Извадка от ЛКД на ген.-полк Мирчо СПАСОВ Христов - Първи зам. министър на МВР до февруари 1973 г.

Информация от архива на КРДОПБГДСРСБНА

Извадка от ЛКД на ген.-лейт. Георги Методиев АНАЧКОВ - Началник на ВГУ-ДС 1972-1990 гг.

Информация от архива на КРДОПБГДСРСБНА

Извадка от ЛКД на ген.-полк. Григор Велков ШОПОВ - Първи зам. министър на МВР, ресорен за Държавна сигурност

Информация от архива на КРДОПБГДСРСБНА

Извадка от ЛКД на полк. Иван Георгиев ДЯНКОВ - Началник на II отдел на VI управление на Държавна сигурност

Информация от архива на КРДОПБГДСРСБНА

Извадка от ЛКД на ген.-майор Ангел Несторов БРАТАНОВ - Първи зам. началник на ОТУ-ДС

Информация от архива на КРДОПБГДСРСБНА

Извадка от ЛКД на полк. Иван Стоянов ЯНКУЛОВ - Началник на I отдел (за борба с идеологическата диверсия по линия на художественотворческата интелигенция) на VI у-ние ДС

Информация от архива на КРДОПБГДСРСБНА

Извадка от ЛКД на подполковник Бончо Станоев АСЕНОВ - ОР от III отдел на VI у-ние ДС, работи по линия на БПЦ

Данните са извадка от личното кадрово дело (ЛКД) на подполк. Бончо Станоев Асенов.

Информация от АКРДОПБГДСРСБНА.

Ген.-майор Владимир Николаевич Суходолски - Главен съветник на КГБ СССР при МВР на НРБ (1953-1955)

 Ген.-майор В. Н. Суходольский

Владимир Николаевич Суходолски е роден на 7 май 1907 г.в гр. Тула. Завършва „Рабфак“ (1931), Институт по механика на гр. Тула (1935) и Централна школа на НКВД на СССР. Трудовият си път започва като книговезец (1924), работник в ковсачница, инженер-механик в „Тулския оръжеен завод“ . В периода 1935-1937 гг. е началник на „цех за зъбни колела“. От 1937 г. до 1938 г. е главен конструктор на производствения цех на „Тулския оръжеен завод“.

През 1939 г. преминава на работа в НКВД СССР. В периода 1939-40 гг. е зам.-началник на 01 отдел на ГЭУ НКВД СССР (главно икономическо управление на НКВД), а през 1940-41 гг. е началник на отдел в НКВД на Естонската ССР. От юли 1941 г. до май 1943 г. е началник на УНКВД по Тулска област. През 1945 г. е повишен в звание „генерал-майор“ и от октомври 1946 г. до ноември 1951 г. е началник на УМГБ по Воронежка област. В периода от ноември 1951 г. до юли 1953 г. е съветник от МГБ на СССР при МВР на НРБ, а от юли 1953 г. до юли 1955 г. е главен съветник при Съветническия апарат на МВД-КГБ СССР при МВР на НРБ. От юли 1955 г. до февруари 1956 г.  е на разпореждане на Управление „Кадри“ на КГБ при СМ на СССР.

Началника на УМГБ по Воронежска обл. В. Н. Суходолски провежда съвещание с районните началници. 1948 г.

Със заповед № 108 на КГБ при СМ на СССР от 09.02.1956 г.  е уволнен в запас по чл. 59, бук. „б“ (по болест). С постановление на СМ (Министерския съвет) на СССР № 1068 от 03.09.1957 г. „за нарушаване на социалистическата законност“ му е отнето званието „генерал-майор“ и пенсията . Носител на ордените „Отечествена война“ 1-ва ст., „Червена звезд“  и „Почетен знак“, „Почетен сътрудник на НКВД“, през ВСВ участва в отбраната на гр. Тула. Почива през 1966 г.

От книгата на В.Г.Шамаев "Во имя спокойствия и безопасности державы: Страницы истории службы безопасности Воронежского края", 2008 г.

Ген.-майор Йордан Касабов - Началник на ОУ на МВР-Разград

Данните са извадка от Личното кадрово дело (ЛКД) на ген.-майор Йордан Димитров Касабов.
Информация от архива на КРДОПБГДСРСБНА

Извадка от ЛКД на майор Димитър Христов ИВАНОВ - Началник на VI отдел на VI управление в периода 01.06.1989-22.12.1989гг.

Данните са извадка от Личното кадрово дело (ЛКД) на майор Димитър Иванов.

Архив на КРДОПБГДСРСБНА

Ген.-лейт. Иван Димитров - Зам.-министър на Вътрешните работи и Директор на Народната милиция

Данните са извадка от Личното кадрово дело (ЛКД) на генерал-лейтенант Иван Димитров.
Архив на КРДОПБГДСРСБНА

Извадка от ЛКД на ген.-майор Петко Господинов КИПРОВ - Началник на III отдел на Държавна сигурност (Картотека и архив)

Данните са извадка от Личното кадрово дело (ЛКД) на генерал-майор Петко Кипров.

Архив на КРДОПБГДСРСБНА

Извадка от ЛКД на ген.-майор Петър Дончев БАРБАЛОВ - Началник на ОТУ-ДС, зам. н-к на ВГУ-ДС

Данните са извадка от Личното кадрово дело (ЛКД) на генерал-майор Петър Барбалов.

Архив на КРДОПБГДСРСБНА

Извадка от ЛКД на ген.-майор Георги Стефанов МИЛУШЕВ - Началник на УБО-ДС

Данните са извадка от Личното кадрово дело (ЛКД) на генерал-майор Георги Милушев.

Архив на КРДОПБГДСРСБНА

Извадка от ЛКД на полк. Александър ЕМИЛОВ Александров - Първи секретар на ПК на БКП в МВР

Данните са извадка от Личното кадрово дело (ЛКД) на полковник Александър Емилов.


Архив на КРДОПБГДСРСБНА

Извадка от ЛКД на ген.-лейт. Кирил Захариев МАСЛЕНКОВ - Началник на Управление "Кадри" - МВР

Данните са извадка от Личното кадрово дело (ЛКД) на генерал-лейтенант Кирил Масленков.


Архив на КРДОПБГДСРСБНА

Ген.-полк. Васил Зикулов - Началник на РУ-ГЩ на МНО

Данните са извадка от Личното кадрово дело (ЛКД) на Ген.-полк. Васил Зикулов.
Архив на КРДОПБГДСРСБНА

Ген.-полк. Мирчо Спасов - Първи зам.-министър на МВР

Една от първите фотографии на Мирчо Спасов 
след 9.IX.1944 (снимка САДИА-МВР)



Мирчо Христов Спасов е роден на 23 януари 1911 г. в село Церцел, Софийско. В кадровата справка от МВР е записано, че произхожда от бедно селско семейство. Приет е за член на РМС през 1927 г., а на БРП/к през 1932 г. В периода от 1932 г. до 1934 г. е секретар на Окръжния комитет (ОК) на Работническия младежки съюз (РМС) в София. През 1934 г. е задържан от полицията по т. нар. "Софийски провал", а през 1936 г. е осъден на пет години строг тъмничен затвор. Излежава три от петте години и е освободен. През 1937-1940 гг. е сътрудник на ЦК на РМС, а в периода ноември 1940 – февруари 1941 г. е сътрудник на ЦК на БРП/к. През 1939 г. се жени за Кина (Костадинка Тодорова Ангелова), от която има двама сина, Лъчезар (1941) и Румен (1946) Спасови. За комунистическа дейност през 1940-1943 г. е въдворяван в гр. Преслав и лагерите "Рибарица", "Гонда вода" и "Кръсто поле". От ноември 1943 г. до 9 септември 1944 г. е нелегален партиен функционер. От май 1944 г. е партизанин в Трънския отряд.

След 9 септември 1944 г. кариерата на Мирчо Спасов започва стремителен възход. Ето какво разкрива Костадин Чакъров, политически помощник на Тодор Живков, за този период:

"Интересен е фактът, че Тодор Живков на 10 септември 1944 г. се насочва направо към полицията и с Мирчо Спасов са едни от първите, които залавят полицейските архиви".

По същото време Спасов оглавява една от нелегалните партийни групи "За арестуване и обезвреждане на лица от предишната власт". Покрай нея става известен в партийните среди със своята жестокост и изпълнението на убийства без съд и присъда.

До май 1946 г. Спасов е областен началник на МВР-Русе. И там насилието, терора и беззаконието са негови отличителни черти. За този период от дейността на Мирчо Спасов разказва Ангел Мирчанов, член на бюрото на ОК на БРП/к, завеждащ отдел военен и съдя от "Народния съд".

"През 1944 г. др. Георги Чанков ни каза, че ще ни изпрати за областен началник (на МВР, бел. авт.) един шоп, който глави да реже, окото му няма да мигне. През ноември пристигна Мирчо Спасов. Настанихме го в хубава самостоятелна къща, пиеше троянска сливова. На заседания на бюрото често имахме спор с Мирчо Спасов, понеже аз като народен съдя заедно с Димитър Ненков бяхме против ликвидирането на фашисткото ръководство на ДС и областната полиция и други отявлени фашисти. Ние настоявахме да бъдат изправени пред "Народния съд", а Мирчо Спасов ни обвиняваше, че искаме да ги спасим чрез съда. Въпреки всичко М. Спасов и началника на ДС в Русе Н. Спасов успяха за един кратък период да ликвидират най-отявлените полицаи и фашисти. По-голямата част бяха ликвидирани даже без писмени показания и по този начин останаха неразкрити много секретни сътрудници. Мирчо Спасов без разрешение на МВР беше създал лагер в Делиормана за принудителна работа – сечене на дърва. В него изпращаше предимно земеделци от селата, които предявяваха претенции за кметски места."

Мирчанов пише, че Мирчо Спасов изнудвал богати граждани на Русе. Спасов сам се похвалил, че събрал пет милиона лева за партийната каса. През март 1945 г. в София Мирчанов е делегат на първия конгрес на ОФ. След края му, заедно с първия секретар на ОК на БРП/к в Русе Иван Димитров се срещат с Трайчо Костов. На срещата присъстват Антон Югов и Георги Чанков.

"Трайчо Костов се обърна към Иван Димитров, че стореното от Мирчо Спасов в Русе е вече невъзможно. В ЦК имало много лоши сигнали за злоупотреба с власт, пиянство, корупция,и битово разложение."

Колеги от КГБ и ДС, от дясно на ляво: 1-Иван Савченко (главен представител на КГБ при МВР на НРБ), 2-?, 3-Мирчо Спасов (първи зам.-м-р на МВР), 4-?, 5-? (снимка САДИА-МВР)

През 1946 г. по предложение на Иван Димитров Мирчо Спасов е прехвърлен в София. След Русе кариерата на М. Спасов продължава във възходяща линия. От май 1946 г. до началото на 1948 г. е областен началник на МВР-София. След това от януари до декември 1948 г. е изпратен в школата на НКВД в Москва (по-късно ВШ на КГБ). От януари 1949 г. до февруари 1951 г. е отново областен началник на МВР-София. В периода февруари 1951 – януари 1954 г. е изпратен за областен началник на МВР-Плевен. Следва ново завръщане в столицата, където от януари 1954 г. до май 1957 г., е окръжен началник на МВР-София и София окръг. Веднага след като Живков е утвърден за първи секретар на БКП на Априлския пленум пред 1956 г., позицията на Мирчо Спасов в МВР е променена и той е изстрелян в ръководството на министерството. От май 1957 г. до март 1963 г. е назначен за зам.-министър на Вътрешните работи. В този период се налага лично Тодор Живков да покровителства неговите престъпления. Новият зам.-вътрешен министър отговаря пряко за създадения от Политбюро през 1959 г. трудов лагер край Ловеч. В следващите три години там е установен жесток, нечовешки режим и се извършват стотици убийства на лагерници. Когато през 1962 г. в резултат на разчулите се безчинства в лагера Политбюро тайно го закрива, въпреки установената вина на Спасов той се отървава само с партийно наказание (отменено като награда на 9 септемви с.г.). На заседанието на Политбюро по случая лично Живков заявява, че "той е златен човек, много предан", като с последната си дума парира възможността за по-тежка санкция.

От ляво на дясно: 1-Георги Боков, 2-Мирчо Спасов, 3-?, 4-Станко Тодоров 
(снимка архив на ДАА-ЦДА)

От 1965 г. до 1969 г. е първи зам. председател на КДС а от 1969 г. до 6 март 1973г. е първи зам.-министър на вътрешните работи. Ето как ген. Ангел Солаков,председател на КДС (1965-1969) и министър на Вътрешните работи (1968-1971) описва Мирчо Спасов:

"Зловеща фигура. Той не беше много възрастен, но правеше впечатление на износен и уморен човек. Може би се дължеше на това, че той много пиеше и не водеше редовен живот. Мирчо Спасов е работил с Тодор Живков веднага след 9 септември и имат някои тайни, които само те си ги знаят".

 Стилът на Спасов по думите на Солаков е "да се опира на хора строго послушни, лично привързани към него, със закостеняло и примитивно мислене".

Предс. на ПНС Георги Трайков, награждава ген.-майор. 
Мирчо Спасов с почетно звание 
"Герой на Социалистическия труд" 18.07.1971г.(Снимка - ДАА-ЦДА)

От длъжността първи зам.-министър на Вътрешните работи е освободен с указ № 504 на Държавния съвет на НРБ от 06.03.1973 г. За освобождаването му от поста зам.-министър на Вътрешните работи Живков използва поредната афера на Спасов, в която той се възползва, като отклонява средства от самолетни билети на БГА Балкан. За това си провинение той е "наказан" с нов, още по-висок пост. От март 1973 г. до пенсионирането му на 03.03.1982 г. е завеждащ отдел "Задгранични кадри" при ЦК на БКП. Това на практика е позицията на човек с огромна власт – той до голяма степен решава кои от кадрите на партията да получат привилегията да работят в чужбина и кои не. Там остава до март 1982 г. Тогава Живков го принуждава да се оттегли, отново без да бъде съден за участието му в един от най-големите корупционни скандали в БКП – фонда "1300 години България", където Мирчо Спасов,без никой да го е оторизирал за това, нарежда унищожаването на разходни документи за стотици хиляди левове, с което облагодетелства себе си и други лица близки до него.Така например любовницата на Спасов Захаринка Костова получава от ПГУ-ДС, без да извършва задачи на разузнаването 64.499 лв. Въпросните разходи за милиони левове, с които държавата е ощетена и до днес не са възстановени. Мирчо Спасов е народен представител от 1962 г. до 1985 г. в състава на IV, V, VI и VII ОНС. Член е на Комисията по външна политика и на ЦКРК на БКП от 1958 г. През 1962 г. става кандидат-член на ЦК, а от края на 1966 г. до 1982 г. е член на ЦК на БКП. През цялата партийна кариера на Спасов го преследват обвиненията за провокаторство и принадлежност към полицейската агентура на Гешев. В книгата си "Две смърти няма, а без една не може" бившият началник на контраразузнаването на ДС Стефан Богданов разказва, че през 1968 г. се е явил пред Тодор Живков и го запитал:

"Защо държите тоя престъпник (М. Спасов) при вас" на което Живков му отговорил "чакай бе, Стефане, той не е ли пострадал като вас?". В последствие Живков предава думите на Стефан Богданов на Мирчо Спасов, което допринася за изостряне на отношенията помежду им.

Ето някои от известните случаи, свързани с Мирчо Спасов, описани в спомените на Стефан Богданов:

"Бяхме заловили ценен полицейски началник от бившата ДС, агентуриста Петър Иванов, по прякор Амзела. Той знаеше много техни сътрудници. Предупредих вечерта Мирчо да не се занимава той с тая "важна птица", тъй като това трябва да направи по-голям началник. Мирчо обаче през нощта, обзет от "силна класова омраза против гадовете", разпитва и после разстрелва ценния агентурен началник и всичко потъва в "бурята на революцията". (по разказа на Генади Рангелов);

"Все същата безкомпромисна "класова омраза и към враговете с партиен билет" Мирчо демонстрира с циничната си постъпка при обесването на Трайчо Костов. По разказа на очевидеца, бившият отговорник на следствената група в Дирекция на ДС, бившият криминален затворник и екзекутор при тежките следствия, известен под прякора Само Бакията, след обесването на Трайчо, присъстващият там Мирчо Спасов изстрелял цял пълнител от автомата си в още топлото му тяло. Този акт напълно характеризира Мирчо, като пресметлив садист, който се бои от мисълта да не бъде разкрит."

"От работещия в нашето посолство в Букурещ, бивш началник на ДС в град Плевен непосредствено след 9 септември – другарят Станю Карапетров, преди години научих и следния факт. Мирчо, смъртно напил се от предложената му в голямо количество ракия, разказал на Карапетров, че той лично при секретната помощ на Никола Петков (Моряка), арестували и убили над Княжество най-крупния провокатор – полицейски сътрудник в нашата партия – Никола Милев. Последният вероятно е знаел неприятни факти за работата на Мирчо и негови близки приятели".

Мирчо Спасов като подсъдим по делото за лагера в Ловеч (снимка www.desebg.com)

Четири пъти е награждаван с орден "Георги Димитров", орден "НРБ" I-ст., "Народна свобода 1941-1944", "9-ти септември 1944", "Червено знаме" и както той сам твърди "може да се каже, с всички съществуващи ордени в НРБ". Носител на почетно звание "Герой на социалистическия труд". В Москва му е връчен орден "Червено знаме". Приключва кариерата си с чин генерал-полковник. Пенсиониран с "Народна пенсия" (персонален пенсионер) с 1000 лв., (в този период средната пенсия за страната е 60-70 лв.) по-късно намалени на 600 лв. През 1990 г. д-р Желю Желев, президент на РБ, отнема генералското звание на Спасов. В общественото пространство излизат оцелели от лагерите за принудителен труд, които разказват за ужаса който са изживели. В резултат на обществения натиск Прокуратурата на въоръжените сили привлича Мирчо Спасов като обвиняем по делото за лагера в Ловеч. На 14 юли 1993 г. във Военно-медицинска академия, умира Мирчо Христов Спасов, само месец по-рано съда дава ход на делото срещу него. Със смъртта си Мирчо Спасов спасява БКП и наследилата я БСП от един процес който би разкрил не дотам "хуманната" страна на "реалния социализъм".

Подписа с кийто Спасов е вкарвал в ТВО
"Народните врагове".





Използвана библиография:

„Две смърти няма а без една не може“ - Стефан Богданов

„Тодор Живков – Биография“ - Христо Христов

„Секретното дело за лагерите“ - Христо Христов

Ген.-полк. Димитър Стоянов - Министър на МВР (07.04.1973 - 15.12.1988)

Ген.-полк. Димитър Стоянов
(снимка - http://desebg.com/)

Димитър Иванов Стоянов е роден на 7 ноември 1928 г. в град Стражица, Търновско. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. Цялото семейство подпомага Горнооряховския партизански отряд. Баща му Иван Стоянов е убит като ятак на партизаните на 14 май 1944 г. и Димитър остава сирак на 15 годишна възраст.

След завършване на основното си образование, заедно с други младежи от Стражица, Димитър Стоянов се записва ученик през 1943 г. в Мъжката гимназия в Горна Оряховица, но когато през 1944 г. се открива такава в град Стражица, се премества в нея. Заедно със свои съученици изграждат ядрото на ремсовата организация, а също така са и първият випуск завършил Стражишката гимназия. Стоянов става секретар на учкома на РМС в Стражица, сътрудник и инструктор на ОК на РМС в гр. Горна Оряховица.

От дясно наляво: Ген.-майор В. Савченко, представител на КГБ в
България, ген.-полк. Д. Стоянов (снимка - http://desebg.com/)

През 1948 г. записва история в СДУ "Климент Охридски". Като студент по история дейно работи във факултетното ръководство на РМС и в VII-и студентски район. През месец март 1950 г. преминава в задочна форма на обучение, тъй като по решение на ОК на БКП в Горна Оряховица е избран за първи секретар на ОК на ДСНМ. През 1953 г. завършва висшето си образование и е приет за член на БКП. В края на1953 г. е изтеглен в ЦК на ДКМС за сътрудник в отдел "Средношколска младеж".

Военната си служба отбива през 1955 г. През 1955 г. е избран за първи секретар на ОК на ДКМС във Велико Търново като по съвместителство е и член на ОК на БКП. През 1958 г. е издигнат за първи секретар на ЦК на Комсомола, какъвто остава до 1961 г. През следващите години е последователно секретар 1961-1971 гг. и първи секретар 1971-1973 гг. на ОК на БКП - Велико Търново.

Посещение на делегация на КГБ-СССР начело с арм.-ген. Виктор Чебриков до него ген.-полк. Димитър Стоянов зад него ген.-полк Велко Палин. (снимка - архив на МВР)

Ген.-полк. Д. Стоянов връчва почетен знак на МВР на
ген.полк Велко Палин по случай 70 годишният му юбилей.
Напреден план А. Лилов (снимка - личен архив на В. Палин)

С назначаването на Димитър Стоянов, външен за системата на МВР човек, висшето ръководството на БКП се стреми да установи по-строг контрол над неговите структури, най-вече върху Държавна сигурност, в които през предходните години вижда опити за известни самостоятелни действия. За разлика от двамата си предшественици Димитър Стоянов демонстрира пълна лоялност към Тодор Живков и става най-дълго заемалия този пост вътрешен министър на България.

От 1976 г. Димитър Стоянов е член на ЦК на БКП, а от 13.12.1988 г. до 16.11.1989 г. е член на ПБ на ЦК на БКП и секретар на ЦК на БКП. През ноември 1990 г. е изключен от наследилата БКП Българска социалистическа партия.

Димитър Стоянов има висше военно звание генерал-полковник. Награден е с Орден "Георги Димитров" (два пъти) и Орден "13 века България". Женен, с две деца. Почива на 7 декември 1999 г. в София.