 на Европейския парламент, а другата е Директива от 8.ІІІ.2010 г., под номер 18, като по този начин нашето законодателство, съответно, трябва да се хармонизира и да се уеднакви с европейските изисквания.
Също така, една много важна част, която имаше нужда да бъде заета специално в трудовото законодателство, а именно тази агенция, която ще се занимава с хората, които ще работят с временна заетост, естествено, пак с трудови договори, но всичко това, ще бъде регламентирано, тъй като засега, в момента има немалка част от работодателите, които изпитват затруднения при наемането на работна ръка, с временна заетост. Мисля, че тук вече нещата се поставят на една реална база, която, всъщност, върху нея може да се гради допълнително.

Тъй като, знаете много добре, при сегашната ситуация - икономическа криза всеобща, безработица, нали, ние се стремим и правителството, да ограничим този процес на увеличаване на безработицата, мисля, че тази агенция, би трябвало, основната й цел да бъде намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта. Смятам, че Законопроектът е написан добре и групата на ГЕРБ ще подкрепи този законопроект.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Други народни представители?
Госпожо Ангелова?

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Благодаря господин председател!
Уважаеми господин министър!
Уважаеми колеги, гости!
Аз искам само да допълня колегата, това, което каза той и да допълня, че тук действително, може би, след моето изказване, когато чуем позициите на синдикатите и на представителните организации на работодателите, може да има много "за" и "против" някои текстове. Но нека да не забравяме, че това е една тежка материя. Че години наред се работи по тази материя. Работната група, която беше в Социалното министерство работи конкретно само по тези текстове. Но преди това, тук е и госпожа Масларова, има и други, които са работили в предишното Народно събрание, по тези текстове се работи не от една година, а от няколко години. Даже за тези две години, два пъти беше внесен законопроект, във връзка с агенциите за временна заетост и ние го отхвърлихме, тъй като текстовете не отговаряха на Директивата напълно.

Така че, да не загърбваме тези усилия, които са положили работната група; смятам, че може-би, не, нали, сега представените текстове може да не са изчистени в детайли, но няма как да предположим, какви казуси ще възникнат, след като нещо не е започнало да действа. Така че, моят призив е, действително, да се обединим всички народни представители, специално за..., по отношение на агенциите за временна работа и смятам, че специално този раздел от Кодекса на труда заслужава подкрепа.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря, госпожо Ангелова.
За съжаление, трябва да гласуваме ан блок всичките предложения... Ако касае само този раздел, всички парламентарни групи, предполагам, че ще се обединим, но пък има други неща, по които, може би, няма да се обединим, това ще се изясни в хода на дискусията...
Други народни представители?
Няма.
Някой да иска да се изкаже от синдикатите, от работодателите?
Заповядайте.

ОЛЕГ ЧУЛЕВ:
Благодаря, уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин министър!
Без да се заяждам, само ще кажа, че господин министър, консенсус беше постигнат по не повече от една четвърт, една пета до една четвърт от текстовете, а иначе до последния момент противоречията между нас и работодателите останаха. На последното заседание на Тристранния съвет, ние заявихме, че не можем да подкрепим като цяло този раздел за агенциите за временна работа. От осем страници текстове, които си позволихме да предложим, не можахме да постигнем с работодателите никакво съгласие, разбира се. И те не бяха приети и от страна на правителството.

Излишно е да ви занимавам с тези наши предложения, защото вече чухме, че мнозинството ще подкрепи този текст, пък, ако го припознаят депутатите от опозицията, ясно е, че той няма да мине. Просто, искам да обърна вниманието ви на три основни момента, които, според нас, не са добре поставени в проекта.

Първо, ние бяхме предложили, заедно с КНСБ, да отпада възможността за сключване на верижни срочни трудови договори. Такава възможност в сегашния текст съществува. И това дава възможност да се заобикаля законовата разпоредба на Кодекса на труда за не повече от 6 месеца продължителност на временния трудов договор. Чрез Агенциите за временна работа и чрез този текст, който е предложен, всъщност, се дава възможност един работник да изкара десет, двайсет, неограничен брой години, с временни, верижни временни трудови договори.

Практиката в Западна Европа показва, че средната продължителност на работа на едно работно място при един работодател-ползвател, чрез Агенциите за временна заетост, е от две седмици до три месеца. И че една голяма част от тези работни места са на непълен работен ден. Значи, няма нужда да включваме компютрите, за да сметнем, че един човек, по този начин, с верижни временни трудови договори и непълна заетост, може да му се наложи да работи не 40, а 80 години до пенсия.

Отпада един текст, който ние предложихме, или по-скоро не е приет текст, който регламентира какво възнаграждение ще получават, изобщо, от какво ще живеят тези работници, за периодите на престой между отделните трудови ангажименти. Хубаво, изпратен е за две седмици, работи някъде, след един месец пак го изпращат за две седмици, или за три месеца, после два-три месеца той е в престой. През това време той няма качеството на безработно лице, за да се регистрира в Бюрото по труда. Няма никаква гаранция, срещу насочване на хората към работа, която не съответства на квалификацията им, записано е само, че трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, но това може да се установи на края на първия или на втория месец едва.

Няма текст, който, ние бяхме предложили, да предоставя възможност на министъра на труда и социалната политика да издава наредба, с която да определи условията и реда за извършване на дейността по осигуряване на временна работа. И по-точно, изискванията и механизмите за гарантиране правата на работниците и служителите, наети за изпращане в предприятия-ползватели. И по този начин, записаният в Закона текст, който описва техните права, може да увисне във въздуха, ако няма такава наредба, която да гарантира механизмите, по които ще се наблюдават и спазват тези права.
Бяхме предложили един текст, който предвиждаше диференциране на пределния брой работници и служители, които могат да бъдат наети в предприятието-ползвател, чрез Агенцията за временна работа. Оставено е едно общо правило - до 30% от броя на наетите лица в предприятието-ползвател. Ние смятаме, че ако тези 30% в малките предприятия, с численост 10-20 човека персонал, са допустими, възможни, нормални, то в големите предприятия, във фирмите с хиляди хора персонал, 30 % е много висока граница и ще доведе до заместване на постоянни работни места с временни такива. Или ще влоши устойчивостта на заетостта в страната.
Значи, какво отражение би дал този Закон, върху бизнеса е ясно какво отражение ще даде - бизнесът ще получи още повече свобода върху заетостта, освен намалената устойчивост и подмяна на постоянни работни места с временни. Ние се съмняваме, че това ще има какъвто и да е резултат за повишаване на заетостта, поне не е довело до такъв резултат в страните, където тези агенции работят от години. След една година, аз се надявам, че Министерството ще приеме, да извършим съвместен преглед на действието на този Закон и искам да ви уведомя, че независимо от това, ние ще се обърнем към КНСБ с предложение да направим синдикален мониторинг на действието на Закона и след една година да можем да покажем, ще се радваме много, ако Министерството на труда и социалната политика може да докаже, че заетостта в България се е увеличила или безработицата е намаляла, вследствие на тези предприятия за временна работа.

Аз зная, че този текст, който вие ще гласувате, няма да се отрази пряко на вас, защото агенциите за временна работа, едва ли ще тръгнат да предоставят политици за временно ползване. Но вашите избиратели, работниците, ще почувстват това нещо още с влизането в сила на Закона. Кой ще спечели от това нещо? Ще спечели работодателят, който ще плаща по-малко за същата работа. Естествено, той няма да плаща повече на временния работник. Ще плаща по-малко, отколкото на постоянните си работници. Ще спечели посредникът, защото от това "по-малко" той ще вземе и своята печалба. И това, което остане от двете "по-малко" ще отиде в този, който губи - ще отиде в работника. Съмнявам се, много, че реализираната печалба от Агенциите за временна работа или от работодателя ще отидат в създаване на нови работни места. Работникът ще получи по-малко заплащане, ще получи несигурност, вместо постоянно работно място, ще получи, както казах, един не законово, а принудителен, по-дълъг трудов стаж за пенсия, вместо предвидените 40 и ще получи накрая една гарантирана социална или минимална пенсия.
Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Чулев.
Аз съм изненадан от тази Ваша позиция. Становище в Комисията не е получено. И очакванията, относно този раздел в Кодекса на труда, са, че има съгласие в Тристранката, така наречена, тъй като досега, дори и в Пленарна зала, постоянно ни се намеква за това колко добър е социалният диалог, как всичко е съгласувано, а как преди едва ли не диалогът е бил изключително неползотворен. Но, хубаво е, да ни уведомявате с конкретни становища за тези ваши позиции.

ОЛЕГ ЧУЛЕВ:
Благодаря Ви, за разбирането. Само че, аз отново ще кажа. Една година трая този диалог и наистина, по около една четвърт от текстовете, ние постигнахме съгласие. Просто, казах, че ние нямаме консенсус по целия текст. И тези 8 страници, които споменах, са налице... Не съм се произнасял за качеството на социалния диалог.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да. Благодаря Ви.
Тук имаше една госпожа, желаеше... Да, госпожо Зайкова...

МИКА ЗАЙКОВА:
Позицията на КТ "Подкрепа".
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин председател!
Уважаеми господин министър!
Нали в началото на Вашето изложение, в изложението на министъра беше казана целта, т.е. целта е заетостта... И затова ние се помъчихме да направим нещо. Само че, уважаеми дами и господа народни представители, преди да говорим колко това е хубаво, да бяхме видели какво се случва в Европейския съюз. Точно с тези Агенции за временна заетост! Не влияят върху заетостта! Не са я повишили! Има някакъв оборот на хора, които са в по-лошо положение, отколкото другите, това каза вече господин Чулев, но дефакто, подобрение на заетостта от дейността на тези агенции, за съжаление, няма. И аз мисля, че когато правим нещо, трябва да гледаме какво се случва и за тези, които са го правили. И аз благодаря на госпожа Ангелова, която каза, че това е нещо ново. Само че в Конвенция 104 пише, че трябва да се уреди статутът на работниците и на самите агенции, за тези, които вече работят. А не ни задължават да правим задължително такива агенции. Ние сами си ги сложихме на врата...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Зайкова.
Заповядайте.

НАДЯ ВАСИЛЕВА:
Добър ден. За протокола, аз съм директор на Асоциацията СТАФИНГ, Сдружение на Агенциите за временна заетост и член на Европейската такава Асоциация.
Дами и господа!
Господин министър!
Господа народни представители!
Ние сме предоставили нашето становище в писмен вид и аз искам да спомена основните акценти, които са изключително важни за нас. И да кажа също, че сме смея да твърдя, че за разлика от всички теоретици, аз съм единственият практик, който от известно време, е в нещата и знаем как се случват те на практика.

В случай, че предвидените изменения и допълнения в Закона за насърчаване на заетостта в тази им редакция влязат в сила от 5 декември, или от която и да е друга дата, при всички заварени случаи, на законосъобразно сключени и действащи по общия ред на Търговския закон и Кодекса на труда договори, с предмет осигуряване на временна заетост, в смисъл на § 1, т. 10, от ДРНЗЗБУТ, ще са налице формални нарушения по чл. 81 "а " от ЗНЗ, поради очевидната практическа невъзможност за осъществяване на процедурата по чл. 74 "е", 74"к" от ЗНЗ с предвидените в законопроекта срокове.

Предвид гореизложеното, предлагам по отношение на заварените случаи, предвидените административно наказателни разпоредби да влязат в сила в срок от три месеца от обнародване на ЗИД на КТ.

Втора точка. По отношение на член 107"р", ал. 4 от Кодекса на труда са предвижда, че трудовият договор се сключва, първо, до завършване на определена работа, второ, за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Считаме, че възприетият подход за налагане ограничение по отношение вида на сключване на индивидуални трудови договори е необоснован и в разрез с целите на Директива 104 от 2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 19.ХІ.2008 г., относно работата на агенциите.
На следващо място, предлагаме да бъде въведено допълнение на действащата правна уредба, относно основанията за прекратяване на трудовото правоотношение между служителите и предприятието, което осигурява временна работа, като уредбата да бъде аналогична или сходна с предвидената такава в чл. 334, от Кодекса, прекратяване на трудово правоотношение от всяка една от страните, с предизвестие от петнадесет дни.

По отношение на чл. 107, ал. 2 от Кодекса на труда...считаме

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Извинете, че Ви прекъсвам... нали имаме становището. Запознати са народните представители... Да не повтаряме... само предложението... конкретното...Да не е предложение по предложение... има го...

НАДЯ ВАСИЛЕВА:
Само три са нещата, които искам да кажа, които остават ... това е последното. Добре, ще се опитам да ви предложа, с това имам предвид, наистина, да не се налага ограничение от 30 %, да бъде броят на работниците или служителите в дадено предприятие.

Предлагам да няма никакво ограничение. Ще ви кажа какви са нашите доводи. В момент, в който влезе нов инвеститор в България и иска да опипа почвата, как да създаде своят бизнес, би трябвало да има тази възможност, да предостави, ние като специалисти на пазара на труда, да осигурим неговото навлизане, договорите на работниците, плащането и т.н.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Моля Ви, благодаря Ви.
Господин Мирославов, заповядайте.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми гости!
Всички, които се изказаха, аз ги уважавам страшно много, защото работя дълго време с тях. Но оставам с убеждението, че някои от тях не познават проекта на закона, а другите не познават Директивата. Нещо, което буди в мен доста съмнения, защото категорични бяха изказванията, че точно така не сме направили ние, така както те са искали.

Да се спрем, първо, на забележката на господин Олег Чулев. Верижни договори. Няма такива верижни договори. Верижните договори са само по чл. 68 , ал. 1, т.1, т.е. верижни са онези, които се сключват за определен срок. И там е насочена и Директивата на Европа за срочните договори. Когато определен срок един два до три години е позволен, той не може да се повтаря, съгласно определената алинея от Кодекса на труда Ние, обаче, сме направили до завършване на определена работа и за заместване на работник или служител, при които няма верижност, съгласно Директивата на Европейския съюз. И така отговаряме на госпожа Василева, затова сме го направили. Защото иначе, синдикатите ни упрекваха, че сме допуснали верижност.

При тези два договора за определена работа и за заместване няма верижност. Така може да караш и сто пъти да е по един месец или по една седмица, както спомена господин Чулев, но това не означава, че верижно е подписал договор. Все пак, ние се ръководим, преди всичко, от Директивите на Европа.
Второто, какво възражение ще направи тогава, когато между двата периода на заетост, той е без работа. Директивата допуска трудов договор, чрез Агенция за временна заетост, да се сключи и за неопределено време. И при това положение, щом е за неопределено работно време, човекът е на разположение на Агенцията и когато той работи при едното предприятие, след това не работи, докато работи при третото предприятие, по средата, Директивата допуска да се изплаща такова възнаграждение, но, само, обърнете внимание, единствено и само, когато има безсрочен трудов договор!
По предложение на една от синдикалните организации, ние включихме безсрочен трудов договор, но след това самата синдикална организация се отказа. И след като се отказваш от неопределеното, естествено, че ще се откажеш и от възнаграждението, защото няма какво да получаваш, когато ти си безработен. Няма никаква пречка, лицето, когато му се прекрати договора с предприятие-ползвател, да отиде на борсата или в Бюрото по труда, стига, обаче, да отговаря на условията... както са подписали договора с Агенцията... Само за извършването на определена работа, или само за заместване. затова си позволих да кажа, има промени, просто, не знам... Няма наредба. Действително, няма наредба. Кой ще осъществява дейността... Ами толкова подробно е разписано всичко, както в ЗНЗ, така и в Кодекса на труда...А обърнете внимание, и в текстовете за административно-наказателната отговорност на Инспекцията навсякъде сме сложили и предприятието-ползвател и предприятието, което осигурява временна заетост. Че каква наредба ще замести контролът по Кодекса на труда? Контролът е възложен изцяло на ГИТ и то със същите мерки, каквито са сложени на работодателя. Колко трудно ни е било, виждате... Казаха, да няма 30 на сто. Други казаха: Защо 30 на сто. Предполагам, че някои работодателски организации сега ще кажат: Защо пък 30 на сто, да го няма въобще! Ние избрахме най-доброто, според нас, разбира се, вие ще го изберете по-нататък. 30 на сто според мен е добра, една трета от персонала може да работи чрез агенцията, чрез агенцията не, а чрез предприятието, за временна заетост.
Тук само една лека шега. Имаше предложение, действително, да се казват агенции, но аз си спомням, че, преди много години България се напълни с Комитети, ако си спомняте. Сега пък се напълни с агенции и хората ще се объркат - Агенция за заетост и агенция за временна заетост ... Просто няма да стане и отидохме на предприятие, което осигурява временна работа.

И защо не сме сложили преходен период?
Много трудно може да се отговори на този въпрос. Чух преди малко, че знаете, че сега съществуващите агенции са извършили законосъобразна дейност. Законосъобразна дейност е тази, когато се извършва съобразно със Закона. Кой закон казва, че има Агенции за временна заетост? И каква е тяхната дейност? Никаква. Досега те са извършвали посредническа, или каквато си искат друга дейност, но не и такава, поради която ние не даваме срок те да отправят..., чисто и просто, ако искат да се регистрират като предприятие, което осигурява временна заетост, те да почват да го правят веднага. Но не може да ....... тяхната дейност досега, като признаваме: Знаете ли, досега е имало агенции, ние си затваряме очите. Да. Имало е агенции. Ние всички знаем, че е имало, но не можем да дадем срок на тези, които не са съществували по силата на закона да си оправят действията в продължение на три месеца. Това, просто, не може да стане. Разбира се, някой би могъл да го направи, но ние не можем да го направим - основания за прекратяване, специално, специално на тези хора не бива да има. Имаше и много спорове по заплащането, което Олег постави и действително, в много моменти, аз си признавам, като шеф на тази работна група, се чудех дали синдикатите не са прави. Защото, да искаш да се намалява възнаграждението на тези хора, да искаш да се уволняват при по-малко предизвестие, да искаш да не се подчиняват на безопасни условия при работа, но не казвам кой иска и кой не иска, е нещо смешно. Тогава вече даваш, наливаш вода във воденицата на всички онези, които считат, че това не е необходимо...

А що се касае, че ... Директивата влиза в сила от 5.ХІІ.т.г., на пети декември господин министърът на труда и социалната политика трябва да докладва, че ние, от една страна, сме махнали всички пречки, досега няма такива пречки, а, от друга страна, сме узаконили или транспонирали в нашето законодателство тази Директива. Гарантирам ви, че ние сме се придържали изцяло към Директивата, без никакво творчество и в тази връзка имаме и работни групи 13 и Министерския съвет, с неговата Дирекция по европейско законодателство ни дава, сертификат, то се казва малко по-друго, но ни гарантира, че ние сме спазили изцяло Директивата.
Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Мирославов.
Заповядайте.

ВЕЛИЧКА МИКОВА:
Добър ден. От КНСБ.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин министър!
След като се изказаха вече представителите на КТ "Подкрепа" и на Министерството на труда и социалната политика, едва ли имам какво много да кажа, но това, което искам да заявя тук е, че КНСБ оценява този законопроект, че е изработен в дух на сътрудничество, след, така, дълъг и продължителен социален диалог. Знаете много добре, че ние многократно сме се противопоставяли на няколко законопроекта, които щяха да уредят материята, свързана с агенциите за временна работа. Днес, преди срока за така да се каже въвеждане на Директива 104 в българското законодателство, вече сме постигнали някакъв консенсус по уреждането на въпроса, свързан с регламентиране на работата на агенциите за временна заетост или временна работа.
Действително, ние имаме някои собствени виждания и схващания, които не са намерили отражение в така представения ни законопроект, затова КНСБ ще се ангажира да представи своите предложения на членовете на Комисията, и ако, евентуално, някой от народните представители види в тях положителен аспект, ефект, би могъл да ги подкрепи.
Но и това, което се отбеляза до този момент на масата е, че Директива за работата чрез агенции за временна работа, изисква по-добра регламентация, по-добра защита на работниците и служителите, които работят в агенции за временна работа и тази защита, донякъде, се постига чрез ограничения. Тези ограничения също са част от Директивата и затова, когато говорим тук, че не трябва да бъдат наемани повече от 30 % или както КНСБ пък искаше не повече от 10 % от персонала, това действително, е с оглед една по-добра защита, една по-добра гаранция на работещите, които ще бъдат наемани от такива предприятия.

Другото, което е, което каза господин Чулев, че ние тук не искаме да допуснем верижност на договорите, не става въпрос за тази типичен верижност на срочните трудови договори, а по-скоро една такава регламентация в Кодекса на труда, която да не допуска повторяемост на такива договори, сключвани с Агенция за временна заетост, и това е отново, едно от изискванията на Директивата. Затова, обръщам се към народните представители, да имат това предвид, когато разглеждат и приемат Закона.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, госпожо Микова.
Господин Бранков, заповядайте.

ДИМИТЪР БРАНКОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Стопанска камара е представила Становище по законопроекта. Съвсем в кратце, не се спомена, поне аз не чух дотук, колко продължи социалният диалог по транспониране не само на Директивата, но и на изискванията на практиката на други страни.

Само ще отбележа пред вас, че в страни с по-гъвкаво трудово законодателство, и с възможности за осъществяване на работата с агенции за временна работа в Европейския съюз са и страни и икономики с по-ниско ниво на безработица в условията на настоящата икономическа криза. Подкрепяйки преди това вече изявените предложения и становища на бих казал, на браншовата организация, т.е. на асоциацията, на обединението на Агенциите за временна работа, в лицето на госпожа Василева, отново искам да обърна вашето внимание на няколко текста, които предлагаме, на вашето внимание да обсъдите, вероятно да бъде инициирана, вероятно и промяна между първо и второ четене.

На първо място, водейки се от Директивата, и от духа, и от буквата на Директивата, считаме, че ограничението за 30 % трябва да отпадне. В много дейности, в т.ч. в строителство, пътно строителство, вие имате различни процеси, те се случват едновременно на територията на цялата страна и действително, може да се окаже, че за различни процеси, вие може да имате необходимост от ангажиране на персонал от агенции за временна работа много повече от 30 %. И това, във времето, става с някакво застъпване, разбира се, в зависимост от изискванията на конкретния проект. Много такива примери могат да бъдат дадени. Директивата не поставя такива ограничения. Ние считаме, че за щастие, точно трудовото българско законодателство не е точно пример за това, но българското законодателство по околна среда изобилства с примери на транспониране на изискване на Директиви, многократно пъти с по -тежки текстове, отколкото самите Директиви предпоставят.

Ние считаме, че това е и определено един от факторите, който в момента блокира икономическия растеж в България. Не гъвкавост, не само на трудовото законодателство, ако щете и на околна среда и разбира се и в други области.
Възразяваме също и срещу предвидения текст в 107 "р", ал. 4, т. 1 и т. 2, а именно видът на договора, сключването на договора при хипотезите само до завършване на определена работа и за заместване на работник или служител, т.е. това, което и господин Мирославов преди малко коментира, считаме, че трябва да се даде възможност за безсрочни договори и тяхното прекратяване и при определени хипотези.

И последното, което искам да спомена по законопроекта, в този смисъл, че считаме, че следва да се предвиди още едно основание за прекратяване на договора между работника и Агенцията за временна работа, това е случаят, когато се прекратява основният договор. Търговският договор между Агенцията за временна работа и предприятието-ползвател. Ако не бъркам това е 107 "с", ал. 2, т. 5, предлагам една нова точка пета. Това е упоменато, затова повече не бих отнемал от вашето време и внимание.

И още един позитивен момент. Той беше, мисля, предложен още по времето на госпожа Масларова, от Стопанска камара в НСТС. И приветстваме това решение. То не е само терминологично, то е принципно, което може и поне специалистите помнят, че официалният превод на Директивата на български език, терминът агенция за временна работа беше преведен неправилно като агенция за времена заетост. Това не са социални предприятия, които осигуряват.. или социални институции, осигуряващи заетост. Това са предприятия, преследващи печалба, добавена стойност и целят така да се каже една по-голяма ефективност и организация на производствения процес.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Бранков.
Господин Симеонов, заповядайте.

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ:
Уважаеми господин председател!
Господин Бранков ме улесни, ние сме написали също писмено становище, надявам се, че то ще бъде раздадено на уважаемите депутати, които участват в Комисията, ако вече не е направено.

Само за протокола, да знаете, че ние също възразихме по време на обсъжданията срещу тази 30-процентна бариера. За договорите, за лицата, които могат да бъдат наети по реда на тези предприятия за временна заетост, така че няма да се спирам на това. Ще искам само нещо да спомена по повод на притесненията за това, за т.нар. "верижни или за постоянни договори", че може да ги има.

Уважаеми дами и господа народни представители!
Мислите българските предприемачи за доста наивни хора. Ако аз имам хора, получени от Агенцията, с риск Агенцията..., защото сега давам път за заобикалянето на техните услуги, но ако аз имам за някакъв по-дълъг период от време такава нужда и аз виждам, че Иван Иванов, примерно, който съм наел чрез Агенцията за временна заетост, аз ще намеря време след месец да го питам: Колко получаваш? И той ще каже: Получавам десет на ден. Аз ще му кажа: Ти ми излизаш 40 през Агенцията. Съгласен ли си да получиш 20 и да дойдеш направо при мен? Така че, агенциите, в тоя смисъл, не ги разглеждайте тясно от някакви казуистични, а от практическа гледна точка, те са полезни за обществото и за това, че в определени случаи могат да бъдат даже средство за намиране на трайна работа.
Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря и аз.
Някой друг желае ли?
Колеги, по Агенцията за временна работа приключваме дискусията, но, ако народни представители желаят да зададат въпроси към вносителите, могат да ги зададат.
Сега преминаваме към критериите за представителност.
Уважаеми дами и господа народни представители!
Имате думата.
Някой желае ли да вземе отношение или направо да започнем с гостите?

ЕВГЕНИ ИВАНОВ:
Изпълнителен директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. КРИБ.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин министър!
Вече трети цикъл на установяване на представителността на работниците и на служителите и на работодателите КРИБ е настоявал, и сега настоява, за завишаване на критериите, по които да бъде определен кой е представителен, кой има право да бъде представен в социалния диалог и кой не може да докаже такава представителност. За нещастие, до този момент, успехът ни е бил доста променлив, бих казал, клонеше към нула. Защо искаме повишаване на изискванията? Защо искаме прозрачност? Защо искаме задължителност? Ние се стараем да се доближим до вас - народното представителство, които всеки четири години се явявате на избори, и на тези избори, когато гласуват за Вас, не е възможно за една политическа сила или един кандидат да бъдат дадени, за двама да бъде даден един и същи глас.

За съжаление, при нас, това е възможно. И по тази причина ние искаме, но като правило това е изключено, бихме искали да бъдем в същия режим, искаме да знаем кой притежава необходимата тежест, за да седи пред вас, за да поема ангажименти, а вие да знаете после дали може да поема тези ангажименти. А не да се получава така, че в Тристранката, така наречена, да се защитават едни позиции, пред вас други, а пред журналистите - трети. И по тази причина КРИБ вече трети цикъл настоява в три групи да бъдат завишени критериите. Първата е, това е относителната тежест на кандидата в икономиката на държавата. Това може да бъде доказано най-добре през броя заети във фирмите, които членуват в тази организация. Ние предложихме една цифра от 250 хиляди заети. Можехме да отидем и на 400, тъй като при нас работят не по-малко от 700 хиляди работници и служители. Но в хода на дискусиите установихме, че има голяма вероятност да останем сами. А ние не обичаме монопола. По тази причина дадохме съгласие за една цифра, както е записана в документите, които виждате в текстовете - сто хиляди, да добре, готови сме да слезем на по-ниско равнище, само и само да не бъдем сами.

Втората група критерии, касаят доброволното членство. Ние искаме то да бъде действително установимо доброволно и да не се допускат скрити начини през изпълнението, например да кажем, на държавни функции, издаване на документи, без които бизнесът не може, да се прикрива и задължение за членство в една или друга организация.

И третата група въпроси касае единствеността на членството. Това, за което говори едно кръстче за един кандидат. Във всяка една икономика най-малката и най-важната клетка на икономиката е отделната фирма. Фирмата трябва да знае къде членува и да има правото да реши кой да я представлява в социалния диалог. Иначе тази фирма има право да се сдружава, да членува където си поиска, за каквито и да било други цели, но когато въпросът стои за тежестта, за представителността, тя може да даде пълномощно, право да я представляват в социалния диалог, само на организация.
В България 99 процента от колективните трудови договори са сключени на ниво предприятие. Това показва колко е важно отделното предприятие, отделната фирма за икономиката на държавата. И само един процент са колективни договори, сключени на ниво бранш. Запазвайки горе-долу тази пропорция, ние бихме искали да видим и правото на тази фирма да реши при кого да бъде преброявана.

Накратко, това са нашите принципи, които защитаваме. Виждаме, че те, в текстовете, които са представени пред вас, в голяма част покриват нашите виждания за това, как трябва да бъдат повишени критериите, поради което ние ги подкрепяме.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви.
Заповядайте.
След това Мика Зайкова.

АДНАН ЛИДИЯНОВ:
Ние в НСТС, отдавна гледаме, наистина, да спазваме законодателството и тези, които са на изборни длъжности да бъдат отворени техните досиета. Ако се приеме това, господин Иванов няма да бъде на тази маса. Най-малко няма да го видим в НСТС. За съжаление, в един от протоколите, бях длъжен да описвам случай, в който той не е нищо друго, освен че е лъгал... целия народ...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Извинявайте, извинявайте! Тук вече отиваме към лични нападки! Няма да го позволя! Не, не, не! Тук лични нападки, в тази Комисия, няма да Ви позволя.! Критериите!

АДНАН ЛИДИЯНОВ:
... Оставям това и отивам на критериите. Тези предложени промени, те са тиражирани от КРИБ от повече от една година. Повече от една година. Този господин, който говори за представителността докара средният и дребният бизнес до такова поражение, което, наистина, граничи с геноцид. Това работят банките, така работят на пазара и действат по веригата... В момента се говори за представителността. Искам да попитам някой може ли да каже синдикатите във Франция не представляват ли наемният труд, в синдикатите във Франция членуват в тях само 8 % от заетите лица. Господин Иванов ...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Много Ви моля! Ще Ви прекъсна и ще направя последна забележка! Следващият път няма да Ви дам думата! Говорим по критериите!

АДНАН ЛИДИЯНОВ:
Добре. По критериите. Ние смятаме така. Че няма никакъв повод или убедителен мотив, който да поставя този въпрос да бъде разгледан именно сега, в момента, когато и кризата се задълбочава и на пазара всеки Божи ден излизат и се натрупват пред Бюрата на труда нови безработни и се фалират малки и средни предприятия. Количествените параметри на работодателските организации би трябвало да засегнат брой фирми, не брой заети лица. Това, ако искаме, наистина, НСТС да е институция, в която има социален диалог, а не монополизирано представителство на бизнеса.

Мисля, че никой не може да каже, че не усеща и в квартала, в който живее, и в което да е населено място, натискът, който упражнява ежедневно едрия капитал. И то тази част от едрия капитал, която е фаворизирана от власт или по-точно някои кръгове в Министерския съвет. Това е по отношение на количеството.

По отношение на имуществения ценз, който са опитвали от тази организация на работодателите, която е единствената организация, която за разлика от другите пет организации на работодателите, остана извън Асоциацията на работодателите, те са единствените, които не са представлявани поне в една европейска работодателска организация. Тези, които искат да играят сами, както на пазара, така и на медиите, искат сами да разговарят с правителството. Ако бъдат допуснати тези промени, смятаме, че за съжаление, ние ще разговаряме с нашето правителство чрез европейските институции, в които ние сме от години.

Това, което остана от пропуснати от КРИБ на Министерския съвет критерии, това което остана изпълнимо от Съюза за стопанска инициатива. А първоначално, ако бяха разгледани тези предложения, предполагам, повечето от работодателските организации и дори синдикатите няма да отговарят на тези критерии.

Вижте, свободното сдружаване, това не може да бъде постигнато със задължаването нито на един работник, нито на малкото предприятие да се сдружава. Свободното сдружение освобождава този процес от всякакви, най-малко отдавна забравени в Европа критерии. Това е обществен ценз, това са количествени ... и т.н.

Друго, няма никаква логика когато сега два пъти повече е безработицата, два пъти правителството събира данък от бизнеса, да се увеличава от 30 000, представете си, по сегашните критерии, до сто хиляди.

Господин председател!
Уважаеми господин министър!
Уважаеми народни представители!
На всички, на вашите имейли е изпратена нашата позиция, надяваме се, наистина, да не бъдат разгледани, въобще тези промени, които засягат както работодателски организации, така и синдикалните.
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви и аз.
Обръщам се към гостите, ще огранича вашите изказвания до три минути. Затова, моля ви, наистина, конкретни, съществени... изказвания...
Госпожо Зайкова, след вас....да се готви господин Симеонов.

МИКА ЗАЙКОВА:
Аз считам, че това, което вече министърът на труда Ви е представил, е плод на нашите дебати и не е необходимо да връщаме дебата към това, което е било, а към това, което ви е представено. И затова, искам да ви обърна внимание, първо, в чл. 34, т. 2, са записани "отрасли", пък в класификатора е от "икономически дейности". Ако може, господин Мирославов, това да се изчисти, защото сте написали "отрасли". Пет на сто от заетите в "отрасъла", а то е от заетите в икономическата дейност. Защото говорим за една четвърт не от отраслите, които са много по-едри, а от икономическите дейности, ако си спомняте последния ни дебат. И затова молбата ми е, просто, самите вносители, тъй като е икономически дейности, да го поправят.

Иначе, бих искала да кажа, че ние също държим да имаме партньори, които са добре поставени не само в България, но имат и международно представителство, уважавани са там, за да можем да говорим и да се обръщаме и към нашите колеги от международните организации. Но това наше искане не беше уважено. Може би на един по-следващ етап това ще се случи.
И обръщам внимание, че основната част на социалния диалог е колективното трудово договаряне, както добре отбеляза господин Иванов. Само че, нивото на фирмата не е само това. Напротив. В Европа, акцентът е в секторното договаряне. Така че, важни са и колективните трудови договори, сключени на секторно равнище. Но при следващите четири години, като минат, ние ще ги прегледаме нещата и може би колективните трудови договори сключени ще влязат като един такъв елемент на критерии.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Да. Благодаря, госпожо Зайкова.
Може би, господин Мирославов, в началото да отговорите, наистина, защо е написано "отрасъл". Тъй като има ли легално определение на отрасъл.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
А, не...Допусната е една досадна грешка, господин председател. Чисто и просто, икономическа дейност. Само че, аз вече нищо не мога да направя. Може би някой от народните представители, нали. Действително е една досадна грешка, която трябва...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Разбрах Ви. Това беше важно.
Господин Симеонов, заповядайте.

ЦВЕТАН СИМЕОНОВ:
Благодаря, господин председател.
Наистина се извървя... и проектът, който ви се представя, получи известно подобрение, защото в първият му вариант, беше, наистина, екзотика и говореше за неща, които ги няма въобще в международната практика. Затова ние ще си позволим да ви представим едно изследване, допълнително едно изследване, защото виждам, че го ... да не измисляме някакви нови български критерии...

...Стана някакво приближение на количествените критерии, преди синдикатите бяха малко по.., към синдикатите Законът беше малко по-взискателен, сега е по-взискателен към работодателските организации. Но това в практиката ще покаже доколко ще работи. Като цяло обаче, има два елемента, говорим за корелация между критериите..., като цяло критериите, уж за корелация говорим, а се говори за пълномощни за работодателските организации и никакви пълномощни за синдикатите. Защото там, теоретично, секунда, слушах ви внимателно...,и ние нямаме практика, моля Ви се /към реплика без микрофон/, ..господин председател, нали може свободно да говоря? В тоя смисъл, ако се предвиждат за работодателите пълномощни, трябва да се предвидят и за синдикатите тогава, когато това се налага. Опасно е и ще въведе в едни безкрайни спорове процедурата, няма да влизам в детайли, само това ви казвам отсега, запомнете, нека влезе протокола, в едни безкрайни, ако това мине за пълномощните, ще влезе в едни безкрайни спорове, защото упълномощаването е сложен институт на правото, с толкова детайли, с толкова клопки, че ще се навлезе в една бъркотия.
Отивам по-нататък, за да нямаме екзотика в нашите критерии, ние още, аз лично, изпратих запитване до Международната организация на работодателите, която е единственият, на световно равнище, признат партньор социален, Международната организация на труда, също, която беше така добра да ни изпрати критерии, от които аз три изречения ще прочета: за да видите до каква степен са транспонирани в нашето законодателство сега. И това са: да е централна национална работодателска организация, да защитава принципите на свободното предприемачество, да бъде свободна и независима доброволна организация, която не подлежи на контрол или намеса от никакъв вид, от страна на която и да е, било държавни органи или външни органи. Принципите са важни, затова защото не е редно да се пишат разпоредби като тая, която в момента се предлага - да не е спомената в закон, и да й са възложени дейности, защото практиката показва, че Търговската палата, независимо, че има две дейности, а това са дейности, които нямат нищо общо с представителството, едната е карнетите АТА в Правилника за митниците, който е заменител на държавните митнически документи, националните и на Международната търговска камара, между впрочем извинявайте, че тук малко ще, единствената международна организация, не сте прави, че не са в нито една организация КРИБ, те са международна Търговска камара, това е работа на Международната търговска камара, която ние изпълняваме, само че ние сме получили доверието да я изпълняваме. Нали така. Това по никакъв начин не може да ни въздейства на нас да си сменим становището или да приемем становище, което е угодно на правителство и на синдикати.

Същото е и за търговските представителства. Второто и единствено споменаване, което има в закона на името Търговска палата. Там имаме търговски представителства, които не са юридически лица, т.е. те никога не са били наши членове, не могат да бъдат членове, те по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, няма как да станат. И второ, не извършват стопанска дейност, т.е. даже и задължително да дойдат, ние никакви техни права не можем да защитаваме, защото те, просто, нямат никакви права тук.
Тъй че, считаме, че тази разпоредба е насочена директно към Търговската палата, защото по друг начин няма как, неудобно е за Търговска палата да бъде отстранена от социалния диалог и липсва й само името Търговска палата.
Има един друг елемент в писмото, който казва, че нашата организация - става дума за Международната организация на работодателите - се води, главно, от желанието да има обединена бизнес- общност, представлявана с авторитет и гласност, което оправдава до известна степен увеличаването на изискванията към работодателските организации като критерии, да има повече работници, повече членове в тези организации, но ако искаше и ако се цели, действително, окрупняването, нека да се запише 800 хиляди, нали, за да бъдат принудени и българските работодатели да седнат на масата и да се обединят, и да отидат в Националния съвет за тристранно сътрудничество обединени, както би се радвала Международната организация на работодателите да го види това нещо.

Така че, считам, че тази разпоредба трябва да отпадне. Дали сме и наше предложение за това, биха звучали тези разпоредби в нашия закон от наша гледна точка, но най-важното в това нещо е да бъдат принципи заложени в закона, защото това е пътят. А в съда, ако някой възразява, че тези принципи не важат за определена организация, която е на път да се класира, нека да се оспорят там. И да се покаже дали тя е под някакъв контрол, защото контрол от държавата много лесно може да се постигне - две изречения казвам само и приключвам, и благодаря за търпението, защото контролът може да се постигне и по друг начин за въздействие, нали? Могат да ви дадат една сграда голяма, държавата да ви даде, на ниска цена, която вие половината, или две трети, да отдавате под наем. Тези приходи да бъдат много по-сериозна част от вашите доходи от услуги или от членски внос, и по този начин вие да бъдете много добре зависим от държавата и да ви се налага диктат какви позиции да заемате.

В този смисъл могат да ви дадат един хубав проект за 8 милиона, каквито проекти имаме всички работодателски организации в момента. И ако се сравнят, защо, затова се бяга от тези принципи, според мен, и е притеснено министерството, вероятно и други, от тези принципи да бъдат записани като принципи в нашия закон, защото може да се окаже, че организации, които събират от членски внос сто хиляди или двеста хиляди, всяка година получават по един милион, могат да получават по един милион от проекти. Сега тази организация ще може ли да бъде зависима от държавата? Значи, очевидно, че е зависима. Не е такъв случаят с Българска търговско промишлена палата, защото даже този проект не е такава част в нашия бюджет, защото ние сме с услуги, ориентирани към услуги, ние си изкарваме нашите средства от услуги на фирмите, именно, нашите членове, затова те са наши членове, затова ние имаме 50 000 фирми!
И ако, последен аргумент, ако така, както се очертава, защото статистиката е ясна, знаете отсега кой може, кой ще успее, може би, кой няма да успее, с известно приближение, ако останат организациите, едно към едно ги казвам нещата, нали, имаме Стопанска камара, в която преобладаващ е индустриалният сектор, имаме АИКБ, в която преобладаващо фирми, които са листвани на борсата и КРИБ, които претендират за най-едрите. Какво говорим, за 99-процентното съществуване на малки и средни предприятия, които, от тези 50 000 члена, при нас са повече от 48 000. Така че, завършвам с това, много ви моля, тази разпоредба да отпадне и ако можете да транспонирате това, което Международната организация на работодателите е препоръчала и което е напомнила с писмо до премиера от 2-ри ноември т.г. Генералният секретар го е напомнил.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Симеонов.
Господин Бранков, момент, госпожа Зайкова искаше да каже нещо..

МИКА ЗАЙКОВА:
Само на народните представители да обясня, нещо. Една фирма може да членува в повече от една работодателска организация. Такива са техните устави. Индивидуален и колективен член на синдикат може да членува или в "Подкрепа", или в КНСБ. Няма средно положение. Така че, на нас не ни трябват пълномощни, при преброяването. Докато на тях им трябват, защото фирмата се брои веднъж.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Разбрах Ви. Господин Бранков, заповядайте.

ДИМИТЪР БРАНКОВ:
Благодаря.
Уважаеми господин председател!
Позволете ми само две принципни думи в началото. Поне на нивото на социалните партньори, абсолютно убеден съм, всички имаме разбирането, че регламентирането на националната представителност на даден работодател, на дадено предприятие, е изключително сложен правен проблем. Сложен, тъй като България е абонат, ратифицирала е редица конвенции на Международната организация на труда, които имат, знаете, преимуществено отношение, Конституцията го е регламентирала над националното законодателство.

В този смисъл Българска стопанска камара е представила становище по представения законопроект. Действително, той беше, принципите на тези текстове, които виждате, бяха обект на дълги дискусии в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Аз лично, като участник в тези дискусии, не останах с впечатление, че имаме консенсус по този текст. Тъй като, този текст, той, така или иначе, се появява след Националния съвет за тристранно сътрудничество и в този му вид не е бил обсъждан в детайли. Ако бъркам, моля да бъда поправен от всички колеги.

Позволете ми само по недостатъците, разбира се, защото действително, част от промените се опитват да решават проблеми, които практиката постави. Имам предвид договаряне на браншово и отраслево ниво, представителност на партньорите, тогава, когато се сключва съответно споразумение, още повече са случаите, когато пък административно се разпространяват съответни задължения към други предприятия. Така че, големият проблем, който виждаме в този текст, е свързан с баланса между членските отношения и новите отношения по упълномощаване. Този много голям проблем в текста прозира, примата, приоритета на отношенията по упълномощаване над членските правоотношения. Това може да го видите, ако се съсредоточите върху текста на чл. 35, текстът за т. нар. "двойно упълномощаване" и регламентът, който е записан, конкретно в ал. 2-ра на чл. 35 - новия.

Това, което, за съжаление, нашия анализ показва, даже в момента ние имаме една среща по този повод, не искаме съвсем експертно да взимаме отношение, само на базата на диалога с нашите членове. И най-вече, бих казал, с членовете, които са на браншовите организации. Това, което прозира в текста, и за съжаление, което очаквам практиката да потвърди, ако този текст бъде приет в този му вид, са само няколко момента, върху които искам да подчертая и да обърна вашето внимание, са следното:

Само няколко момента, които искам да подчертая, да обърна вашето внимание:

На първо място, чрез института, ако мога да го нарека упълномощаването, се заобикалят членствените правоотношения на браншовите организации. Аз, като работодател, като предприятие, членувам в една-единствена браншова организация, която е упълномощила една-единствена национална представителна работодателска организация, очевидно в този конкретния случай няма нужда от упълномощаване. Аз мисля, че това е очевидно.
Възниква проблем, обаче, когато аз съм член на две места, или на три, или на повече, без съмнение Конвенция 87 не го е забранила, разбира се, и за работодателите и това се случва в България, и това бих си позволил, оценката е масов случай, поне в големите и средните предприятия, колегите ще ме подкрепят в това отношение и в редица малки предприятия, и при тях може да се появи това като случай...В случай, когато дадено предприятие членува в браншова и в национално-представителна организация, чрез института на упълномощаването пряко на националната организация, ефектът, който, уважаеми дами и господа народни представители, ще постигнат, е, че ще бъде елеминирано членството в браншовата организация. Ще бъдат подкопани диалогът, който имаме на отраслево ниво. Ще бъде поставено под съмнение легитимността на сключените браншови колективни трудови договори. Ще бъде поставено под съмнение легитимността на отново браншовите споразумения по минималния осигурителен доход, по професии и длъжности...

Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Апелирам към вашето внимание да се запознаете с аргументите, които в детайли сме дали в нашето писмено становище.

И само още един въпрос. А той беше засегнат вече от колегите. Въпросът за дефиницията на т.нар. "отрасъл", има го в текста в чл. 35, ако не бъркам в първата алинея. Не е технически въпрос. Не знам, аз така разбрах поне господин Мирославов, че това е техническа грешка на вносителя, която ще бъде лесно, може да бъде отстранена между първо и второ четене. Това не е технически въпрос. Това е принципен въпрос. Могат да го потвърдят и колегите и от синдикатите, и от Министерството на труда и социалната политика, обединяването на работодателите на браншова или на отраслево, ако щете ниво, в най-честият случай се случва на ниво четвърти или трети знак от икономическите дейности на основния класификатор, КИД 2008, Класификатор на икономическите дейности 2008 г., т.е. процентното, критерият за процентно представителство на заетите лица, трябва да се търси на това ниво. Тъй като в редки случаи имаме обединяване на работодатели на по-високи нива, на ниво "сектор" и на ниво втори знак на класификатора на икономическите дейности. Те са общо 99 на втори знак, само за сведение на уважаеми дами и господа народни представители!
Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Бранков.
Само ще ви помоля да спазваме регламента, три минути на изказване. Заповядайте.

ИВЕЛИН ЖЕЛЯЗКОВ:
Благодаря.
Уважаеми господин председател!
Аз съм от Асоциация на индустриалния капитал в България.
По една единствена точка искам да кажа няколко думи - това е чл. 35, ал.1, т. 2. В тази си редакция, в която е приета, тя по-скоро ще предизвика проблеми, отколкото да разреши съществуващи. Какво имам предвид? Код до втори знак на КИД. Код до втори знак на КИД. По запис са 99 позиции. Тези 99 позиции, обаче, не са пълни. Липсват позиции четири, 34, 40 и т.н. Т.е., няма как да бъдат отчитани такива, които ги няма.

На следващо място. В съществуващите позиции има такива икономически дейности, в които, просто, няма как да съществуват работодателски организации. Които също не са малко. Такива са, например, № 84 - държавно управление; № 98 - диференцирани дейности на домакинства, по производство на стоки. Сами разбирате, че няма как в такива икономически дейности да има работодателски структури! Т.е. не е добре преценен този подход.

На следващо място. В така определените по КИД икономически дейности има абсолютна разлика в тежестта на отделните позиции, имаме позиции с десетки, със стотици хиляди заети, имаме и позиции с няколкостотин заети. И те тежат еднакво! И в двата пункта се търсят 5 % от заетите... Ясно е, че пет процента от 600 е едно, пет процента от 300 хиляди е друго... Но, те ще имат еднаква тежест. Сами разбирате, че това, не е разумно, най-малкото.

Предлагаме да има алтернативен, допълнителен запис към съществуващия или не по-малко от десет членове. Аргументи за това. Членове, има се предвид търговски дружества, фирми. Защо? Защото след като става дума за работодателски организации, то водещо трябва да е колко работодатели и какви работодатели са обединени там, а не толкова колко работници са заети. Това е водещ критерий при колегите от синдикалните организации. И това е логично и естествено, и беше споделено от всички в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря и аз.
Други изказвания?
За критериите за представителност?
Уважаеми дами и господа народни представители!
Аз очаквах, че днес ще бъдете по-обединени, относно критериите. Все пак, удължихме срока. То се оказа, че има доста разногласия.

Но аз имам само един въпрос, може би към господин Мирославов. В чл. 35-ти е записано: да обединяват браншовите отраслови структури и предприятия, в които са наети не по-малко от сто хиляди осигурени по трудов договор лица. А защо наблягаме на трудов договор, в смисъл какво правим в тези области, в които са самоосигуряват, за свободните професии, за едноличните търговци, земеделски производители?

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Говорим за работодатели, там самоосигуряващи се лица не може да има. Говорим за работодатели, а работодател е този, който наема по трудов договор лица, самостоятелно или не. Там не може да има самоосигуряващи се лица. Там не може да има земеделски стопани, каквито доскоро някой ги сочеше като членове. Може да има само работници и служители. И то наети по трудов договор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Добре де, а тези, които са, примерно, браншовите камари на зърнопроизводители, на адвокатите, ... Камарата на производителите на фуражи и т.н. с тях какво правим?

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
В параграф първи от Допълнителната разпоредба на Кодекса на труда е дадено определение кой е работодател. Работодател е всяко юридическо или физическо лице, което ... наема лица по трудов договор. А естествено, че, ако Адвокатската колегия, има секретарки, касиерки и т.н., те ще бъдат само по отношение на секретарката и счетоводителите, не по отношение на адвокатите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Разбрах Ви. Благодаря Ви.
Други изказвания по критериите за представителност? Няма? Ако няма други, дами и господа народни представители, нека се съсредоточим и върху останалите предложения в Кодекса на труда. Имате думата. Някой желае ли да вземе думата? Няма.
Аз, обаче, искам да попитам няколко неща, господин министър. Господин Младенов, в параграф 14, чл. 328, ал. 1 т. 10-та се изменя така: при навършване на 65 г. възраст за професори, доценти, доктори на науките. Тук става въпрос, може би, това е едно ваше предложение, което го лансирате в медийното пространство, че в частния сектор работодателите не могат, когато един работник е навършил възрастта за пенсиониране, едва ли не не може да бъде критерий за освобождаване. Но питам аз: защо не сме добавили и в държавната администрация? Ако ще променяме така...

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Тук става въпрос само за тези, които са по трудови правоотношения. Държавната администрация е по друг закон. По Закона за държавния служител. Там са по-специфични нещата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Ясно. Но ще има ли и там промени или там след като навършват възрастта за пенсиониране директно ще бъдат освобождавани?

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Работниците по трудово правоотношение в държавната администрация също ги касае този текст, защото те са по Кодекса на труда. Единствено държавните служители са по Закона за държавния служител и там за тях не се предвижда тази промяна, което е предлагано тук.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
За тях не се предвижда?

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Да.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Ама това е малко, неравнопоставено... Моето мнение.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Два различни закона са, специфична е материята...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Не смятате да внасяте такива поправки, касаещи държавната администрация, така ли да разбирам? Не?
Заповядайте, госпожо Богданова.

ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА:
Всъщност, аз се канех да задам въпрос точно по този текст. Защото вие сте извадили един запис от Закона за висше образование, който е специализиран закон и сте уредили един оперативен текст. За тези, които при навършване на 65-годишна възраст, сте посочили доценти, доктори на науката, се прилагат разпоредбите на чл. 328 от Кодекса на труда. Това означава ли, не, не, не, господин министър, че ще направим невалидни допълнителните текстове в Закона за висшето образование, който урежда оставането на трудов договор при навършване на 65-годишна възраст за хора, които, примерно, участват в управлението на висшите училища? Не разбирам, защо е необходима тази препратка задължително да влезе в Кодекса на труда, при условие, че се урежда със специализиран закон и урежда друг тип отношения в рамките на висшето образование.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Господин Мирославов, заповядайте.

ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ:
Уважаеми господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!
Нищо ново няма в този текст. Старият текст беше така, в точка десет при придобиване право на пенсия, а за професори и еди-какво си - при навършване на 65-години. Аз няма да казвам какъв е този текст по отношение на професорите , макар че съм го подчертавал много пъти пред вас, както и пред други комисии. Но самият текст на § 11 на Закона за висшето образование препраща към чл. 328, т. 10, което означава, че при навършването на тази възраст, друг е въпросът каква е практиката във висшите учебни заведения, или както ще да се казва сега. Там по решение на Академичния съвет, може да остане малко над 65 г. и още една година до 67, за съжаление, това се прилага единствено и само в държавните университети. Частните университети въобще не зачитат този текст, но това не е моя работа.
Не, не се засягам, нищо, параграф 11 от Закона за висшето образование продължава да съществува, тъй като и той се позовава на чл. 328 и в тази му част не е направена промяна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Мирославов.
Други народни представители?
Аз имам също така...Уважаеми колеги народни представители! Моля ви да не говорите по между си. Имате ли въпроси по Кодекса на труда?

Тогава аз, господин министър, бих Ви попитал за параграф 19, където вече започваме да глобяваме работника без сключен трудов договор. Сега, по време на криза, в такава тежка икономическа ситуация, когато вече говорим и за оцеляване, и когато трудно се намира работа, ние, изведнъж, прехвърляме отговорност и на работника! Разбирам, че той също е отговорен и той трябва да понесе своята отговорност, затова, че се е съгласил да работи без трудов договор. Но, сега, имаме работодателски организации, каква е тяхната роля за намаляване сивата икономика? Имаме синдикати, също така. Те имат съответни функции за намаляване на сивата икономика. Имаме държавни органи... И чак накрая ние можем да се обърнем към работника, който едвам оцелява и който знаете, че дори му се казва: или ще работиш така, без договор, или няма да те взема на работа! Тук извинявайте, не е упрек към вас тук работодателите, но знаем, че има такива случаи. До там ли стигнахме, че вече да наказваме и работника за това, че се е съгласил да работи без трудов договор?!

Заповядайте, господин министър... Извинявайте, господин министър, много ви моля за тишина в залата!

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Уважаеми господин председател!
Всички знаят, че работниците също имат права и задължения. И трудовото правоотношение е не случайно между работник и работодател. И от тази гледна точка, не случайно, глобата за работодателя, когато наеме работник без трудов договор, е доста голяма - от 1500 до 15 000 лева за всеки конкретен случай. И от практиката на Инспекцията по труда се доказва, че в много от случаите работниците по един или друг начин отиват при работодателя, ето тук има работодатели, ще го потвърдят, и казват: Искаме да работим при вас, не ни интересуват никакви осигуровки, никакви договори. Това е истината! И затова, това, което го предлагаме не е толкова да събираме глоби от работниците, господин Стойнев, това което предлагаме е да влезе в Закона една по-голяма превенция, за да знаят и работниците, и работодателите, че това нещо не трябва да се прави. Защото се ощетява както държавата, така и самият работник. Това е целта на това, което предлагаме.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Аз разбирам много добре каква е целта, господин министър. Вие намалихте долният праг на глобите. Беше от 10 000 лв. до 15 000 лева. Работодателските организации са изключително доволни! Но колко глоби събрахте досега, колко фирми глобихте за това, че хората работят без трудов договор?! Вие имахте дори изказване, че ще сезирате и прокуратурата за неплащане на заплати. Представяхте списък... И най-накрая ние стигнахме до работника, който, аз не съм против тази мярка, господин министър, но в кризисна ситуация, когато има определено загуба на работни места, когато работникът не може сам да си търси правата, защото няма работа и той е готов да работи при всякакви условия, да го наказваме него, при положение, че има толкова много контролни органи тук и работодателите трябва да носят отговорност, да, и синдикатите така също, както и държавата... И най-накрая вече, може би, трябва да стигнем до конкретния работник!

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Мярката е приложена преди една година и половина в Румъния. Това са моите данни от Инспекцията по труда. И трябва да Ви кажа, че е имало голям ефект. И аз се надявам, че по този начин ще ограничим сивата икономика от една страна, от друга страна, ще защитим осигурителните права на работниците и на служителите, които трябва да работят с трудови договори. Това е.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Ангелова, Вие искахте...

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
Аз подкрепям този текст в законопроекта, който в момента разглеждаме. Защото, действително, това е една дисциплинираща мярка. Непрекъснато, откакто съм тук, в Народното събрание, и работодатели, и синдикати, и държава, и опозиция приказват за сивата икономика, как да намалим сивата икономика! Значи, процесът е двустранен, господин Стойнев! Не са виновни само работодателите, виновни са и работниците и служителите, че те се съгласяват. Често те сами предлагат на работодателите да ги назначават без трудов договор, с цел да спестят осигуровки. И да получат по-висока заплата. За мен не е тук целта тази този текст, който е вкаран да вземаме някакви пари, както казвате Вие от работника или от служителя. По-скоро тази разпоредба, нова в Кодекса на труда, има дисциплинираща мярка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Добре, няма да се въртим около...
Момент, госпожо Зайкова.
Госпожо Масларова, заповядайте.

ГОСПОЖА ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА:
Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Тъй като мисля, че ние нямаме никакви различия, относно това, че за да се извърши нещо, което е неправомерно, вина имат и едните, и едната и другата страна. Аз имам една молба, към министъра. Ако е възможно, тъй като сега може би не е в състояние да го каже, за едно следващо заседание на Комисията да ни представите в рамките на една година колко работодатели са глобени, са санкционирани, т.е. колко фирми са санкционирани на базата на това, че са констатирани от колегите от Инспекцията по труда нарушения в това отношение. И разбира се, каква е стойността, сумата, която вие сте събрали. За да можем след една година, след като е приложен този текст, ако той се приеме, да видим, в крайна сметка, действително, имаме ли някакви позитивни резултати. Защото всички ние сме заинтересовани сивата икономика да излезе наяве и всеки да си понесе своята отговорност. Така че, моята молба е, това е към министър Младенов, ако е възможно, една такава информация, по възможно кратък срок да се предостави на народните представители.
Благодаря.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Ще Ви я дам, още сега. Ние всяка седмица, госпожо Масларова, следим ситуацията. Докладват ни от Инспекцията по труда. Искам да Ви кажа, че на седмица, някъде между сто и триста случая без трудови договори се докладват, че са установени и са глобени и работодателите. Сега ще Ви кажа точната цифра за една година и точната сума. Защото не искам, аз я знам горе-долу, но искам да е точна, за да може да я знаете.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Зайкова, заповядайте. След това да се готви господин Чулев.

МИКА ЗАЙКОВА:
Аз ще помоля господа народните представители внимателно да прочетат текста. Всъщност, става въпрос, с две думи казано, за зорноволно осигуряване. Защото парите, с които го глобяваме работника, отиват в осигурителната система. Т.е. доброволно е осигурен, дали е наказан, това че трябва да ги плати, дефакто отива за неговата осигуровка. Така че, е права госпожа Ангелова, наистина, че има само дисциплинираща мярка. Щото трябва наведнъж да плати три вноски, това е.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Това е доста нова позиция на синдикатите по този въпрос. Но човек, който отива на работа за първи път? По каква негова сметка ще отиде? По каква негова сметка ще отиде, когато е за първи път на работа? Господин Чулев, заповядайте.

ОЛЕГ ЧУЛЕВ:
Благодаря.
Значи, и досега практиката е такава, че в момента на установяване на работа без трудов договор, Инспекцията издава задължително предписание, с което, всъщност, този човек започва и при установяване на минал период, вече с трудов договор. Така става и с четиричасовия фиктивен работен ден. В момента, в който Инспекцията го засече, задължителното предписание на Инспекцията го превръща в трудов договор и оттам осигуряването на лицето.

Вие казвате синдикатите... имате. Ние имаме не контролна, имаме сигнална функция. Но синдикални членове в сивата икономика няма. Синдикален член без трудов договор, той не е наемен работник. За нас тук ще кажа малко тежка дума, но ако ние настоявахме да се криминализира това деяние, при работодателите, както и неплащането на осигуровки, трябва да признаем, че работникът се явява съучастник в това нещо. Не са малко случаите, когато този човек, работещ без трудов договор, получава обезщетение за безработица. Или получава социални помощи. Не се осигурява, което означава, че той, най-вероятно, ще получава социална пенсия после, защото работата без трудов договор не му дава осигурителен стаж. С тези санкции, които отиват в НОИ, отиват по неговата лична сметка, той поне ще получи някаква осигуровка за това време. И смятам, че не бива с нашата загриженост за работещите, да поощряваме сивата икономика, ако просто кажем, да, просто той е принуден, да ... страхът в хората е голям, принудата е голяма, но съучастник не трябва да става в това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин Чулев.
Доктор Адемов, заповядайте.

д-р ХАСАН АДЕМОВ:
Благодаря.
Уважаеми господин председател!
Аз, просто исках, да задам един въпрос, защото тук, в тая Комисия, трябва да видим определението за осигурителна вноски. Какво прави осигурителната вноска? Осигурителната вноска покрива определен осигурителен риск при настъпване на осигурително събитие. От къде накъде осигурителната вноска, аз тук не искам да се спирам на аргументите "за" и "против" тази мярка, но съм против това осигурителната вноска като такава, да се използва като средство за санкция. Разбирате ли? Ако искате паричния размер на тези три осигурителни вноски да ги запишем по-добре, отколкото да запишем три осигурителни вноски като наказателна мярка. Излиза, че осигурителната вноска един път може да служи за покриване на осигурително събитие, втори път може да служи като санкция. Някак не ми се връзва тая работа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Заповядайте, господин министър.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Доктор Адемов, това го предложиха синдикатите, така че Вие преценете, как да бъде. За мен е важен принципа. Да остане високата глоба за работодателя при наемане без трудов договор и да има, макар и минимална, някаква санкция за работника. За да се знае.

Що се отнася до цифрите, от първи януари, сега ми докладваха от Инспекцията по труда, от първия януари 2011 г. до края на октомври, т.е. за десет месеца - 5016 акта са наложени от Главна инспекция по труда, на стойност около 11 милиона лева. Това е за първите десет месеца.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
... За първите, колко, прощавайте?

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Първите десет месеца.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Първите десет месеца. Да, благодаря Ви.
Но господин министър! Не мога да се съглася с..., тишина, моля ви, не мога да се съглася с Вас, относно твърдението, че високата глоба за работодателите... Не, вие я намалихте! От 10 000 беше минималният праг, Вие го намалихте на 1500 лева. Защото, ако беше останал високият минимален праг, то тогава работодателят щеше да се замисли дали да предлага работа без трудов договор! А сега, когато го намалихте, на 1500 лева, работодателят може да поеме риска да предлага работа без трудов договор и по този начин ние дефакто, вкарваме вътре и работникът, който, човекът и без друго за него няма работа и е готов на всичко, за да се изхранва... Но това са..., друга дискусия. Аз пак казвам, всеки трябва да поеме своята отговорност. Но за да стигнем до тук, да наказваме работодателя, преди две години, когато Вие направихте промените в Кодекса на труда, трябва да понесете своята отговорност, за да се стигне дотук, да наказваме вече и работникът!
Благодаря Ви.
Други изказвания?
Няма.

В такъв случай, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 102 - 01 - 75, внесен от Министерския съвет на 11.ХІ.2011 г.

СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА:
/към питане от залата/ Няма възможност за изказвания, вече сме в режим на гласуване...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Чакайте, млъкнете малко, не Ви разбрах...

ДИМИТЪР БРАНКОВ:
Само едно уточнение, дали сме становище, включително по чл. 328. Категорично против сме отпадането на възможността за прекратяване на...

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Моля Ви се, моля Ви се, аз давам думата...тишина!
Благодаря Ви, господин Бранков.

Подлагам на гласуване законопроекта. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 9 гласа.
"Въздържали се" - 6 гласа.
"Против" - няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.


ПО ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД:

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Кой ще я представи? Господин министър, давам Ви думата за Ззаконопроекта за ратифициране на Конвенция № 161...

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Момент, момент, господин министър! Само ще помоля гостите за тишина. Ако желаят да останат, ако желаят да напуснат, само ви моля, за тишина!
Господин министър, заповядайте, извинявайте.

МИНИСТЪР ТОТЮ МЛАДЕНОВ:
Благодаря.
Става въпрос за ратифициране на Конвенция № 161 за службите по трудова медицина от 1985 г. на Международната организация по труда. Конвенцията за службите по трудова медицина е приета от Генералната конференция на Международната организация на труда на 26 юни 1985 г., по време на 71-вата сесия на МОТ. Предложението до Народното събрание за ратифициране на Конвенция № 161 на Международната организация за службите по трудова медицина може да се разглежда като сериозна стъпка при въвеждането на съвременни международни трудови стандарти в областта на трудово-медицинското обслужване на работниците и на служителите в националното законодателство.

Разпоредбите на Конвенцията доразвиват постановката на Конвенция 155 на МОТ от 1981 г. за безопасност и здраве при работа и препоръката към нея на Конвенция № 135 на МОТ, относно представителите на работниците и на служителите.
Конвенция № 161 е приета от международната конференция на труд в изпълнение на предвиденото в Устава задължение на Международната организация по труда за осигуряване защита на работещите от болести и злополуки, произтичащи от техния труд. Конвенцията въвежда задължението към ратифициралите я държави, да провеждат национална политика за трудово медицинско обслужване, която да обхваща всички работещи.

В чл. 1 от Конвенцията се дава определение на служби по трудова медицина. И т.н. Аз няма да се спирам подробно, искам да почертая само още няколко неща. В чл. 25, ал. 3 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд се предвижда службите по трудова медицина да се създават от работодателите самостоятелно или съвместно с други работодатели или от юридически или физически лица, регистрирани по Търговския закон, по Закона за кооперациите или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел за обслужване на техните работещи. Това е в съответствие с разпоредбите на Част трета от Конвенцията.

Въпросите относно персоналът и квалификацията на службите по трудова медицина, посочени в част Четвърта от Конвенцията, са уредени от чл. 25 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. В чл. 6 от наредбата са посочени изискванията, относно минималния състав на службите по трудова медицина, а чл. 7 и чл. 8 уреждат процедурата за тяхната регистрация. Задължението на работодателя да информира службата по трудова медицина, службата за трудово медицинско обслужване за факторите на работната среда и да я представя всяка друга налична информация, свързана със здравето на работещите, е предвидена в чл. 3, ал. 4 от наредба № 3, независимо от наличието на изброените законови разпоредби ...

Друг не по-маловажен аспект, нейната материя, кореспондира с приложеното поле на чл. 3, ал. 4, с който България е обвързана на европейската социална харта, ревизирана от Съвета на Европа, ратифицирана от Република България на 11 април. Прилагането на Конвенцията не изисква допълнителни бюджетни разходи.

Мога да ви уверя, че вече има създадена практика с дейността на службите по трудова медицина, които обслужват българските предприятия и се грижат за работоспособността, животът и здравето на хората. Аз смятам, че България е напълно готова да ратифицира тази Конвенция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ДРАГОМИР СТОЙНЕВ:
Благодаря Ви, господин министър.
Народни представители, имате думата!
Не виждам.

Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенция 161 за службите по трудова медицина. Който е "За", моля да гласува:
"За" - 16 гласа.
"Въздържали се" - няма.
"Против" - няма.
Законопроектът е приет.

С това е изчерпан дневният ред. Закривам заседанието. Благодаря ви.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДРАГОМИР СТОЙНЕВ