Панайот Пипков

Представител на т.нар. първо поколение български композитори, един от пионерите на българската професионална музика. От ранна възраст учи цигулка, пее в хора на Г. Байданов, пише стихове. Участва като актьор в Пловдивска любителска театрална трупа (1887) и в софийските театри “Основа” (1889), драматичното отделение на Столичната драматична трупа (1890) и театър “Сълза и смях” (1892). Със съдействието на артистите от “Сълза и смях” е изпратен да учи музика в Милано, Италия (1893­-95). От 1899 последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе, учител по музика в Ловеч (1900-­05) и в София в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище. Същевременно ръководи самодейни хорове и оркестри и създава репертоар за тях. Участва в Балканската война като капелмайстор. През 1918 е диригент в Свободен театър, пръв диригент на хор “Георги Кирков” (1919), хормайстор в Народната опера ­ София (1920­-21), артист и музикант в Софийския драматичен театър (1923) и капелмайстор на Градската духова музика към Столичната полиция (1924­-30). Пише драматични пиеси, занимава се и с публицистична дейност.

Автор е на: 2 детски оперетки; китки от народни песни и маршове за духов оркестър; клавирни пиеси, хорови песни, пиеси за цигулка; театрална музика и др. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра. От хоровите му песни най-популярни са “Химн на Кирил и Методий” (“Върви, народе възродени”) по текст на Ст. Михайловски (1901) и песента “Сладкопойна чучулига”, текст на Ц. Калчев (1903), които включва в детската си оперетка “Щурец и мравка” (1910). Другата негова оперетка “Деца и птички” добива широка популярност. Детските и училищните му песни са издадени в три сборника (1902, 03, 04).